„Чучулигата”: Истинските любовни истории, преплетени със сагата (Българската следа)

„Чучулигата” е издавано и превеждано произведение на Решат Нури, но вдъхновено от истински лица и събития

„Чучулигата”, който гледаме в момента, е не просто вълнуваща история. Зрителите се наслъждават впечатляваща актьорска игра, декор и среща с традициите от едно отминало време.

Сериалът събра Фахрие Евджен и Бурак Йозчивит и в живота – и така сбъдна копнежите на момичета от няколко поколения, видя woman-onthe-top.net. В родината на „Чучулигата” има десетки хиляди млади дами, които са израснали с мечта да са като Фериде и да бъдат обичани от Камран.

Историята вълнува зрителите, защото около нея има нещо като магия. Тя провокира закостенялото общество и консерваторите, защото не е обикновен разказ за любов. Филмирана е вече три пъти (и веднъж – преработена), всеки път – с феноменален успех!

Първата „Чучулига” е от знаковите роли на двойката Тюркян Шорай и Картал Тибет. Игралният филм е заснет през 1966 година.

След двадесет години е заснет и сериалът, който се превърна в легенда. В ролите на Фериде и Камран влязоха Айдан Шенер и Кенан Калав. Успехът на поредицата преминава границата на южната ни съседка. В бившия СССР и до днес изпитват истински сантимент към главните герои.

През 2005 година историята на Фериде и Камран вдъхновява различна телевизионна поредица – „Отново чучулигата”. В нея обаче сюжетът на романа се преплита със съвременна история. Тази версия на историята е с лицата на Бурак Хакъ и Туба Юнсал.

През 2013-та дойде ред за нов прочит на романа, който на свой ред пожъна огромен успех и е на път да създаде ново звездно семейство.

Далеч преди всички тях обаче беше Решат Нури Гюнтекин – немият свидетел на едно разбито женско сърце

Той е роден в Истанбул и получава най-престижното възможно образование. Като млад идеалист обаче заминава да преподава в Анадола, където открива непознатия чар на Югоизтока.

След време се разделя с някои от илюзиите си. Завръща се у дома, където му предлагат чиновнически пост в Министерство на образованието. Покрай тази служба се среща с прототипите на своята Чучулига и нейния Кемран.

Истинската „Фериде” е дъщерята на негов началник. Тя е момиче-мечта – прекрасна, образована, богата от влиятелно семейство. Годеникът й подхожда напълно – красив, с благороден произход.

И също като във филма, мечтите на момичето се сриват, след като научава за измяната му. Семейството разбира, но я съветват да си затвори очите – „Той ще се разкае, ти ще забравиш”.

Непокорната дъщеря обаче напуска дома си с разбито сърце. Чучулигата напуска своята златна клетка, за да се издържа като самотна, бедна учителка. Консервативните й познати са потресени и всички болезнено ясно й показват отношението си!

След много години, когато Решат Нури вече представлява Турция в ЮНЕСКО, се среща с елегантна дама. Знае, че я познава, но не може да се сети откъде. Това се оказва Чучулигата, чийто криле не успяват да прекършат пуританите в родината. Тя не е сама, но не с „Камран”, а с новия си годеник.

В романа Фериде попада под закрилата на възрастния лекар Хайрулах бей. Познавачи на творчеството на писателя твърдят, че това е любовното обяснение на Решат Нури към жена му. Избраницата на сърцето му – Хадис е генералска дъщеря. Та прилича много на Фериде – непокорна, дръзка и готова да плати цената на непокорството си.

„Чучулигата” докосва много момичета, които прочитат романа. Една от тях се оказва доста известна българка, която изпитва особен сантимент към модернизираща се Турция.

Повечето са чували за Голямата любов на Кемал Ататюрк – Димитрина. Дъщерята на царския генерал Ковачев се завръща в родината с диплома от Швейцария и красота, описана дори от чуждестранните кореспонденти.

Мити е въплъщение на съвършената жена за Кемал Ататюрк. Впечатлен от рядкото съчетание на красота, възпитание, морал и интелект, той я иска на два пъти от баща й. Строгият генерал обаче не дава благословията си и тя припада като връща пръстена на претендента си.

Мити се омъжва, не много удачно. Посвещава се на децата си, а в съседната ни държава обожателят й посвещава живота си да изгради нова държава. Вече никога не се срещат, но той винаги се интересува от съдбата й. Веднъж й праща „Чучулигата” и я моли да се издаде в България. Тя наема преводач, с който успяват да издадат романа като подлистник във вестник „Зора”.

Легендата твърди, че на смъртния си одър Мити е изрекла името на далечния си любим, а Ататюрк, който преживява един неуспешен брак, никога не я забравя. „Чучулигата” оставя единствения спомен от неизживяната им любов.