Детска депресия: „Маскира“ се с раздразнителност и кошмари – как да помогнем?

Детската депресия се установява и лекува по-трудно, отколкото съсипващата тъга при възрастните

Моята 11-годишна дъщеря седи спокойно в ъгъла на стаята и гали котката, докато нейните връстници скачат в басейна.
Защо не играе с тях?
– Защото страда от клинична депресия и днес не е един от добрите й дни….

За първи път забелязах симптомите й, когато тя беше на 6 години.
Притискаше се към мен повече от обикновено, плачеше за най-малките проблеми и от най-малките провокации, загуби апетита си и имаше кошмари. Изглеждаше постоянно тревожно.

След няколко седмици ситуацията изглеждаше решена от само себе си.
Но, знаейки как се депресирам, останах нащрек за нови признаци.

Симптомите се появиха отново след 2 години, след края на дългата зима.
Дъщеря ми каза, че всички в училище я закачат (въпреки че това не изглеждаше истина) и иска никога да не се е раждала.

Последният й коментар беше особено стряскащ за мен, но реших да изчакам няколко седмици, за да видя дали това е само фаза, която ще мине.
Изчезна. Настроението й се е влоши и има лоши оценки в училище. Виждах, че наистина страда в себе си.

Исках да я прегърна и да й кажа, че всичко ще се оправи. Исках като вакуум да поема в себе си всички тези емоции, които чувстваше. Проверих при нашия педиатър. В очите на дъщеря ми се виждаше, че иска някой да й помогне. Макар че не бях изненадан от диагнозата на лекаря, бях съсипана от безсилие, когато изрече думите: „Дъщеря ти страда от депресия“. В този момент осъзнах, че тя се бори с нещо, което всъщност е много по-голямо от нея.

Оттогава съм научил много за детската депресия – включително факта, че този проблем е много по-разпространен, отколкото предполагах. Депресията е заболяване, изискващо внимателно лечение и задълбочена оценка. Добрата новина е, че при много голям брой деца и юноши се лекува.

1. Много по-честа е отколкото си мислите

Въпреки че депресията не е болест, която свързваме с деца, обаче не трябва да пренебрегваме факта, че е чест проблем точно при тях, казва д-р Робърт Хендрен, бивш президент на Американската академия за деца и Адолесцентска Психиатрия (AACAP). Според тази академия, едно от двадесет деца е депресирано – средно едно дете във всяка класна стая.

Трябва да осъзнаем кога детето е повече от недоволно. Недоволството или тъгата идват и си отиват и обикновено се свързват с инцидент. Докато депресията е като тъмен облак, който кръжи над детето и често е предхождано от чувство на меланхолия, раздразнителност и липса на интерес.

Тъй като детската депресия не се забелязва от много родители (даже и лекари), много е лесно да не бъде забелязана.

2. Депресията се предава и по наследство

Проучванията показват, че децата, които имат един родител, страдащ от депресия, имат 25% шанс да я развият. Ако и двамата родители са лабилни, шансовете се покачват до 75%.

Въпреки че няма научно обяснение защо това е така, някои теории показват, че тези деца имат „генетична уязвимост и тенденция“ към депресия, която се подхранва от стресиращата среда, в която живеят.

Въпреки това, нашите гени не са нашата съдба и дори ако има депресия в семейството, това не означава, че е неизбежно детето да бъде депресирано.

3.Депресията често е маскирана от други проблеми

Около 40% от децата и юношите с депресия страдат и от невротични разстройства като обсесивно-компулсивното разстройство (OCD), а около едно от четири деца с депресия страдат от дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD).

Често са срещани проблеми с ученето.

Трудно е да се открои един проблем и да се разглежда отделно, тъй като често те се преплитат.

Техният съвет е всяко дете, което страда от депресия, да бъде прегледано и за други разстройства.

4. Раздразнителността е един от основните знаци

Най-голямата разлика в симптомите на депресия сред децата и възрастните е, че възрастните са често тъжни и вглъбени, докато децата могат лесно да бъдат провокирани, при тях се проявяват ирационални изблици на възмущение.

Децата почти никога не знаят как да бъдат депресирани.

Те не могат да идентифицират състоянието си и да го „облекат” в думи.

5. Диагностиката и лечението

Проучванията, включващи образ на магнитен резонанс на мозъка, показват, че продължителната нелекувана депресия при деца променя формата на мозъка.

Намалява частта на мозъка, която е отговорна за регулирането на емоциите.

Затова не е никак изненадващо, че депресията може да доведе до проблеми в училище, злоупотреба с вещества и в някои случаи дори и до самонараняване и склонност към самоубийство.

Основната препоръка на всички психолози и психиатри е, ако подозирате, че вашето дете страда от депресия, незабавно потърсете професионална медицинска помощ.

6.Лечението на детска депресия е по-сложно, отколкото при възрастните

Специалистите използват същите инструменти за лечение на депресия при двете възрастови групи т.е от промяна на стила на живот (повече тренировки, начин на хранене, хобита и интереси …) чак до когнитивно-поведенчески психотерапия, която се фокусира върху разработването реалистични и практически начини за справяне с депресивните мисли и реакции.