Депресия и ниско самочувствие? 5 начина да се справите с тях завинаги

Кажете „Сбогом“ на ниското самочувствие — вие сте уникални и специални

В днешния забързан свят, обществото често поставя пред жените/ а и пред мъжете/ почти невъзможни критерии за съвършенство. И в отчаян опит да ги следваме докрай, често пъти забравяме не само кои са най-важните неща в живота, но и кои сме ние. Да преследваш един невъзможен идеал е лична трагедия на много млади, а и не толкова млади момичета. Хиляди жени по света ежедневно се нараняват, а стотици посягат на живота си, попаднали в капана на депресията и отчаянието. И всичко това заради желанието си да влязат в един невъзможен образ — този на перфектната жена.

Перфектни хора няма. Противно на илюзията, която създават кориците на модните списания, рекламните клипове или филмите в мрежата. Всеки има недостатъци — някои физически, други емоционални, трети — по отношение на характера. В днешно време е лесно да се изгради красивата фасада, която привидно превръща „грозните патенца“ в приказни принцеси. Но далеч по-трудно е да се задоволи вътрешната потребност от съвършенство, признание и собствено самочувствие. И всяка жена да повярва, че е достатъчно добра, за да бъде ценена, призната и обичана.

1 на всеки десет момичета всеки ден попада в капана на депресията заради ниска самооценка. 1 на всеки 100 момичета се самонаранява заради депресията, породена от ниската самооценка или обидното отношение на околните. А поне едно на 1000 момичета посяга на живота си отново заради ниско самочувствие, депресия и отчаяние, че не е „достатъчно добро, умно или красиво“, за да бъде част от този свят.

За съжаление тази „болест“ на съвременното общество остава все така встрани. А много момичета, които имат нужда от психологическа помощ и подкрепа, преживяват сами тежките физически и емоционални травми, които ги бележат за цял живот.

И въпреки че няма универсална терапия, ще се опитаме да ви помогнем с 5 техники, които да подобрят усещането за собствената ви значимост и да ви помогнат да се справите с депресията.

1. Фокусирайте се върху положителните си качества

Много често депресията започва с мисли и идеи като „Аз не съм достатъчно добра в това“, „Не съм достатъчно висока, за да нося тази дреха“, „Не съм достатъчно слаба за този бански костюм“, „Не съм достатъчно красива за това място“, „Не съм достатъчно умна“ и „Не съм достатъчно добра за тази работа“. С други думи, вие си внушавате „Аз не съм достатъчно добра“.

Спрете!

Просто спрете да се фокусирате върху негативните черти от характера си и се фокусирайте върху онова, което е положително у вас. Всеки ден отделяйте поне по 10 минути, за да помислите в какво сте добри, кои са вашите положителни черти и какво харесвате в себе си. Култивирайте усещането, че сте специални и уникални. Мислете за онова, което е положително във вас. Например: „Имам красиви очи“, „Харесвам ръцете си“, „Умея да танцувам“, „Добра съм по математика“, „Имам талант да рисувам“, „Мога да пея“, „Аз съм експерт по химия“, „Аз съм толкова упорита, че никога не оставям нищо недовършено“, „Факир съм с машата и гребена“, „Разбирам от мода и как да съчетавам дрехите“, „Умея да разказвам истории“, „Обичам природата и птиците“, „Аз съм добър човек“, „Аз имам положителни качества“, „Моите положителни качества са…“

Фокусирайте се върху доброто в себе си. Замислете се какво ви прави по-добри, какво ви прави уникални. И отхвърлете всичко, което ви потиска. Вие сте красиви, специални и уникални. Както няма двама души с едно и също ДНК, така няма и двама души, които да са красиви по един и същи начин. Ценете себе си. Ценете своята уникалност — защото тя е нещото, което ви прави наистина значими и важни.

