Auld Lang Syne: Песента, която всички пеят на Нова година

Auld Lang Syne, докоснала душата на Робърт Бърнс през 1780-та, днес се пее на раздяла със старата любов, приятел и изминалите дни

След броени часове изпращаме тази така различна и пълна с предизвикателства година. Празниците по света ще са различни, но в англоезичните държави ще чуете отвсякъде да се пее… Auld Lang Syne. Дори да не разберете смисълът на заглавието, ще разпознаете мелодията – чували сте в много от любимите си филми и сериали. Това е старинна балада, която се пее на раздяла – красива традиция, родена в Шотландия.

Анонимен гений, подкрепен от Поета на народа

Авторството на текста често се приписва на шотландския класик – поета Робърт Бърнс. Откъси от неговата кореспонденция обаче ни убеждават, че му дължим само популярната версия.

През 1788 г. той изпраща копие на баладата до г-жа Агнес Дънлоп, придружено от забележка:

„Нека почива в мир вдъхновеният от небето поет, написал този славен пасаж! Той има повече пламък на вроден гений, отколкото половин дузина съвременни английски пияндета.”

Няколко години по-късно Бърнс изпраща Auld Lang Syne до Джеймс Джонсън, който събира песни за музикалния си сборник. В обяснението поета пише:

„Това е стара песен, от древни времена; никога не е публикувана и дори я няма в ръкописи, чух я от един старец.”

Изследователите твърдят, че Auld Lang Syne е написан век и половина преди да се роди версията на Бърнс. Известният поет частично възстановява баладата и, вероятно, я допълва с няколко стиха.

Версията се потвърждава и от факта, че седемдесет години преди да я разпространи, друг именит поет – Джеймс Уотсън, пише сходно произведение. Няма как той да е първоизточникът обаче. Освен това в много стари шотландски песни се използва строфата – Auld Lang Syne, която може да се преведе като „Доброто старо време”.

Благодарение на Джонсън светът научава за версията на Робърт Бърнс – години след смъртта на поета.

Най-популярната песен за Новата година

Традицията да се изпълнява Auld Lang Syne в навечерието на Нова година възниква в Шотландия. По-късно този обичай се разпространява и в други англоговорящи страни, което до голяма степен се дължи на известния музикант Гай Ломбардо. Неговият ансамбъл Royal Canadians изпълнява композицията на празнични концерти в продължение на няколко десетилетия, които се излъчват по водещи радио и телевизионни станции. Оркестърът започва да свири композицията, докато часовникът отброява секундите до полунощ -това се превръща в негова запазена марка, но и традиция за слушателите му.

Впоследствие песента се изпълнява от много известни певци и музикални групи, включително The Beach Boys, Бони М, Джими Хендрикс, Елвис Пресли, Марая Кери. Шотландците обаче предпочитат изпълнението на своя човек – сър Род Стюард!

Auld Lang Syne в киното, по света и у нас

Може ли добрият стар Холивуд да не се възползва от класиката?! Auld Lang Syne може да бъде чут в куп популярни сериали и филми. Ако се чудите откъде може да сте я чували, със сигурност я познавате от „Животът е прекрасен”, „Апартаментът”, „Когато Хари срещна Сали”, „Форест Гъмп”, първият филм „Сексът и градът”, „Новогодишна нощ” и т.н, и т.н.Има дори филм със същото заглавие!

Песента обаче се пее и по други поводи. Някои я изпълняват по време на помена за стар приятел. Бойскаутите – на последния ден от лагера им. А държави като Индия, Бангладеш, Тайланд, Южна Корея, Япония, Дания и Холандия имат своя версия.

Българският вариант на Auld Lang Syne се нарича „За старата любов”. Изпълнява се от „Тоника СВ”, текстът е на Владимир Свинтила: