Децата ни вбесяват! Да изпуснем парата, преди да се взривим

Естествено е децата да ни вадят извън контрол, но е ненормално да живеем в това състояние постоянно

„Погледи се! Прасе такова!”, „Калпазанка такава, видя ли тетрадката на Янчето!”, „Виж се, бузите ти станали като на хамстер, коремът ти виси като на чичка!” – повечето родители, колкото и да обичат децата си, са изстрелвали подобни изречения към тях. Осъзнават, че са груби, че нараняват, че ще бъдат запомнени, но някак не успяват навреме да спрат отровните думи. Защо се ядосваме толкова на собствените си деца? Как да си обясним подобно отношение на омраза зад любовта? Как да не избухнем с помитаща сила при тези толкова силни чувства?

Близките приятелки, дори младите майки честно си признават, че децата им са в състояние да провокират в тях не така мечтаните светли чувства. Казват: „Ще умра, ще полудея!”, защото детето им не спира да мрънка, да хленчи, да събаря, да цапа… Те започват да крещят, а като видят сълзите и огорчението в очите му, изведнъж ги залива ужасно чувство за вина и себененавист.

Детските психолози обаче разбират по-добре. За тях залитането в емоциите е нормално, защото децата наистина умеят да ни издавят от равновесие. Съветват да спрете със самокритиката и вината, а да осъзнаете къде се корените на гнева ви:

Детето е огледало на недостатъците ми

Една жена обяснява всичките си проблеми с, например, наднорменото тегло или кроткия си характер. И изведнъж вижда в детето същите черти, от които се е опитва да се отърве цял живот. Синът ѝ също е пълен и нерешителен. Това я довежда до лудост! Когато наричаме дете: „тъп“ или „прасе“ – най-вероятно имаме предвид себе си.

Кошмар! Копие е на свекървата!

Свекървата не спира да дърдори, способна е да те изложи по всякакъв начин, за да бъде център на внимание, непрекъснато се меси в разговорите и издава семейните тайни. Това са неприятни качества, но когато ги забележите в собственото си дете, това ви влудява тотално!

Различни темпераменти

Флегматичните родители не харесват активността на малкия си холерик, а сангвинистите са се притесняват от бавността на меланхоличното дете. Но детето по рождение не е избрало темперамента си и не трябва да му се вменява вина!

„Проектът” не оправда очакванията

Някои майки и бащи, вместо деца, придобиват проекти, с които искат да се похвалят и да реализират родителските си амбиции. Проектите от люлката получават само развиващи ги играчки, учат пет езика, играят шах и ходят на още два спорта. И тогава изведнъж се оказва, че нямат изключителен талант. Това, което започва с амбициозен проект, се оказва обикновено момче или момиче. Време, усилия, пари – всичко е отишло по дяволите!

Развали ми плановете

Това не означава, че детето не желано. Желано е, разбира се, но никой не мечтае за отказ от кариера и от големи житейски планове. Ще продължа на всички фронтове – жената си поставя цел и ражда. Но времето след появата на децата протича по различен начин, не винаги е възможно да сте на ниво навсякъде. Не е ясно дали кариерата й изобщо би се развила – със или без дете, но хората са склонни да търсят извинение за неуспеха в другите и всички удари летят към най-беззащитното.

Къде е младостта?

Най-силното напрежение възниква между родител и дете от един пол. Баща винаги ще открие повече недостатъци в сина си, отколкото в дъщеря си, защото му напомнят за собствените му недостатъци. Конфронтацията между тийнейджърка и майка често нараства до борба за вниманието на таткото (проявление на Комплекса на Електра). Дъщерята несъзнателно или съзнателно се опитва да избута майка си на заден план. Тя пък ревнува, дразни се и понякога може да плесне с мокър парцал. Порасналото момиче напомня на майка си, че остарява. Ревността към младостта й и тъгата за могат да засилят съпротивата в дома.

Професионална ревност

Трудно е да си представим, че родителите могат да завиждат на успеха на децата си, но това също се случва. Ако една жена е мечтала да стане балерина и води дъщеря си на балет, скръбта за нереализираните копнежи може да се превърне в агресия, когато детето преуспява в това.

Или защото времената са други, дъщерята може да сложи червило и къса пола, но майката забранява, защото на нея ѝ е било забранено навремето.

Каквато и да е причината – да свалим градуса на напрежението

Децата се чувстват зле при обидните думи и отношение на родителите, но винаги им прощават. Те се нуждаят от любовта им като витамин за растеж, гарант за способността да се наслаждават на живота (и да обичат собствените си деца в бъдеще). Те са готови да бъдат гръмоотвод с надеждата, че след гръмотевична буря слънцето ще изгрее. Но ако облаците не се разпръснат, с течение на времето се появява студ и отчуждение, самочувствието на детето е сринато и тогава родителите ще живеят с угризения и чувство за вина. Имате ли нужда от тях? Поемете отговорност за себе си и спрете да се дразните. Как да го направите:

Помнете силните страни на детето. Когато се вбесите, припомнете си какво ви обединява: Ти си моето дете завинаги;

Напишете на хартия списък на качествата, които бихте искали да видите при детето, и поставете отметка пред тези черти, в които бихте могли да бъдете пример за него. Това е много отрезвяваща практика;

Когато таткото се ядоса, не викайте на детето; Винаги се сещайте навреме кой в действителност е виновен за състоянието ви на афект;

Внимавайте за думите си. Някои фрази, които сте изпуснали в състояние на ярост, могат да се „закодират” в съзнанието на детето – „За нищо не ставаш!”, „Никой няма да те търпи такава!”. Понякога дъвченето е по-добро, отколкото говоренето; Ако отидете твърде далеч, поискайте прошка. За да не се възпитава чувство за вина;

За да не се възпитава чувство за вина, прегърнете обекта на дразнене, дори ако наистина не искате. Тактилният контакт успокоява детето: Не съм отхвърлен, не съм сам;

Да не мълчите, ако не харесвате нещо в действията на детето, но не да забранявате, а да изразявате своята гледна точка, обяснете защо това е неприемливо;

Напомнете на детето, но на първо място на себе си: да, различни сме, но за да заслужи любовта, не е нужно да е като мен!