„Доктор Дулитъл” на Хю Лофтинг на 100: История, написана с разбито сърце и отчаяна нужда от доброта

Хю Лофтинг създава своя неповторим доктор Дулитъл в разгара на войната, която промени света

Ще повярвате ли, че един от любимите герои от детството ни тази година празнува 100-годишен юбилей?! Точно така! Първата книга на Хю Лофтинг за доктор Дулитъл излиза през 1920.

Днес децата го опознават в лицето на Робърт Дауни – младши, но ние помним гласа на този, който пръв ни е прочел и разказвал историята на един храбър лекар, в чието сърце имат място и хората, и животните.

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

He’s just not a people person. #DolittleMovie

Публикация, споделена от Dolittle (@dolittlemovie) на Окт 12, 2019 в 3:05 PDT

Малцина обаче знаят, че книгите на Хю Лофтинг за доктор Дулитъл са родени в мигове на страх, болка и отчаяние. Отчаяният оптимизъм на разказа е отчаян вик на един човек, преживял ужаса и последствията от войната.

У нас е весело…и много, много шумно

Хю Джон Лофтинг е роден в Англия, в град Мейдънхед, Беркшир, на 14 януари 1886 година. Семейството му е доста интересно – баща му Джон е англичанин, майка му Елизабет е ирландка. По това време подобен съюз е истински скандален, но двамата се справят добре. Имат шест деца, а баткото Хю е истински дар – той има изявен интерес към природата и умее да занимава малките си братя и сестри с чудни измислени истории.

Бъдещият писател обожава зоомагазините в Лондон. Най-голямото му радост е да принуди майка си да отидат да гледат кученцата. Може би не му разрешават да си има любимец, защото в един прекрасен ден мисис Лофтинг намира в шкафа си неговия собствен „музей на естествената история и зоологическата градина“ – пълен с „експонати”, тайно пренесени от природата.

Решението да стане писател не е взето веднага. Бъдещият татко на д-р Дулитъл учи десет години (1894-1904) в йезуитско училище в град Честърфийлд, Дербишир. След това решава да стане инженер и да види света.

По света и у нас

Дългоочакваното пътешествие започва в началото на кариерата му. Тогава Лофтинг заминава да учи в Масачузетския технологичен институт в САЩ. След година на обучение се прибира в родината и завършва Лондонската политехника. След кратка работа като архитект, преживява истинска одисея – върши проучвателни работи в Канада, работи на железопътната линия в Лагос, Южна Африка, след това на железопътната линия в Хавана,Куба.

Цялото това скитане обаче уморява и през 1912 г. Хю Лофтинг решава, че е готов да потърси ново занимание.

Връщайки се в Америка същата година, той се жени за Флора Малък и се установява в Ню Йорк, където започва писателската си кариера. В началото това пише кратки истории и статии за списания – различни от тези, които го правят известен. Те на са за деца и с рисунки на автора.

През 1913 г. се ражда дъщерята му Елизабет Мери, през 1915 г. – синът му Колин Макмагън. Междувременно в Европа избухва война, която променя света.

Спасението идва в мрачния час на отчаянието

В началото на Първата световна война Хю Лофтинг, който е британски поданик, работи в Ню Йорк за британското Министерство на информацията. През 1916 г. е изпратен като лейтенант в Ирландската гвардия, а през 1917-1918 г. участва във войната на територията на Фландрия и Франция.

Като всички на фронта той е принуден да преживее студ, глад, смъртта на бойните си другари. Отвратен е от начина, по който се оперират ранените войници и как се елиминират животните, без дори да им помогнат.

В този страшен момент обаче се ражда очарователна история. Разказва я с писма с прости илюстрации, адресирани до Колин и Елизабет, които са у дома. Това е историята за малък човек, което цени и се грижи за всяко живо същество и е враждебна само на лъжата и лицемерието, характерни за много от човешката раса.

Смята се, че идеята за „Историята на доктор Дулитъл“ осенява Хю Лофтинг, след като вижда смъртта на полковите коне. През 1923 г., когато получава втория медал Нюбъри, в речта си казва, че след като вижда коне и мулета под огън, измисля този малък лекар, който прави за тях това, което не е направено в реалния живот.

