Родителите на хиперактивното дете се сблъскват с множество трудности, особено в желанието си да насочат неговото внимание
Хиперактивното дете е е будно, но е в постоянно движение, то не може да стои мирно на стола, следва импулсите си и говори много. Родителите му знаят, че не могат да очакват от него да завърши начинанията си, не могат да разчитат, че ако са му казали нещо, ще го запомни за дълго, скуката и задълженията сякаш не са предназначени за него. Ако насреща си има събеседник, то рядко ще го изслуша и редовно го прекъсва.
Изглежда нито може да се подчинява, нито да спазва някакви правила. Ето защо възпитанието на хиперактивното дете е огромно предизвикателство за семейството. Най-важното условие е да не гледаме на него като на непокорно и капризно дете, а да помним, че така е устроен мозъкът му, и дори то да иска, не би могло да контролира себе си.
Правилните методи за насърчаване са изключително препоръчителни тук, но терапията трябва да е цялостна, включвайки намесата на всички – преподаватели, невролози, родители. Играта е най-добрият начин да му помогнете да свикне да се концентрира.
За да бъдете от полза на детето си, трябва и вие да усвоите някои правила:
1. Не поставяйте прекалено висока летва от самото начало
Започвате тренировки, които не винаги ще дават внезапен резултат. Продължителните ви съвместни усилия ще бъдат ефективни, стига да не насилвате детето. Изисквайте то да спазва само това, върху което сте се съсредоточили по време на упражненията, не бъдете недоволни от комплексното му поведение.
2. Не го преуморявайте
Не трябва поставените задачи да са прекалено на често, за да не се претовари детето. Режимът му трябва да се спазва, да има време, както за сън, така и за спокойствие, игри, уроци.
3. Последователност
Създаването на рамки ще се случи по-бавно във времето, затова ще ви е нужно огромно търпение и последователност. Трябва да има ясно очертани граници, а поощряването при нужда не бива да се пести. Колкото и да е символично, трябва да има някакво окуражаване.
4. Самостоятелни занимания
Първоначално трябва да работите с него индивидуално, а вече на по-късен етап да бъде включено в група.
5. Видове игри
Те трябва да бъдат няколко вида:
за развиване на внимание;
за отпускане, включващи и физическа активност;
за развиване на координацията и уменията за управление на ръцете;
за укрепване на способността за общуване.
На всички тях ще се спрем по-подробно сега.
Игри за развиване на вниманието
„Последният мохикан“
След като детето прочете книгата и гледа филма, то вече ще е придобило представа за историята на индианците. Може да помолите детето да влезе в роля, да се опита да оцелява като тях, концентрирайки се във всеки звук и шум, да осъзнае, че животът им е зависел от техните реакции. Нека ви разкаже детайли от средата, която го заобикаля, да затвори очите си и да сподели какво чува. А вие може да се погрижите да пресъздадете автентична атмосфера с използването на звукови ефекти, удари, шумолене с вестник и т.н.
„Редактор“
Като за начало обяснете на детето какво означава самата дума. Разкажете за любимите му книжки, както и къде би могло да има грешки и пропуски в тях. Тази игра ще го накара да се чувства възрастен човек и със значим принос. Редакторът е важен човек, защото поправя грешките на авторите.
Вземете стара книга или списание, изберете абзац и внесете грешки, които то да поправи впоследствие. Редно е да го поздравите и да му дадете изненада, ако се справи отлично. Ако има допуснати грешки, би могло играта да прерасне в друга. Начертайте таблица, в която да отбелязвате по колко грешки прави то на упражнение. Така и самото то ще следи разликата между началото и представянето си после.
„Учител“
Децата, които ходят на училище, ще се зарадват особено на тази игра. Те искат да са на мястото на учителя и с удоволствие ще го направят, ако им предложите. Вие бъдете в ролята на ученика, който допуска грешки и не се справя с материала, за да може детето да ви коригира, където е нужно. Накрая нека да ви постави и оценка.
