Домашното насилие – как да разпознаем признаците?

Жертвите на вербална агресия и домашно насилие стават все повече, как да разпознаем признаците

Всички ние сме срещали жертви на домашно насилие. Деца, жени, понякога дори мъже. И често пъти дори не сме забелязвали следите, тъй като на пръв поглед, те изглеждат като нас — а белезите остават скрити. Никой не е застрахован от насилие в дома си или извън него, но има признаци, които подсказват, че хората около вас може да са жертви на тормоз. Ето как да разпознаем симптомите:

1. Те са плахи, притеснителни и не смеят да погледнат никого в очите

Виждали ли сте хора, които се плашат от собствената си сянка? Които не смеят да ви заговорят или да ви се усмихнат? Те стоят настрани, всяка проява на внимание към тях приемат враждебно и дори с ужас. Обикновено са придружени от партньора си, който е доста темпераментен и дори агресивен. Не физически, а вербално. Жертвите на домашно насилие обикновено избягват да общуват с околните, внимават с кого разговарят и се стараят да държат останалите настрани. Причината най-често е предупреждение от страна на партньора им за саморазправа. А болезнената ревност на половинката им е най-големият кошмар за тях.

2. Носят дрехи с дълъг ръкав и много грим дори в топло време

Жертвите на домашно насилие правят всичко, за да скрият белезите по себе си. Те обичайно носят или много грим, или дрехи с дълги ръкави, които са достатъчно широки, за да прикрият нараняванията по телата им.

3. Всяка синина се извинява с непохватност

Има синини, които не могат са се скрият — по лицето, бузите, ръцете. Най-често оправданията в тези случаи са „Паднах“, „Ударих се във вратата“, „Подхлъзнах се“, „Спънах се“. Никой не е толкова непохватен. И ако забележите, че твърде често стават подобни инциденти, може да сте сигурни, че тук нещо не е наред.

4. Не смеят да направят и една стъпка без одобрението на партньора

Жертвите на домашно насилие често са потискани не само физически, но и психически. На тях им се внушава, че не могат да мислят самостоятелно, да вземат собствени решения или да се грижат за себе си. Пораженията върху поведението им са видими. Те са неуверени, плахи, постоянно търсят одобрението на партньора си, не приемат, че са способни да направят каквото и да е самостоятелно.

5. Поставят се в изолация

Ако приятелката ви, която преди е била най-активната в компанията и винаги е излизала навсякъде, изведнъж се затвори у дома без причина и отказва всичките ви покани за срещи, имате всички основания да се притеснявате. Особено ако няма сериозна причина да ви отказва да се срещнете на кафе или да ви допусне в дома си. Отдалечаването от приятелския кръг и роднините също е признак, че този човек е жертва на тормоз или насилие. Насилниците често държат жертвите си изолирани от приятелския им кръг, от семействата, от колегите им. По този начин е по-лесно да ги контролират и да налагат волята си над тях.

6. Необясними изблици на агресия

Не са редки случаите, в които жертвата постъпва по същия начин като похитителите, модела на поведение. Без значение, дали става въпрос за поведение на агресия между деца в училище или скандал в работна обстановка, избликът на агресия може да е предизвикан именно от желанието на потърпевшия да наложи форма на контрол върху друг по-слаб субект. Не приемайте проявите на насилие като самоцел или просто начин за освобождаване от напрежението. Особено ако се повтарят системно.

7. Вербалната агресия също е насилие

Тормозът не се изразява само във физическо насилие. Обидите, виковете, подценяването на другия също са признаци, че сте жертви на тормоз. И то в една от най-лошите му форми. Психическият тормоз може да доведе до анорексия, самоубийство, отключване на физическа агресия у жертвата, наркозависимост и други форми на нараняване или самонараняване. И тези хора също имат нужда от помощ.

Как да помогнем?

На първо място самите жертви трябва да признаят, че са обект на тормоз и насилие. Много от тях не желаят да признаят за проблема, дали от срам, дали от страх. Едва след като жертвите сами поискат помощ, можете да им помогнете.

