Детето не иска да учи/ не се интересува от нищо: 5 въпроса за мотивацията на малките

На финала на първия срок от учебната година много родители се чувстват отчаяни и безсилни, защото не успяват да мотивират детето си да учи

Днес официално приключи Първия учебен срок на учебната 2020/21ва година. Тя изглежда по-малко изпитание, отколкото миналата, но с или без дистанционно обучение голямата драма на родителя започва, когато детето не иска да учи или се държи така, сякаш не се интересува от нищо.

Тук не става въпрос за липса на ангажираност от страна на родителите. Не става въпрос за мързел или лош характер. Става въпрос за мотивация. За да накараме детето да заобича училището, да не се страхува от неуспех и да намери щастие в ползотворно хоби, добре е да чуете мнението на експертите:

Детето не иска да ходи на училище след ваканцията. Какво да правя?

За да не се случи това, струва си периодично да напомняте на детето, че ваканциите ще свършат и ще е необходимо да се върне в училище. Можете да отбележите тази дата в календара и няколко дни преди нея да започнете да се подготвяте заедно за училище.

Дори по време на празниците е важно да се придържате към определено ежедневие. Детето може да стане не в 7 сутринта, а в 9, но в останалите отношения режимът трябва да остане същият като по време на училище.

В този случай не трябва да насилвате детето да работи усилено. Възрастните не работят по време на ваканциите си. По време на ваканциите децата трябва да почиват, да играят и да се движат много, особено учениците от началното училище, за които седенето за 4-5 часа вече е изпитание.

Преговорите са важни, но това трябва да отнеме около 15-20 минути.
Когато едно дете казва, че не иска да ходи на училище, няма нужда да се реагира бурно, да се вика или насилва. Просто кажете, че също не искате да се връщате на работа след ваканция, но всеки има свои отговорности. Тази на детето е да ходи на училище.

Ако се тревожите, че на училище го тормозят, опитайте следния начин да разберете това: Дайте му за задача да нарисува класа си или да го направи с пластилин. Докато твори му задавайте въпроси за атмосферата в час.

Какво да правите, ако детето не иска да учи след 7ми клас?

Случва се така, че се стараем много за децата и сме готови по всякакъв начин да ги накараме да се държат „правилно“. Докато отделяме време за това, контактът с детето се губи. И когато се загуби, ситуацията става практически безнадеждна: вие настоявате – то е против, вие настоявате – не му пука, вие настоявате – то започва да се държи като истерясал пубертет. Чувствате се безсилни и победени. По-добре да опитате следното:

От този ден нататък започнете да използвате фрази, които започват с думите „Притеснявам се“. Опитайте се да обясните безпокойството си с истински причини.

Вече не се занимавайте с уроците. Съответно, ако детето ги пренебрегва, не се обиждайте.

Бъдете винаги там и винаги на страната на детето. Бъдете закрила, а не враг. Дори ако то ви отговори не това, което искате да чуете, нека разбере, че сте с него и го обичайте.

Обяснете му аргументирано защо е важно да учи. Приемайте желанията му. Дайте му да разбере, че средното образование е завинаги. Ако иска, може и да не ходи в университет, но ако след 10-20 години реши, че иска да промени живота си, то ще има необходимите базови знания и висока диплома, за да следва.

Защо детето виси цял ден на компютъра?

Важно е да разберете, че детето не виси просто така на компютъра. Обикновено „страстта” към техниката е свързана с проблеми – с връстниците, с родителите, със стресова ситуация.

Разговаряйте с него спокойно. Не съдете, а изслушвайте. Дайте му възможност да се утешава така, но непременно наложете контрол над времето. Подрастващите нямат такъв и вие сте човекът, който плаща интернета, вие определяте правилата!Три часа дневно на компютъра е максимумът за тийнейджъра. Много е важно да спазвате лимита, особено ако детето ви няма друг живот, освен виртуалния, не спи и е раздразнително.

Ако детето ви не се интересува от нищо

Деца на възраст 13-15 години влизат в тийнейджърска криза. През този период приоритетите се променят – това, което е било приятно преди, губи своята стойност. Детето започва да изучава своята уникалност, опитва се да намери място сред своите връстници. Ако по-рано одобрението на учителя е било достатъчно, за да научите дълго стихотворение, сега това не е достатъчно. Следователно изглежда, че детето „не се интересува от нищо“.

Поговорете добре. Нека ви обясни защо изведнъж се отказва от тениса, който тренира от детската градина; защо отказва да ходи на любимата си доскоро танцова трупа и т.н. Не че детето ви не се интересува от нищо. То просто има нови интереси. Питайте, покажете любопитство, не се страхувайте да изглеждате незапознати…Децата обожават да разясняват нови думи и непознати занимания на родителите си.

Намерете начин да споделите новите му интереси. Да, може да не харесате любимата му банда или прическите на новите му идоли, но трябва да знаете, че интересите минават, а доверието по между ви ще остане.

Детето се огъна при първия неуспех и се отказа да опитва отново.

Ако детето болезнено възприема критиката, неуспеха, а провалът го кара напълно да изостави това, което обича, значи го прави за да избегне чувствата, че е направил нещо нередно, че е „лош“, „грешен“.

Добре е да си помислите защо е толкова важно за него да бъде винаги успешен и да печели? Изглежда, че чувството му за собствената му „доброта“, положителното му чувство към себе си са обвързани с това дали е успешен. И всеки неуспех се приравнява на чувството „лош съм“, води до самоотхвърляне. Да, никой не иска да бъде лош, дори възрастните. Самочувствието на детето се формира в системата на отношенията му с най-важните хора в живота му, с близките.

Погледнете се отстрани и обърнете внимание: Как и за какви неща го хвалите, какви очаквания имате от него, на какво акцентирате.

Опитайте се да отделите личността на детето от нещата, които прави. Хвалете го не за това, а за усилията му: „Знам колко трудно ти беше“, „Знам колко работа свърши, за да постигнеш това „. Така то ще обръща внимание не на резултата, а на усилията си.