„Само едно“
Тази игра може да ви се стори скучна, но децата ще я харесат. Нека детето да си избере една играчка. В тази игра може да говорите само за нея. Само този, който държи играчката в ръце, има право да говори. Казвате едно изречение, описващо играчката и след това я прехвърляте на другия играч. Желателно е да няма повторения, да не се правя прекалено абстрактни изказвания. Играч, който го прави, бива наказван с наказателна точка, а когато събере три такива, губи играта. Може да я играете с ограничено време, за да не продължава прекалено дълго. Ако след 10 минути например никой от участниците не събере три наказателни точки, тогава и двамата печелят.
„Дресировка на муха“
Начертайте на един лист квадрат от четири клетки вертикално и четири хоризонтално. Използвайте изкуствена муха или я нарисувайте и изрежете. Поставете мухата на една от клетките и нека детето да сочи посоката, в която да се движи. Трябва да може да си представи визуално полета на насекомото, което ще развие неговото въображение.
„В светлината на прожекторите“
Детето ви ще може да демонстрира всички свои таланти, а вие ще му помогнете с вашата изобретателност. Кажете на детето да се съсредоточи в задачата си, да си представи, че гледа много интересен филм или чете книга. В същото време вие ще трябва да се опитвате да го разсейвате, за да усложните предизвикателството за него. Може да включите помощници, които да разказват вицове, да му задават странни въпроси, да го изненадват или да търсят начини за отвличане на вниманието. То обаче трябва да остане в ролята си, а също така да не затваря очите и ушите си.
След като бъде обявен край на представлението, може да го попитате как е успяло да се справи с трудностите и да преодолее препятствията.
„Зорко око“
Изберете малка играчка или предмет, който трябва да бъде открит от детето. Вие ще го скриете, но така че да му дадете възможност да го види, а не да го приберете в шкаф, за който може и да не се досети. Тук се работи върху неговата наблюдателност.
„Наострени уши“
Обяснете му, че наострянето на ушите означава да слушаш внимателно, а за животните в природата, това е въпрос на оцеляване.
Правилата са такива: Вие казвате различни думи, а когато детето чуе определен предварително звук, то трябва да стане от мястото си. Ако не го чува, трябва да стои мирно.
Тази игра развива вниманието към звуците и слуховите възприятия.
„Магическо число“
Играта е подходяща за деца, които са вече в трети клас и нагоре. Нужни са няколко души, които да застанат в кръг и да броят от 1-30. Всеки играч назовава номер, следващ този, който е казан от предишния участник. Но ако този номер съдържа 3 или се дели на 3 без остатък, тогава не може да бъде казан. В този случай трябва да се изрече някакво магическо заклинание – абракадабра например, а след това топката се подава на следващия.
„Пишеща машина“
В тази игра могат да участват деца, които умеят да четат. Те ще трябва да си представят, че са пишещи машини и печатат чрез вас изречението. Всеки назовава по една буква, като трябва да внимават да не грешат в избора и да не пропускат реда си. Когато трябва да се сложат препинателни знаци, всяка точка се отбелязва с пляскане на ръце. Сгрешилите напускат играта и биват пратени на обучение.
„Всичко наобратно“
Тази игра със сигурност ще се понрави на онези деца, които често проявяват инат и правят всичко наобратно. Възрастният води играта, показвайки движения, а детето трябва да ги изпълнява наобратно. Ако вие вдигнете ръцете си, то трябва да ги насочи надолу, ако скочите – то да седне, ако протегнете крака, то трябва да ги свие, и т.н.
Тук се развива и способността да се мисли бързо. Могат да се използват и думи, като от детето се очаква да назове противоположните на тях.
„Магическата дума“
Възрастният е в ролята на детето, което се учи да бъде учтиво. Обсъдете с детето кои са „магическите думи“ и защо се наричат така. Ако вече е усвоило етикета, то ще знае, че без тях, желанията не могат да бъдат изпълнени. „Магическите думи“ показват уважение към събеседника. Детето ще бъде вашият съдник, дали казвате „моля“, в противен случай няма да реагира на очакванията ви. Вие трябва да кажете например: „Протегни ръцете си, моля“. И само тогава то може да изпълни молбата ви.