2. Научете се да приемате комплименти

В практиката ми като психолог съм срещала много хора, които отказват да приемат положителна оценка за себе си. И често пъти, когато кажа на някой „Ти си изключително добър в това“, или „Изглеждаш фантастично“, отсреща чувам „Ами, не! Нищо подобно! Виж колко зле ми стои този панталон“, „Да, сигурно?! Да беше видяла косата ми тази сутрин“, „Изобщо нищо не разбирам от тези неща, това си беше чист късмет“… И мога да дам още безкрайно много примери. Въпросът, който всеки път си задавам, когато чуя такъв коментар е „Защо тези хора не могат да приемат положителна оценка за себе си?“

Отговорът дойде години по-късно, когато в един момент осъзнах, че подобно на други хора и аз също понякога отказвам да приема комплименти за себе си или се опитвам да омаловажа постиженията си или себе си като личност. А причината е, че просто не вярваме достатъчно в себе си. Просто ние виждаме не само качествата, но и недостатъците си, но се втренчваме в негативните си страни, а не в положителните. И когато някой ни каже нещо хубаво, обикновено го приемаме с недоверие или си мислим, че не ни е преценил правилно.

Е, урокът, който научих лично за себе си е, че всяка похвала е заслужен подарък, който си струва да приема и оценя. И е двойно по-значима, когато идва не само от непознати, но и от тези, които ме познават отблизо.

Затова – научете се да приемате комплименти. Най-често те показват как хората отсреща ви възприемат. Това не означава, че те не ви познават, или че трябва да им изтъкнете всичките си недостатъци, само за да се уверите, че и след това тяхното мнение за вас ще си остане същото. Или да си поставяте в съзнанието някакви невъзможни критерии според които те уж ви оценяват. Тези неща са във вашия ум, във вашата глава. Човекът отсреща просто е оценил този момент, този миг и е споделил  възхищението си с вас. Оценето го, насладете му се, запазете спомена и продължете напред. Но не го разваляйте с изтъкване на недостатъците си. Не е нужно постоянно да подчертавате, че не сте се справили. Това е във вашата глава. За всички други нещата изглеждат различно. Приемете комплиментите по същия начин, по който се справяте и с критиките – с високо вдигната глава, с усмивка и с вяра, че те са подарък за вас.

3. Научете се да обичате себе си, такива, каквито сте

Преди другите да започнат да ви обичат, трябва да се научите сами да обичате себе си. Голяма част от състоянията на депресия, ниска самооценка, а и обща самооценка, идват от факта, че ние не умеем да обичаме себе си. И да се приемаме такива, каквито сме. А това е основата, на която обикновено се гради оценката на други хора.

Веднъж присъствах на модно ревю, в което участваха и дами, които не са професионални модели. През цялото време те си повтаряха една на друга, колко по-добри са професионалните манекенки, колко добре изглеждат, колко са красиви и как тяхното място въобще не е на подиума и ще се провалят. Недалеч от тях, на диаметрално противоположна позиция бяха професионалните модели. Те коментираха, че въпреки грижите, които полагат за себе си и старанието да бъдат в перфектна форма, дамите отсреща са много по-красиви от тях и именно тяхното място е под прожекторите. В крайна сметка и двете групи изпълниха поетия ангажимент, а когато след събитието се събраха, за да обсъдят работата си, с изненада установиха, че всички са подценявали самите себе си и собствените си умения.

Или друг пример. По време на абитуриентски бал имах възможност да наблюдавам необичайна ситуация с две сестри. Те коренно се различаваха една от друга, не само по характер, но и визуално. Колкото едната беше стройна и ефирна, другата бе изключително внушителна и забележителна. Изненадващо обаче, по време на цялото парти гостите се забавляваха и се тълпяха около момичето, което не се вписваше в стандартите за супермодел. Тя се смееше, шегуваше се с всички и излъчваше толкова любов и радост, че привличаше хората като магнит около себе си. От другата страна на масата седеше сестра й, красива като картинка, но толкова мрачна и в лошо настроение, че всички страняха от нея.