През 1918 г. Лофтинг е тежко ранен – къс от ръчна граната попада в бедрото му. Освобождават го от армията поради инвалидност до края на войната. През 1919 г. със семейството си решава да се върне в Ню Йорк. За щастие скъпоценните писма за д-р Дулитъл са запазени и поощрен от жена си Лофтинг решава да ги превърне в книга.

Британският поет и романист Сесил Робъртс е на кораба, с който се връщат в Щатите. След като прочита някои от ръкописите, той е възхитен и препоръчва автора им на своя издател.

Успехът

През 1920 г. поредица от писма, написани, за да отвлекат вниманието му от войната, се превръщат в книгата „Историята на д-р Дулитъл“, която веднага се превръща в любима книга на децата.

Читателите от Америка и Англия са жадни за още приключения на героите, а някои от децата дори предлагат сюжети с писма. Лофтинг, очевидно с удоволствие отговаря на молбите и през 1922 г. публикува първото от многото продължения. В „Пътешествието на д-р Дулитъл“ се появява нов герой, който става разказвач – Томи Стъбинс. През 1923 г. „Пътешествията на д-р Дулитъл“ печели медала „Нюбъри“ за най-добра книга за деца, присъден от Американската асоциация на библиотекарите.

Писателят се мести в Кънектикът. За пет години пише пет нови книги за добрия доктор.Чете лекции, води активна кореспонденция с деца (Някои дълго време смятат, че д-р Дулитъл съществува). Писателят цени писмата им, особено тези, написани непровокирани от възрастен.
В семейството му, наред с децата, се отглеждат и четири кучета. Едно от тях е купено в Лондон – точно в любимия от детството му зоомагазин.

Времена на сълзи и радост

След шумния успех на книгите му писателят преживява нови трудни времена. През 1927 година губи жена си Флора.

Той намира майка за децата си през 1928ма, но губи и новата мисис Лофтинг – Катрин. Жената се разболява и не успяват да я спасят.
Писателят дълго време не може да възкреси оптимизма в сърцето си и това личи по следващите му книги. Трябва да минат няколко години преди да се усмихне щастливо.

През 1935 година се жени за трети път. Съпругата Жозефина е дъщеря на емигрирали в Канада немци. Двамата стават родители на Кристофър следващата година, но и за този прекрасен период има край.

Семейството се мести в Калифорния. Хю Лофтинг пише нова книга за Дулитъл, но читателите му чакат много дълго за нея. Той я пише цели 12 години. Посветена е на сина му Кристофър, който умира. „Доктор Дулитъл и тайното езеро” е издадена чак след смъртта на писателя.

Лофтинг вече не може да пише с темповете от младостта си, но продължава да твори. През 1941 г., когато в Европа бушува Втората „световна война, която ще сложи край на всички войни“, той пише „страстна, отчаяна поема за неизбежността и безполезността на войните в историята на човечеството“. Въпреки това „Победа за убитите“ не е публикувана в САЩ, тъй като втората му родина вече се сражава с Япония, а поемата се смята за ненавременна. Публикувана е във Великобритания през 1942г.

Последните две години от живота си писателя има сериозни проблеми със здравето. Хю Лофтинг издъхва на 61 в Топанга, Калифорния, но е погребан в Кънектикът.

Кой е истинският доктор Дулитъл?

Изследователите твърдят, че добрият доктор има прототип. Това, според тях, е Джон Хънтър, живял в края на 18 век.

Шотландският хирург е един от най-изтъкнатите учени на своето време. Той се слави с внимание към пациентите и прилагането на научните методи в медицината. Син е на дърводелец и дори като дете е показвал истински талант в занаята на баща си. Хънтър обаче избира медицината за изява и се жени за поетесата Ан.

В името на науката сам инжектира болестотворни организми в тялото си, за да ги лекува. Разболява се, но не умира от тях, а от сърдечен пристъп. Храбрият прототип на доктор Дулитъл издъхва по време на спор със студенти в болницата „Сейнт Джордж”.