С помощта на тази игра детето ще научи, че не е достатъчно да бъде импулсивно и да получава това, което иска. Психолозите разглеждат тази подготовка като важен етап от неговото развитие, особено ако скоро ще тръгва на училище.
„Последното докосване“
Ако детето ви обича да рисува, то тази игра ще достави удоволствие и на двама ви. Вземете лист хартия и молив. Помолете го да нарисува картина. Може да бъде всякаква – обект, човек, животно, пейзаж. Когато е готово, помолете го да се отдалечи и добавете няколко допълнителни щрихи в картината. Може да нарисувате нещо ново в нея, или да допълните някакъв детайл. После го повикайте и го попитайте каква е промяната, която забелязва на картината.След това може да обърнете ролите.
Тази игра може да се пресъздава в различни възрасти, да се усложнява с времето и дори да я използвате заедно с участието на няколко деца, за да се конкурират.
Релаксиращи игри
„Докосни“
С нея ще помогнете на детето да се отпусне и да облекчи напрежението. Подгответе елементи от различни материали. Кожи, стъкло, дърво, памук, хартия – всичко е подходящо. Поставете ги на масата пред детето, а след това го помолете да затвори очите си, да ги докосне и опитвайки се да отгатне какво е хванало в ръцете си.
„Войник и парцалена кукла“
Нека детето си представи, че е войник. Командата включва то да застане в парадна стойка, изпънато и замръзнало на едно място. След като постои в това положение, кажете му да бъде парцалена кукла. То трябва да се отпусне максимално, да се приведе напред, така че ръцете му да увиснат, все едно са направени от плат. Цялото тяло е меко и гъвкаво. Редувайте състоянията.
Завършете играта с отпускащата фаза, след като усетите, че то достатъчно се е изморило.
„Помпа и топка“
Детето ви вероятно знае как изглежда издишала топка. Застанете един срещу друг. Играчът, който ще показва топката, трябва да стои с наведена глава, ръцете му висят отпуснати, коленете са сгънати – ето такава е отпусната топка. Отсрещният започва да прави движения, все едно помпи топката. Когато държащият топката издуе дори бузите си, работата е свършена. В този момент може да направите упражнението наобратно, все едно топката издиша. Тя трябва толкова да е останала без въздух, че да падне на земята. Същото може да с направи и с балон.
„Хъмпти-Дъмпти“
Може би трябва да се започне с подготовка по темата кой е ХъмптиДъмпти, защо го наричат така и какво е характерно за поведението му. Прочитате пасаж от историята и молите детето да изобрази героя. Например: „ХъмптиДъмпти седеше на стената. ХъмптиДъмпти се строполи изморен и изтощен, готов за сън“. Когато стигнете до последния ред, детето трябва да наклони рязко тялото си напред и надолу, да спре да говори и да се отпусне. Може да го оставите да падне на пода, за да илюстрира красноречиво стихотворението.
Редуването на бързи и енергични движения с релаксиращи е много полезно за хиперактивното дете.
Игри за развиване на координацията
„Аз мълча – шептя – викам“
Хиперактивните деца трудно успяват да регулират речта си – те често говорят на висок тон. С тази игра те ще развият способността си съзнателно да управляват силата на техните изказвания. Вие трябва да насърчавате детето да говори тихо, после силно, после да бъде безшумно. Показвайте му го със знаци, които предварително трябва да уговорите. Когато сложите пръста си на устата, то трябва да шепти, да се движи бавно, а ако сложите ръцете си под главата, както по време на сън, то трябва да замръзне на място и да замълчи. Когато вдигнете ръцете си нагоре, то може да говори високо, да вика и да бяга.
Тази игра завършете с мълчаливата фаза, за сведете вълнението до минимум.
„Говорете по сигнал“
Общувайте с детето и му задавайте въпроси. То обаче трябва да отговаря, само когато получи условен сигнал, например с ръце, сгънати пред гърдите, или докосване по гърба му. Ако сте задали въпрос, но не сте направили знак, то трябва да мълчи и да сдържи отговора си.
С тази игра може да постигнете повече, отколкото очаквате. Така ще научите за желанията му, за неговите интереси, ще му обърнете специално внимание, задавайки му правилните въпроси.
