You are here
Home > Lifestyle > Джулай морниг и още 5 модерни български традиции, които са истински празник

Джулай морниг и още 5 модерни български традиции, които са истински празник

Съвременният българин обича традициите – колкото и да не си признава

Българинът спазва и продължава не само традициите на дедите си. Той умее да почита наследството си, но и да дава началото на нови, свежи нотки в празничния си календар. Така създава свои, “нови” празници, които се възприемат толкова естествено, че се превръщат в традиционни.

Посрещане на първото юлско слънце, вдъхновено от песен

Джулай Морнинг вече е наша традиция
Джулай Морнинг е повече от традиция
Снимка: pikist.com

Джулай Морнинг събира стотици българи на морския бряг. Идеята за специална първоюлска сутрин, в която да посрещнем изгрева, идва отпреди няколко поколения. В символ на този изгрев се превръща едноименната песен на “Юрая Хип”. И макар Джулай Морнинг да започва като почит към раждането на слънцето сред хипи движението у нас, днес не само по нашето Черноморие тази традиция намира последователи. И е чудесен пример за това как типичната ни бунтарска жилка е намерила начин да се прояви по начин, характерен за нашите земи. Преклонението пред слънцето датира от хилядолетия и именно в Джулай Морнинг се претворява в съвременен вариант.

Изгревът на 25ти май

С изгрева се свързва и една сравнително нова традиция в България. Месец май е времето, когато абитуриентите завършват училище и се сбогуват с живота, познат досега. Именно абитуриентските балове много често приключват с посрещане на “новото слънце” като символ на новото начало, чиито основи са положени в последните 12 години. Най-хубавото тепърво предстои и абитуриентите вярват, че така се засажда семето на всички емоции занапред.

Отново с носии на мегдана

На баловете в последните години присъства и една сравнително нова традиция по отношение на облеклата. Всяка година сме свидетели на момичета и момчета, решили да отидат на бала си облечени в народни носии. Разбира се, дрехите са пречупени през погледа на модерното и не се вписват в традиционната представа за българско народно облекло. С вкус към традицията е свързано и включването на фолклорни елементи в ежедневието – под формата на шевица, избродирана в тениска или шал, вграждането ѝ в бижута и други аксесоари, в стоки за бита и пр.

Манифестацията, която всички обичат

С 24. май пък се свързва друга хубава традиция. Празникът на българската писменост и просвета се отбелязва тържествено в училищата, а малките ученици старателно се подготвят за специалното майско тържество. “Върви, народе възродени!” е само част от подготвителния ансамбъл от песни, рецитиране на стихотворения, танци. Особено привлекателен е той за първокласниците, тъй като за пръв път се сблъскват с подобна традиция. Учението винаги се е смятало за приоритет сред българите, така че и патриотичната нотка тук не е за пренебрегване.

Хоро в ледени води за мъже с огън в кръвта

Сравнително нова практика е и мъжкото хоро в Калофер. Според някои то се ражда още във времето на Османската империя, но на практика липсват исторически сведения за толкова отдавнашното му позициониране във времето. Леденото хоро се случва на Богоявление (Йордановден) в зимните води на р. Тунджа. Играе се само от мъже, но и жените също му се наслаждават, поне като наблюдатели. То датира от миналия век и неслучайно се превръща в традиция, в символ на гр. Калофер. Изпълнява се и на други места в България и може да се каже, че смесва различни обичаи, преплита традиционното и модерното, а в последните години дава възможност и на жени да участват.

Да „заключим“ любовта си

Свети Валентин често печели неприятели. Голяма част от българите не приемат преплитането на православния Трифон Зарезан с “езическата” традиция на Деня на влюбените. Други пък обратно – успяват да съчетаят изключително добре и двата празника. На 14. февруари влюбените празнуват обичта, доверието и уважението помежду си. И макар да срещат и критика, вече може да се твърди, че св. Валентин е част от нашия празничен календар – с вино, подаръци и любов. Новост в честването на празника внасят младите хора, като намесват и бялата магия в символиката му. Катинари, наречени за късмет и любов, се заключват с желания в навечерието на този ден. Гребната база в Пловдив например пази своеобразен “олтар” на желанията. На всеки катинар се изписват имената на влюбените, а задача на времето е да опази любовта им.

loading...

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top
WP2Social Auto Publish Powered By : XYZScripts.com
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close