You are here
Home > Хоби и ТВ > Любопитно > Диамантите са завинаги: Загадката Санси, Регент и Нур-ал-Айн

Диамантите са завинаги: Загадката Санси, Регент и Нур-ал-Айн

Кохинор, Хоуп и Орлов са известни, но Санси, Регент и Нур-ал-Айн са едни от най-загадъчните

Стане ли дума за диаманти, в световната история има няколко, чиято история е наистина необикновена. Проклятия, любов, власт, магия и още куп странни събития съпътстват пътя им. Днес ще ви разкажем за три световноизвестни диаманта, които са наистина необикновени.

Короната Нур - ал- Аин с едноименния диамант сн. Уикипедия
Короната Нур – ал- Аин с едноименния диамант сн. Уикипедия

Нур-ал-Айн — късметът на иранските шахове

Това е един от най-известните диаманти в арабския свят, а името му е свързано с още един диамант – Даря-йе Нур. Двата диаманта са част от един огромен розов диамант, който по-късно бива разделен на две. Единият става част от короната на персийските шахове, а другият на съпругите на владетелите.

Даря-йе Нур има необикновена съдба. Първо е отнесен от Индия и продаден на персийски владетел, но след това увенчава короната на каджаранските моголи. Насредин шах, един от последните персийски владетели обаче е убеден, че камъкът имат лековити свойства и го вгражда в златен обков. Той често го носи в чужбина, за да демонстрира властта на своята държава и нейното величие.

Даря-йе Нур
Даря-йе Нур сн. Уикипедия

По време на революцията през 1909 година последният шах на Персия – Мохамад Али го взема със себе си и го отнася в Русия. Но е принуден да го върне на новото правителство, като го продава на баснословна цена.

Нур-ал-Айн има същата съдба, с тази разлика, че краси короните на кралици. През 18-ти век османския султан Селим Трети го придобива като неговото присъствие в кралската съкровищница така и не е упоменато. Но през 19-ти век се връща в Персия при шах Фатх Али.

Диамантът заблестява в цялото си величие през 1958 година, когато дизайнерът Хари Уинстън създава корона достойна за кралица от него. Тя за Фара Диба, която я носи за сватбата си с шаха на Иран – Мохамед Реза. След смъртта на владетеля обаче, короната е върната на Иран и в момента е част от националното съкровище на страната.

Санси сн. Уикипедия
Санси сн. Уикипедия

Санси – откупът на един крал

Диамантът „Санси“ става кралски откуп, след като един от първите му собственици Николас Харле го продава на крал Джеймс Стюарт. За първи път камъкът е показан в султанския дворец в Константинопол, но френският посланик успява да го откупи и го заема на своя крал – Анри III, за да го носи на шапката си. При опит за кражба на диаманта, той е продаден на британския монарх и следващите години остава в кралската хазна на Британия. Но английският крал Чарлз I го подарява на сина си Джеймс, който го наследява на трона.

За зла участ младия владетел се оказва прогонен от народа си и принуден да се укрие във Франция. Чичо му, крал Луи XIV обаче бързо се отегчава от височайшия си гост и го оставя на произвола на съдбата. За да откупи своето оставане във Франция и да не умре в крайна бедност, крал Джеймс го продава на първия министър на империята – кардинал Мазарини. Кардиналът обаче го завещава на короната и „Санси“ остава за дълги години във Франция.

За съжаление, подобно на „Хоуп“ и другите диаманти, по време на Революцията, „Санси“ е откраднат. Жълтият диамант последователно сменя собствениците си, като се говори, че дори е използван за откуп на Наполеон при един от заговорите за освобождаването му от остров Света Елена.

Последователно „Санси“ преминава в руско владение – закупува го фамилията Демидов, индийско, принц Джамсетджий го прекупува след това, а накрая става собственост и на виконт Астор – Уилям Уолдорф Астор. През 1978 година обаче „Санси“ е върнат на Франция. И днес може да го видите в една от залите на Лувър.

Риджънт сн. Лувър
Риджънт сн. Лувър

Риджънт – диамантът, който направи Наполеон император

Легендите за диаманта „Риджънт“ са още по-необикновени от всички останали. През 1698 един роб, който работи в мините на Колур, Индия го открива. Скрива го в крака си, за да го продаде по-късно на британски капитан, но то го мами и убива. А камъкът продава на индийски търговец на скъпоценности.

Неизвестно как, „Риджънт“ по-късно попада в ръцете на Томас Пит, губернатор на британски форт в Индия. Той твърди, че го е купил за баснословна цена, но изнасянето му от Индия се превръща в цяло приключение. Пит го скрива в обувката на своя син, а освен това го разрязва в Лондон на части.

През годините има много опити да бъде продаден диаманта, но неуспешно. И точно когато всички решават, че е прокълнат, той е купен от френския регент Филип II. Той го използва за короната на Луи XV, а по-късно и тази на Мария Антоанета.

По време на Революцията в Париж диамантът е откраднат и намерен години по-късно на един таван в града. Няколко пъти е използван за финансиране на различни военни кампании от революционерите, докато накрая се озовава в Холандия. А там е купен от един корсикански авантюрист, който по-късно става и първият император на Франция. Името му е Наполеон Бонапарт.

Наполеон го използва за украшение на шпагата си, но се принуждава да го продаде след това, за да финансира една от военните си кампании. Въпреки това бъдещият владетел се заклева, че ще си го върне и го прави. През 1812 година камъкът окончателно се превръща в притежание на фамилията Бонапарт. Той украсява с него двуострата си кама, но съпругата му Мария Луиза Австрийска го взима със себе си в Австрия, след като е принудена да бяга от Франция, за да спаси живота си.

Баща й обаче връща диаманта на френската корона и той краси отново тиарите на кралските владетели Луи XVIII, Карл X и Наполеон III. Днес диамантът се пази в Лувър, като част от гръцката диадема на императрица Евгения. А стойността му се оценява на шеметните 100 милиона долара и дори повече!

loading...

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close