„Час на мълчание“ и „Часът на възможностите“
Редувайте час на мълчание с друг час, в който всичко му е позволено. Нека в рамките на часа, в който се пази тишина, то да се занимава с игри, книги или плейър, но да не вдига шум. След това идва часът, в който може да направи, каквото му дойде наум. Може да редувате часовете в рамките на деня, а може и вторият час да е определен за следващия ден.
„Замръзни“
В тази игра детето ще трябва да контролира своите действия. Включете музика, и докато тя звучи, то трябва да танцува, да се върти, да скача. Щом спрете звука, то тряба веднага да замръзне на място, запазвайки мълчание.
Тази игра е особено забавно да я организирате по време на почивка. Така ще разчупите атмосферата за него, тъй като децата се срамуват да танцуват, не винаги успяват да се отпуснат, а и едновременно с това ще се обучавате.
„Принцесата, която не се усмихва“
Принцесата е персонаж от руските детски приказки. Нея никой не може да я развесели, тя непрекъснато плаче. Сега детето влиза в нейната роля. Може да прави всичко, но не и да се смее. Останалите трябва да го заобиколят и да го убеждаватда се усмихне. Могат да му обещават нещо, да го успокояват, да го закачат, докато не получат желаната усмивка. Може да поставите условие да не го докосват, за да не го провокират веднага и да бъдат по-изобретателни ви играта.
Комуникационни игри
„Анимирани играчки“
Попитайте детето какво мисли, че се случва през нощта в магазина за играчки. Предложете му да си представите, че когато няма купувачи, играчките оживяват. Те започват да се движа, но не говорят, за да не ги чуе охраната.
Нарисувайте играчка, която детето трябва да познае, но да напише отговора си чрез рисункаили описание. После направете обратното – то да ви накара да отгатнете. Нека цялата игра се проведе в абсолютна тишина, а когато усетите, че детето губи интерес, веднага я прекратете, или въведете някакъв облекчен режим.
С тази игра детето се учи да комуникира невербално, осъществява контрол върху себе си, учи се да бъде гъвкаво.
„Говори през стъклото“
Подобна е на предходната, но се използват цели изречения. Нека детето си представи, че е на висок етаж на къща, прозорците са плътно затворени, звуците не проникват през тях. То вижда съученика си на улицата и се опитва да му изпрати послание, използвайки само жестове. Нека да използва всякакви импровизации, освен ръцете си и лицето си. Сменете ролите, ако то се затруднява със своята, а другият трябва да отгатва.
Така детето фокусира вниманието си върху събеседника си, развива умението си да го разбира, да бъде внимателен към проявленията в поведението.
„Сиамски близнаци“
Разкажете му какво представляват сиамските близнаци. Играйте заедно, съобразявайки всички трудности покрай съвместното съществуване, координация на движенията и намеренията. Може да участват две деца, които да завържете с шал. Нека те да имат задача да нарисуват картина на един лист. Оценявайте не само крайния резултат, но и как се справят по време на самата работа.
Накрая поговорете с тях, нека ви споделят как са се чувствали, как са се справили, трудно ли им е било. Така ги учите на сътрудничество.
„През очите на другия“
Тук също ще трябва да се създаде една картина в тясно сътрудничество, но ролите им ще са поставени на различни нива.
Едното дете е с очила или маска на очите – то ще бъде художникът, а второто дете ще бъде неговите очи. Задайте тема за картината. На детето, което ще насочва художника, е забранено да го докосва. Тук ще се изисква търпение и внимание към детайлите. Тази игра никак не е лесна за тийнеджъри, които са склонни към импулсивни действия.
„Общи усилия и цел“
Децата ще трябва да използват съвместните си усилия, все едно се ръководят от една глава. Поставете условна линия „старт“, на която е сложен молив. Децата трябва да го вдигнат, като докосват само върха му с показалеца си. Така те трябва да стигнат до края на стаята и обратно. После може да ги помолите да носят парче хартия, мека играчка, като използват само ушите си или бузите. А по-сложната задача би могла да бъде с топка, която да си предават, използвайки удари с главата си.