Детето мечтае да стане футболист и не иска да учи- как да се справим?

Чудесно е, когато детето има цел и мечта, но каква трябва да правим, ако пречат на ученето или влияят върху желанието му изобщо да ходи на училище?

Ако имате син, който си е поставил за цел да стане футболист и затова не иска да учи, това е проблем. Може би става въпрос за много умно момче, смята бързо и запомня добре информация, но целенасочено съсипва таланта си. И върхът на всичко е, че се държи грубо и никак не иска да чуе това какво му говорите. Как да постъпите тогава? (Особено ако виждате как се раздава на терена, но не блести с талант!)

Съветът на психолозите е да се съсредоточете върху няколко неща:

Намалете степента на конфликтност. Повишената агресия е от голямо значение, така че спокойно оправете отношенията си. Проследете какво предшества агресията на детето. Може би има някаква тема, която го засяга, дума или действие. Опитайте се да сведете до минимум тези неща.

Работете с убежденията на сина си. Обсъдете убеждението му, че ученето е ненужно. Попитайте, какво мислят другите играчи? Може би имат различно мнение? Ами спортните коментатори? Много от тях са просто бивши спортисти, но разбират не само от спорт, но и имат добро образование и мироглед – затова работят в телевизията. Важно е да разберете защо детето се опитва по всякакъв начин да се „отърве“ от ученето. Може би това не е само философията на любимия му футболист. Хубаво е да вметнете като примери доказано интелигентни футболисти, които знаят езици и развиват другите си таланти като Бербатов. Родната звезда знае поне два чужди езика, има съвършен правопис, рисува много и инвестира парите си в бъдещето на умни и талантливи българчета!

Разберете дали има забавяне при усвояването на уроците. Проблемът може да е в учебния процес – например, заради футбола и не може да усвоява в същия темп като връстниците си. За него е по-лесно да каже, че не се интересува от урозите, отколкото да положи усилия, за да запълни празнините. Ако любимата му футболна легенда не блести с образование, става още по-трудно.

Харесвайте независимостта му . Подчертайте на детето, че е важно да има мнение, а не да се ръководи изцяло от опита на другите хора. Защото всеки има свой собствен път. Попитайте го какво ще прави, ако все пак не успее да стане известен футболист. Сигурен ли е, че ученето няма да му бъде полезно?

Също така е много важно да се направи разлика между обучението и страстта към футбола и да се покаже, че образованието ще му даде само предимство. Можете да кажете: „Радвам се, че откри своята страст. Напълно подкрепям желанието ти да постигнеш висоти. Но пречи ли образованието на един бъдещ голям футболист? Напротив, това е плюс, който ще те отличи от останалите. Никой няма да те нарича „тъп футболист”!

Също така е важно да върнете детето към реалността. Попитайте какво възнамерява да прави, ако се умори от футбола. И посочете, че като има образование, той може всичко. Разкажете му за т.нар. „Синдром на аквариума”. Биографията на много спортисти завършва в забрава. Не могат да намерят себе си след спорта, защото са прекарали детството и младостта си като в аквариум – само тренировки и изяви, без семейство, без училище. Детето трябва да има резервен вариант, за да не изпадне в депресия и да не се изкуши от забранени субстанции след като напусне спорта.

Помислете как можете да покажете важността на образованието на вашето дете за вас. Разкажете му за вашите чувства и преживявания, без да се опитвате да го убеждавате и променяте. Просто дайте аргументите си и го помолете да помисли с кои от тях е съгласен.

Опитайте да прочетете за различни начини за развиване на вътрешна мотивация за учене, като например блогове от преподаватели и психолози. Също така е важно да изключите тормоза в училище: опитайте се да говорите с учителите и класния ръководител, разберете дали всичко е наред с детето, не само с връстници, но и с учители .

Как да съвместите уроците и спорта?

Ако сте постигнали прогрес и животът на детето ви е учене и футбол (или някакъв друг вид спорт), следващата стъпка е да съвместите двете неща. Целта е да се радвате на успех в училище и на терена.

Как да стане това?

Няма да е лесно, но определено е възможно. За да направите това, е необходимо заедно с него правилно да организирате управлението на времето му. Имайте предвид, че един спортист просто се нуждае от висококачествен здравословен сън и хранене, налага се да жертва разходки и да прекарва толкова време с връстници и приятели, колкото би му се искало.

Минималното разстояние между образователната институция и спортния клуб от дома също значително опростява живота на спортистите. Това увеличава продуктивното използване на времето му.

И, разбира се, най-важното е подкрепата. Когато има хора, които разбират и помагат, винаги е по-лесно да „преместиш планини“. Ако треньорът и учителят също разбират всички тези нюанси, тогава спортистът също получава подкрепа от тяхна страна.

В повечето случаи обаче детето може да разчита само на мама. Споразумейте се с него да спазва правилата на „тайм-мениджмънта”. Направете заедно график, който трябва да се спазва. Намерете начин да учи усърдно, да ходи на тренировки редовно и да почива, колкото е необходимо. Ако за целта се налага да се лиши от електронни игри и телевизия, не е проблем! Бъдете категорични в правилата, за да ги спазва и то!

Няма да е лесно, имайте предвид! С такъв режим детето лесно няма да бъде пълен отличник, но не и нужно. Важното е да се труди усърдно и не спирайте да го повтаряте. Доказвайте, че държите на знанията, а не на оценките като искате от него прилежание и не се карате, ако резултатът не е оптимален всеки път. Гордейте се с всяко академично постижение – научени думи по английски, грамота, поправка на оценката, усвояване на труден урок. Футболът/ Спортът не ви е враг! Ако успеете да го комбинирате с образованието, след няколко години ще имате дете, което ви дава само поводи за гордост!