Детето не иска да учи – какво да направя? (Съвети от психолога)

След празничната суетня около 15ти септември и преди първата родителска среща, повечето майки и бащи се питат: „Как да накарам детето да учи?!?!?!”

Едва отзвучаха вълненията около Първия учебен ден, а Интернет вече е на път да експлодира от родителски търсения: „Детето не иска да се учи“, „Как да накарам детето да си пише редовно домашната работа?“, „Какво да направя, ако детето е уморено да учи?“. Всеки иска детето му да е примерен и успешен ученик, но истината е, че повечето имат проблеми с това да провокират интерес към науките.

Можем ли да накараме детето да учи? Можем ли да успеем само с добро? Има ли ефект от караниците и санкциите? Ще можем ли да отгледаме не само отличник, но и дете, което обича да ходи на училище и да се занимава със задачите си? – Въпросите на родителите са наистина много, но повечето се решават следвайки една и съща стратегия:

Установете причината

За да разбере защо детето внезапно е загубило всякакво желание да придобива нови знания в училище, трябва да намери причината за това. Причините могат да са различни:

1. Липса на мотивация

Детето не разбира важността и необходимостта от учебния процес. В класната стая му е скучно, той не слуша учителя, той предпочита да се занимава с нещата си или да си бъбри с останалите.

„Защо децата не искат да си правят домашна работа? Отговорът е най-простият. Те не им е интересно.

За съжаление, училището дава малко като практически опит за живота и успеха, а има много джаджи и „разсейващи фактори“. Следователно учениците често не разбират защо им се налага да учат каквото и да било, което не знаят как ще им трябва. Важно е да говорите с децата, да отговаряте на тези въпроси. Покажете, давайте за пример известни личности и примери от живота им. Опитайте се да използвате написаното в учебниците и в живота. Хвалете действията на ученика.
Досадни неща като дробите могат да бъдат обяснени с парчета пица, а задачите по „Човек и природа” или „Химия” с прости фокуси у дома.

2. Проблем с учителя

Дори една небрежна дума от учителя може да обиди детето и да повлияе на отношението му към ученето, да не говорим за очевидните конфликти. Това важи особено за тревожните и уязвими деца. Груб коментар за краснописа, неуместна забележка за интелекта или физиката, дебелашка шега – всички тези неща не само засрамват ученика, но и се превръщат в оръжие на другите деца.

Нежеланието да учи в такава ситуация е „малкият дявол”. Това може да се превърне в дълбок комплекс или травма.

3. Конфликти със съученици, подигравки, тормоз

В края на началното образование агресията сред децата се обостря. Бой в междучасието, взимането на парите, подигравките и грозните номера превръщат училището в жив кошмар. Домашните работи и контролните в такъв случай са последна грижа на нараненото дете.

4. Неблагоприятна семейна среда

Когато родителите непрекъснато се карат и подреждат отношенията си, детето е трудно може да се съсредоточи върху уроците. Е, как можеш да решиш задача от физиката, когато татко иска да напусне семейството, а мама натяква, че е пропиляла живота си с безполезен човек?

5. Родителски свръхконтрол

Има родители (това са предимно майки), които имат интерес да контролират всичко, което се случва в семейството – от училищния живот на детето, през избора на дизайн на тетрадките до подаръка за съученичка. Каква мотивация можем да говорим у дете, ако мама знае по-добре, мама ще реши всичко?

6. Ниска самооценка, неувереност в себе си

За такива деца е трудно да се докажат в училищния живот. Вдигането на ръка за отговор на въпрос на учител, обаждането на съученик и задаването им на домашна работа е цял проблем. Ако в същото време родителите също отправят прекомерни изисквания към детето и го критикуват за най-малкото нарушение, тогава то се затваря в себе си и следва пътя на най-малката съпротива. Детето започва да пропуска уроци, спира да прави домашни, носи лоши оценки. Защо да си правим труда, ако усилията няма да бъдат оценени?

7. Прекомерно натоварване на детето след училище

Плуване в понеделник и сряда, танци в сряда и четвъртък, художествено училище в други дни. Звучи ли ви познато? Много родители се стремят да организират свръх-наситено ежедневие на детето си. В резултат на това психиката включва защитни механизми, предпазвайки мозъка от преумора. Детето започва да мързелува и да отлага домашните до късно през нощта.

