You are here
Home > Дом и семейство > Мама и бебе > Автоагресията при децата: същност, причини и как да се справим с нея

Автоагресията при децата: същност, причини и как да се справим с нея

Автоагресията при децата се превръща във все по-актуален проблем

Независимо дали е насочена навън, или навътре, агресията е сериозно предизвикателство, с което се сблъскват все повече родители. И ако сме склонни да запазваме дистанция, наблюдавайки проявите му при чуждите деца, проблемът изглежда съвсем различно, когато се случи у дома.

Самонараняването е начин детето ви да се справи със страданието
Самонараняването е начин детето ви да се справи със страданието
Снимка: pikist.com

Автоагресията представлява себенараняване и колкото и странно да звучи, винаги се проявява като опит да се преодолее определено страдание. Независимо от крехката си възраст децата също са способни да бъдат доста изобретателни, когато целта е да наранят себе си. Малкият човек няма как да осъзнае, че има проблем, но намира нестандартни начини за решаването му – хапе се, удря се, драска се, щипе се. Често стига и до крайности – удря главата си в стената или в земята или пък измисля още по-болезнени варианти за самонараняване.

По правило подобни автоагресивни прояви се извършват насаме, тайно от близките, особено при по-големите деца. По-малките все още не са достатъчно узрели, за да се сетят, че могат да се скрият от родителите си.

Наред с физическите наранявания, не са за подценяване и психическите самоатаки – убеждаване в собствената непълноценност например. Детето може съзнателно да предизвиква трудности или да се отказва предварително от нещо, за да се накаже. Психическата автоагресия е значително по-сложна и трудна за забелязване, затова и много родители на практика дори не се замислят, че е възможен и такъв проблем.

Желанието за самоунищожение най-често води началото си от психическа или физическа травма в миналото, преживян тормоз, семейни проблеми, ниско самочувствие и комплекс за малоценност, неконтролируем страх от реални или въображаеми опасности в съзнанието на детето. И за да облекчи напрежението, което създава подобен багаж, то започва да се самонаранява. Когато целта е изпълнена, следва период на временно облекчение. За жалост обаче, успокоението е кратко и цикълът се повтаря.

Ето на какво да обърнете внимание, ако Нейно Величество Автоагресията почука и на вашата врата:

1. Стремете се да решите проблемите си у дома. Или поне ги направете лесни за преглъщане поне пред най-младите членове на семейството. Семейните катаклизми са потенциален източник на травми и най-малкото, което можете да направите, е да ги спестите на детето си.

2. Интересувайте се от живота на хлапето в училище и от отношенията му с останалия свят. Ако забележите понижаване на оценките или сериозни стълкновения с други деца или с учители, имате основание за притеснение.

3. Случайни наранявания винаги са възможни. Ако обаче те започнат да се случват прекалено често, доверете се на червената лампичка в главата си. Разпитайте малкия човек за поредната синина на ръката му и обърнете внимание на реакциите и желанието му за отговор.

4. Оглеждайте се за странни предмети (ножове, ножици, камъни и пр.) у дома и в детската стая. Да претърсите стаята му, е лоша идея, особено ако си позволите директно да го обвините в нещо. Просто бъдете нащрек!

5. Говорете с детето си. Интересувайте се от проблемите му, но без да навлизате прекалено в личното му пространство. Създайте доверие помежду си и се възползвайте от готовността, с която наследникът ви може да споделя с вас.

6. Създайте нови навици у дома – четене на книги, рисуване, йога, танци, спорт, неделен пикник сред природата, филмови вечери и пр. Наблегнете на положителните страни на хлапето си в опита си да преодолеете отрицателните.

7. Изтрийте негативните послания от речника си. Независимо дали унижавате детето с думи или с действия, това ще има последствия във времето. Приемете, че то преминава през криза и вашата задача е успешно да го преведете през нея.

8. Обърнете внимание на начина на комуникация в семейството. Ако решавате проблемите си с крясъци, е съвсем естествено малкият човек да се затвори в себе си… или пък в банята, за да скубе косата си.

9. Консултирайте се с детски психолог или психиатър. Да се доверите на професионална помощ, често е най-удачният вариант за справяне с автоагресията. Специалистът има своите начини да достигне до същината на проблема. И да го разреши максимално бързо.

loading...

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top
WP2Social Auto Publish Powered By : XYZScripts.com
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close