Автоагресията при децата: същност, причини и как да се справим с нея

Автоагресията при децата се превръща във все по-актуален проблем

Независимо дали е насочена навън, или навътре, агресията е сериозно предизвикателство, с което се сблъскват все повече родители. И ако сме склонни да запазваме дистанция, наблюдавайки проявите му при чуждите деца, проблемът изглежда съвсем различно, когато се случи у дома.

Автоагресията представлява себенараняване и колкото и странно да звучи, винаги се проявява като опит да се преодолее определено страдание. Независимо от крехката си възраст децата също са способни да бъдат доста изобретателни, когато целта е да наранят себе си. Малкият човек няма как да осъзнае, че има проблем, но намира нестандартни начини за решаването му – хапе се, удря се, драска се, щипе се. Често стига и до крайности – удря главата си в стената или в земята или пък измисля още по-болезнени варианти за самонараняване.

По правило подобни автоагресивни прояви се извършват насаме, тайно от близките, особено при по-големите деца. По-малките все още не са достатъчно узрели, за да се сетят, че могат да се скрият от родителите си.

Наред с физическите наранявания, не са за подценяване и психическите самоатаки – убеждаване в собствената непълноценност например. Детето може съзнателно да предизвиква трудности или да се отказва предварително от нещо, за да се накаже. Психическата автоагресия е значително по-сложна и трудна за забелязване, затова и много родители на практика дори не се замислят, че е възможен и такъв проблем.

Желанието за самоунищожение най-често води началото си от психическа или физическа травма в миналото, преживян тормоз, семейни проблеми, ниско самочувствие и комплекс за малоценност, неконтролируем страх от реални или въображаеми опасности в съзнанието на детето. И за да облекчи напрежението, което създава подобен багаж, то започва да се самонаранява. Когато целта е изпълнена, следва период на временно облекчение. За жалост обаче, успокоението е кратко и цикълът се повтаря.

Ето на какво да обърнете внимание, ако Нейно Величество Автоагресията почука и на вашата врата:

1. Стремете се да решите проблемите си у дома. Или поне ги направете лесни за преглъщане поне пред най-младите членове на семейството. Семейните катаклизми са потенциален източник на травми и най-малкото, което можете да направите, е да ги спестите на детето си.

2. Интересувайте се от живота на хлапето в училище и от отношенията му с останалия свят. Ако забележите понижаване на оценките или сериозни стълкновения с други деца или с учители, имате основание за притеснение.

3. Случайни наранявания винаги са възможни. Ако обаче те започнат да се случват прекалено често, доверете се на червената лампичка в главата си. Разпитайте малкия човек за поредната синина на ръката му и обърнете внимание на реакциите и желанието му за отговор.

4. Оглеждайте се за странни предмети (ножове, ножици, камъни и пр.) у дома и в детската стая. Да претърсите стаята му, е лоша идея, особено ако си позволите директно да го обвините в нещо. Просто бъдете нащрек!

5. Говорете с детето си. Интересувайте се от проблемите му, но без да навлизате прекалено в личното му пространство. Създайте доверие помежду си и се възползвайте от готовността, с която наследникът ви може да споделя с вас.

6. Създайте нови навици у дома – четене на книги, рисуване, йога, танци, спорт, неделен пикник сред природата, филмови вечери и пр. Наблегнете на положителните страни на хлапето си в опита си да преодолеете отрицателните.

7. Изтрийте негативните послания от речника си. Независимо дали унижавате детето с думи или с действия, това ще има последствия във времето. Приемете, че то преминава през криза и вашата задача е успешно да го преведете през нея.

8. Обърнете внимание на начина на комуникация в семейството. Ако решавате проблемите си с крясъци, е съвсем естествено малкият човек да се затвори в себе си… или пък в банята, за да скубе косата си.

9. Консултирайте се с детски психолог или психиатър. Да се доверите на професионална помощ, често е най-удачният вариант за справяне с автоагресията. Специалистът има своите начини да достигне до същината на проблема. И да го разреши максимално бързо.