Да отгледаш шампион и в живота: Правила за родители на спортист преди състезание

Всеки родител би се гордял с първенец, но и той има важна роля детето му да е на най-високата позиция на почетната стълбица

Независимо, че идва края на учебната година, спортните състезания са в разгара си. Като всеки родител сте най-горди, когато детето ви заеме първо място. За да стане това, са необходими талант, много тренировки и…да се научите какво да му казвате преди всяко състезание!

Почнете, че:

1. Всяко състезание за дете-спортист е стрес. Понякога много силен стрес. Това е тест, който детето преминава по време на състезания.

Ако вашето дете, според вас, „малко изживява провала” или „не се притеснява особено преди предстоящия старт” – не вярвайте на показаното. Детето е много притеснено, понякога се страхува и със сигурност е много разстроено заради поражението.

Всяко дете-спортист има свой собствен праг на устойчивост на стрес, и ако веднага заплаче, се обезсърчава, то другият може да се „събере”, но това не прави загубата по-лесна, а понякога усещането е по-силно.

2. Вашето дете не е „панаирджийска мечка“.

Дори най-старателното дете не може да бъде в постоянна 100% форма – физическа или не. Дори ако той „знае всичко“ и „е направил всичко тренирайки“ и „е по-силен от противника си“ – всичко може да се случи на състезание. То все още се учи как да преодолява стреса, да бъде силен и фокусиран в стресова ситуация. Ето защо, обвиненията ви след неуспешен старт, крясъци или физическо наказание – не носят добро, а по-скоро водят детето до депресия и самообвинение, което не подобрява самочувствието му.

3. Съществува понятие „психологическа инфекция“.

Изисквайки от него увереност, постоянство, добро хладнокръвие и т.н., важно е да запомните, че ние, възрастните, сме основен модел за деца. Ако преди състезанието и по време на него сте крайно развълнувания, позволявате си да крещите, чупите, псувате, хвърляйте предмети и т.н. – нямате право да изисквате спокойствие и увереност от вашите деца. Те виждат и чуват всичко, започва психологическа инфекция. И вместо увереност и желание за победа, в тях расте несигурността и страхът от загуба, за да не ви разстрои.

„Конспект” за родители, който трябва да се наизусти:

1. Подгответе детето си за състезание – нека разбере, че го обичате с какъвто и да е резултат, че вярвате в неговата сила и способности. Кажете, че винаги ще бъдете до него, ще го подкрепите, ще се молите за него.

Няма нищо по-силно и ефикасно от молитвата на майката и вярата на бащата!

Забравете за минали загуби или грешки, за да ги забрави и то! Не го сравнявайте с други, когато то е губи.

Когато детето си да отиде на състезанието – прегърнете го, целунете, потупайте го по рамото, помахайте и … благословете.

Без инструкции и конско! Това е работа на треньора!

2. Ако сте с него на състезание, внимавайте за поведението си! Не се хващайте за главата, не псувайте, не крещете, освен от ентусиазъм!

Вашата задача е да сте подкрепа, защита, въздушна възглавница. Тогава детето ви ще се чувства различно и резултатът ще бъде положителен.

Ако не можете да контролирате себе си, по-добре е да позволите на по-спокоен поддръжник да е до вашия спортист.

3. След състезанието – прегърнете детето с усмивка, кажете му, че сте горди със смелостта му, въпреки резултата.

Дайте възможност и проявете уважение, докато изживява загубата – час за детето –сангвиник, от 2 до 7 дни – детето-меланхолик.

Разрешите му да се уедини или да не говори, ако иска. Ако искате да съхрани вяра в себе си, покажете подкрепа и го разсейте с нещо хубаво. Когато е готово да говори, подчертайте плюсовете в представянето му – дори да са малко.

Най-важно е да осъзнаете, че създавайки в себе си стресоустойчивост, то не само се учи да губи, но и да печели – не само в състезанието!