Няколко дни имах възможност отново да се срещна с нея  и си позволих да я попитам, дали не е имало някакъв проблем по време на вечерята, който да е причинил лошото й настроение и тя призна „Сестра ми е толкова красива. Всички я обичат. Иска ми се да съм като нея. Но каквото и да направя не мога да съм като нея. Въобще не се харесвам и често си мисля, че каквото и да направя все не е достатъчно, за да ме харесат другите“. Тогава си дадох сметка, че тя беше сбъркала кардинално.

На първо място сама не харесваше себе си, а искаше другите да я харесват. След няколко срещи с терапевтична цел, младата дама чувствително промени самооценката си и започна да се фокусира върху положителните си качества. А промените в живота й не закъсняха – създаде нови приятелства, срещна истинска любов, откри, че хората всъщност я харесват и ценят, а някои дори й се възхищават. Сега се радва на пълноценен и щастлив живот, но едва след като преосмисли собственото си виждане и започна да обича себе си.

Затова – на първо място обичайте се вие, за да ви харесват и другите.

4. Освободете се от негативните коментари и злобни подмятания

„Щом говорят за мен, значи съм по-интересен от собствената им персона“, гласи една крилата фраза. Негативните оценки са част от живота ни — научаваме се да ги приемаме и да живеем с тях. Не може всички да са ни приятели или всички да ни обичат. Но запомнете — това не е причина да се нагълтате с хапчета, да се уморите от глад, или да се нарежете с бръснач. Вместо това, просто игнорирайте всички подигравки и обиди. Едно е да приемете конструктивна критика и да се промените, за да подобрите нещо в себе си, но съвсем друго е да се оставите нечии подмятания и подигравки, изказани единствено поради недомислие или по-лошо, за да ви постави някой на едно ниво със себе си, да определят живота ви.

Омразата и негативните коментари най-често служат като средство, гневните личности да се поставят на едно ниво с вас. Да си докажат, че не сте по-добри от тях самите. Струва ли си да страдате, защото нечия оценка за вас е била негативна? Те познават ли ви истински? Искате ли те да бъдат част от живота ви? Важно ли е за вас тяхното мнение? И накрая: Наистина ли мислите, че струвате, колкото те казват?

Не! Отговорът на всеки един от тези въпроси е „Не!“. Вие нямате нужда от това. Нито те.

В последно време хората използват груб език и негативизъм, за да се освободят от собствените си страхове, проблеми и нещастия. И вместо да отвръщате на омразата с омраза, или да се влияете от техния гняв, опитайте се да бъдете добри. Опитайте се да простите и да обичате. Просто си представете сякаш сте поставили стъклена стена или огледало между себе си и тях, или сте застанали под водопад, а вълните са отмили всичко. И си кажете само едно „Благодаря! А аз просто ви обичам“. Казват, че омразата и гневът са голяма сила и може да причинят беди, нещастия, войни… Но няма по-голяма сила от любовта и обичта, които могат да променят всичко. Дори отношението на един сърдит човек към живота. Просто казвайте по-често на околните, че ги обичате и ще видите, че и те ще започнат да ви отвръщат със същото.

5. Всичко, от което се нуждаем, е любов

Просто е. За да се освободите от ниската самооценка и депресията, облегнете се на хората, които ви обичат. И които вие обичате. Фокусирайте се върху чувството, върху усещането, а не върху причините, нито върху въпросите. Тук няма „дали“ и „защото“, нито „въпреки“. Има само обич. Искрена подкрепа, разбиране и приемане — такива каквито сте. Без значение дали разчитате на обичта на семейството, приятелите, любимия човек, децата…, когато ви е трудно, просто помислете за онези, които обичате. И които ви обичат такива, каквито сте. Те са хората, за които живеете. И те са хората, които са с вас във всеки един момент. Няма нужда да бъдете други, за да се харесвате, или да бъдете щастливи. Какво значение има мнението на непознатите, щом онези, които са до вас ви приемат и обичат каквито сте? Радвайте се на любовта им и бъдете щастливи. Не е нужно нищо повече.