8. Физиологични причини

Хиперактивност, слаба волева регулация на поведението, соматични заболявания – това е непълен списък на това, което също може да повлияе на липсата на желание на детето да седи на бюрото и да прави домашни.

Каква трябва да е правилната позиция на родителите?

Скъпи майки и татковци! Ако просто принудите детето да се научи, тогава едва ли ще се получи нещо добро. Всичко, което се прави по принуда или под наказание, няма да бъде от полза. Ето защо, нека не принуждаваме децата да учат, а да ги насърчаваме да го правят.

Какво правят повечето родители, ако детето им не иска да учи? Точно така, крещят или вадят шамарите. Със сигурност вашите родители са правили това, може и вие да повтаряте грешката им.

Оставяме всичко това пред вратата. С това няма да постигнете нищо.
Родителите трябва да разберат, че нежеланието на детето да учи винаги има конкретна причина.

За да стане едно дете по-независимо и да се научи да се справя с проблемите си, за него е важно да чуе от родителите си:

„Вярвам в теб“;
„Всичко ще се нареди“;
„Ще разрешим този проблем заедно“;
„Няма безнадеждни ситуации.“

Родителите могат:

Да обяснят неразбираемите уроци;
Да наемат учител;
Да говорят с учителя;
Да коригират родителската позиция;
Да завадете детето на среща с невролог;
Да намерете съвместно решение с детето.

Споразумейте се с детето да върши всичките си задачи – да учи и да пише домашни; какви наказания ще понесе при неизпълнение на задълженията.

Насърчителните дейности работят отлично с по-големите ученици, например, детето си е изпълнявало домашните през цялата седмица, през уикенда цялото семейство отива там, където ученикът е искал. Стикерите, изписващи думата „браво“, пчеличките, усмихнатите емотикони вършат чудесна работа с по-малките ученици.

Как да помогнем на детето? Психологът съветва:

От поколение на поколение ние предаваме на децата, без да искаме, неприязън към ученето. О предучилищната започват да ги плашат:

„Когато отидеш на училище, учителката няма да ти лигавщините, ще ти плесне двойката и няма да се разправя с тебе!“, „Ако продължаваш така, всеки ден ще си в кабинета на директора!“. Детето е готово предварително за факта, че ще бъде трудно, безинтересно и болезнено да се учи.

Опитайте се да говорите положително за училището и учителите. То е основата на целия бъдещ живот на детето.

Когато чувствата на детето се отричат, то бързо губи интерес към каквото и да е, включително и към ученето. Детето казва: „Това е много трудна задача. Никога няма да успея. “ и получава в отговор: „ Просто си много мързелив, всичко ти е трудно“.

Позволете на децата си да споделят с вас своите страхове и притеснения, дори да ви се струват неоснователни.

В семейството детето може да намери всичко, от което се нуждае. Слушайте повече и съдете по-малко, тогава самите деца ще искат да споделят проблемите си с вас.

Желанието да се отгледа гений от дете с отлични оценки по всички предмети води до нервни сривове и ниско самочувствие, защото децата не винаги могат да достигнат летвата, поставена от родителите.

Същото се отнася и за неосъществените родителски очаквания, когато мама толкова мечтаеше да стане балерина и реши, че дъщеря й трябва да сбъдне мечтата си.

Бичът на всички родители е сравняването с други деца. То започва тихо да мрази „идеалните”, а себе си счита за пълен провал.

Сравнявайте детето само със самото него: „Помниш ли как се мъчеше да сричаш?! А сега си прочел най-много книги в класа!”

7 начина да мотивираме детето да се учи старателно:

Хвалете по-често за успехите му, дори и най-малките.
Обяснете защо е толкова важно да ходи на училище и какво ще му даде в бъдеще.

Не се карайте за лоши оценки, детето вече е разстроено от този факт. Опитайте се първо да разберете причината.
Не „купувайте“ добри оценки с джаджи и модни артикули.

Говорете по-често с ученика за неговите мечти и планове за бъдещето.

Важно е да научите детето си на правилното разпределение на времето след училище, така че да има достатъчно както за почивка, така и за домашна работа.

Правете домашна работа с детето си само ако то ви помоли за помощ.