Може да им помогнете, като подадете сигнал в полицията на телефон 112, или се свържете с центровете за прием на жени и деца претърпели насилие. Ето и координатите на част от тях:

116 111 — Национална телефонна линия за деца и юноши, претърпели насилие

(+ 359) 0800 18 676 — Денонощна гореща линия за жени и деца претърпели насилие на фондация „Анимус“

(+ 359) 2 933 90 50 – Център за връзка с националната агенция за защита на детето

Телефони на доверието към Българския червен кръст:
София —(02) 963 24 44

Пловдив—(032) 61 51

Русе—(082) 23 60 00

Ямбол—(046) 32 904

Стара Загора-(042) 64 11 11

Фондация „Център Надя“, която разполага с национална телефонна линия за деца под мотото „Говори с приятел“ – 0800 19 100

Страх от отмъщение

Най-честата причина жертвите на насилие да не търсят помощ е страхът от отмъщение или дори убийство. Агресорите вече са ги подчинили психически и всяка тяхна грешка може да се окаже фатална за потърпевшите. За съжаление българското законодателство не разполага с достатъчно ефективни механизми за справяне с този проблем, но има няколко неща, които може да направите въпреки всичко:

1. Подайте сигнал в полицията за системен тормоз.

2. Свържете се с организация, която помага на хора претърпели насилие.

3. Напуснете дома, в който живеете с насилника

Дори да е временно, това ще ви даде възможност да обмислите ситуацията и да вземете решение, как да продължите напред. В случай, че сте решили трайно да го напуснете, подсигурете се с нов телефон, спестявания, които да ви стигнат за известно време и място, където да отседнете или приятели, при които да се скриете. Веднага след това се свържете с адвокат и задействайте всички процедури, които могат са ви осигурят защита от насилника.

4. Приемете, че той/тя няма да се промени

Много жени/мъже живеят с идеята, че партньорът им ще спре в някакъв момент да ги тормози. За няколко месеца нещата може и да се успокоят, но след това ситуацията се повтаря. И ако човекът до вас не желае да признае, че има проблем с гнева и да се лекува, по-добре е да го напуснете и да си тръгнете. Насилието не решава проблемите, затова е по-добре да се откъснете от този, който ви тормози. Сменете града, сменете работата си, сменете адреса и телефона си – това са част от стъпките, които може да направите, за да си помогнете. Станете част от общност, създайте си нови контакти и се доверете на приятелите си. Насилниците най-често избират психически уязвими жертви, които нямат много приятели или са ги откъснали от тях. Като част от общност вие ще се чувствате сигурни и защитени, а насилникът ще се държи поне за известно време на разстояние от вас.

5. Говорете за проблемите си

Бъдете откровени за проблемите си. Не е срамно, че си жертва на насилие, срамно е да не признаеш, че имаш проблем и имаш нужда от помощ. Говорете за проблемите, за да се освободите от преживяванията и да продължите напред.  Работата с психолози, заниманията с нови и различни инициативи, ученето на нови неща ще ви помогнат да се справите с преживените травми. Спортувайте!  Започнете нови курсове, започнете да учите, да правите нещо, което да ви помогне да се развивате и да си върнете самоуважението. Правете неща, в които сте добри — това ще ви помогне да възстановите самочувствието си и да се излекувате от усещането за безпомощност и зависимост от другия.

6. Уважавайте се!

Всеки човек заслужава уважение. Без значение дали носи цървули или диаманти. Но най-важно е вие първи да уважавате самите себе си. Научете се да цените собствената си личност и качествата, които притежавате. Изграждането на вътрешна сила и собствено самочувствие е най-добрият начин да се справите с насилника си.  Най-често агресорите са хора, които не могат да се справят по друг начин със собствените си страхове, освен с насилие. Посягайки на по-слабия човек, те се чувстват силни, но изправяйки се пред психически по-силен противник, те самите се превръщат в слаби и безпомощни личности. Затова — уважавайте се! Силните личности плашат агресорите и по-трудно се превръщат в тяхна плячка.