Да посрещнеш Нова година с непознати и още истории като на кино

Нова година може да бъде доста нестандартна

Свикнали сме да празнуваме с близки и приятели. Често обаче дори не се замисляме, че други нямат този шанс. Независимо от причините, поради които хора остават съвсем сами на Нова година, по-важно е едно – винаги има начин човек да си прекара добре. Един от най-нестандартните начини да посрещнем новогодишната нощ, безспорно е празникът с… непознати. И хич не е задължително да бъде трагично.

Чудесни истории с любопитно начало и край са тук, за да ни покажат, че понякога животът поднася изненади и само от нас зависи да ги превърнем в запомнящи се приключения.

Актьорът Михаил Сабитов например никога не се задържа за дълго на едно място. Дали начинът му на живот, или пък по-необичайните му разбирания за добро прекарване, са причина да остане сам на Нова година – не знаем. Но е факт, че преди няколко години планираният празник изведнъж се сгромолясва. „Смятах да прекарам новогодишната нощ с приятели от Москва, само че те не успяха да тръгнат навреме. Дълго време се чудих дали да празнувам, или не, и в резултат на това написах в интернет: който иска, нека дойде. Отзивите бяха дори шокиращи. Предсказаха ми унищожен апартамент и най-малкото – направих лошо впечатление. Но… затворих очи, купих храна и зачаках хора“, спомня си Сабитов. Съвсем изненадващо около 22 ч. на вратата се позвънява. На прага се появява весел млад човек, чиято жена в момента е в болницата и ражда. Веселякът не може да си намери място от притеснение и радост и по-важното – всички места за Нова година са заети. Непредвидените обстоятелства на практика го довеждат в дома на нашия актьор. Новодошлият остава до малко след полунощ и се отправя към болницата, за да посрещне и детето си.  Общо седем младежи и едно момиче избират да прекарат нощта в дома на Михаил, част от които са членове на музикална група. Именно тази Нова година се превръща в една от най-добрите за Сабитов и макар той да не поддържа връзка с гостите си, все пак си запазва един ценен приятел за цял живот. „Нямаше агресивни хора, а забавните ситуации бяха доста. И така, един от музикантите се напи и изкрещя: „Искам да се размножа!“. Започна да тича из стаята, докато не го натъпкахме в спален чувал и не го сложихме в леглото“, смее се домакинът. Най-големите поражения от паметната нощ са мивка, пълна с фасове, и една счупена чиния. Съвсем нормално, бихме казали.

Краят на 2018 година пък среща Павел Черкалин с непознати в московско антикафе: „Нуждаех се от някакво разклащане в живота си, от социален експеримент. Всичко започна с чат в интернет – обсъждахме плановете си за новогодишната нощ. Повечето от нас дори нямаха планове“. Идеята идва съвсем случайно в хода на разговора. Първата крачка е направена – някой предлага да празнуват заедно. На Павел се пада задачата да резервира кафето в последния момент.  И чудото се случва – именно самотата среща толкова различни, при това невидими един за друг хора на едно място. По-голямата част са млади и са в такъв етап от живота си, че не знаят накъде да поемат. Нямат представа какво да правят със себе си. Семейството им не е вариант за празник, приятелите са далече, ако изобщо ги има, самотата диша от всички ъгли на дома. Така около двайсет млади хора си дават шанс за незабравима вечер. И съвсем като на Нова година чудото се случва – раждат се приятелства, които продължават и до днес, при това не виртуално.

Анна Аврамова има съвсем конкретни планове за Нова година – ще отиде у приятели, главно защото трябва да отиде някъде. Няма друг вариант. Цял ден живее с мисълта как ще премине вечерта, когато не е в настроение дори да вижда хора. Компанията е стара и вярна, но Анна се чувства на светлинни години от нея. В крайна сметка решава да не се насилва и да прекара празника с майка си. Двете живеят заедно и се чувстват комфортно една с друга. Има ли значение, че е Нова година? Точно преди да излезе, за да напазарува, обаче, се случва нещо страшно – Аврамова намира майка си паднала възнак на леглото. Следват обаждания на Спешна помощ, сълзи и молби някой да дойде на помощ. Чудо или човешка съвест, гласът в телефонната слушалка се смилява и праща екип. Болница, скенер, инсулт. Неврологичното отделение приема поредния си гост. Именно в коридора на неврологията Анна среща Тетяна, чийто съпруг вече е на път за другия свят. Така, докато лекарите започват връщането към живота на нечия майка, друга жена се прощава с любимия си. Тежка среща се случва на Нова година. Неочакваната подкрепа от чужд човек, който споделя подобна съдба, идва неочаквано. Двете жени няма как да нощуват в болницата, за съжаление. Колкото и да им се иска. Страхът от най-страшното и липсата на човешка подкрепа ги отвежда в дома на Тетяна. Нощта минава в разговори и в мълчание, за пълноценен сън и дума не може да става, защото предстоят тежки дни. Анна има късмет – при майка ѝ нещата са благоприятни. И когато най-сетне я взема от болницата, приема в сърцето си за цял живот и приятелка.

Така Нова година показва на нашите герои, че животът не си почива. Самотата, отчуждението, неочакваните и страшни изпитания винаги се крият зад ъгъла и могат да ни изненадат дори и на празник. Въпреки черните краски, с които сме склонни да обрисуваме подобни моменти, все пак е нужно да признаем и друго: именно в тях може да се родят красиви приятелства, топли отношения, големи любови. А годината със сигурност би заслужила името си – Нова.