Джули Никсън Айзенхауер – принцесата от Белия дом, която Америка не може да забрави

Любовната й история прилича на американски роман, а животът й е по-вълнуващ и от книга

В историята на Америка, а и по света има много забележителни дами, които са оставили своя отпечатък в Белия дом. Историята тепърва ще покаже, дали и Мелания Тръмп ще бъде една от тях. Има една обаче една жена, която Америка и до днес не може да забрави. И всички с усмивка я наричат „принцесата на Белия дом“. Тя буквално израства зад стените на резиденцията, а съдбата свързва живота й с първите мъже на Америка по един неразривен начин. Защото тя не е друга, а Джули Никсън Айзенхауер — дъщеря на един президент и омъжена за внука на друг.

Едно малко момиченце в голямата бяла къща

Историята на Джули Никсън наистина прилича на роман от юга. Тя се ражда във Вашингтон, по времето когато Никсън е конгресмен. Детството й буквално минава пред очите на обществото. И тя пораства под прожекторите, пред погледите на всички.

Когато Айзенхауер е избран за президент, а Никсън става вицепрезидент, малката Джули често тича из огромните коридори на Белия дом, заедно с по-голямата си сестра. И въпреки че е дъщеря на второто семейство на Америка, детството й минава щастливо и спокойно. Тя описва майка си като „много земна и практична жена, която искаше да ни държи далеч от кариерата на татко. А той бе много романтичен човек. И идеалист“, допълва още тя в спомените си.

Дейвид и Джулия

Любовта понякога идва неочаквано и то още в ранна възраст. Джулия е едва на 8 години, когато се среща с Дейвид Айзенхауер. Внук на президента и неин бъдещ най-добър приятел в игрите. Двамата сякаш са обречени един на друг от първата си среща. Когато президентът Айзенхауер полага клетва пред нацията за втори път, малката Джулия и семейството й също са там. Дни по-рано момиченцето е паднала от шейна и се притеснява, че всички ще видят насиненото й око. Президентът тихо я съветва просто да погледне встрани по време на снимките и така никой няма да забележи. Тя се обръща… и очите й съзират Дейвид — момчето, което после ще се превърне в голямата любов на живота й. Той също я наблюдава, при това с огромен интерес. И от този момент двамата стават приятели.

Децата често играят заедно, най-вече под надзора на Хана Никсън, която се грижи за тях, когато родителите отсъстват заради ангажименти.

Когато през 1960 година Никсън губи изборите от далеч по-младия и привлекателен Джон Кенеди, семейството сякаш се сгромолясва. Те се опитват да продължат живота си в Калифорния, но надеждите на Никсън за губернаторски пост се провалят. Джули и Дейвид прекарват следващите няколко години разделени, но често си пишат. Тя заминава за колежа Смайт, за да учи изкуство, а по-късно завършва католическия университет на Америка, а Дейвид следва в колежа в Амхърст. Двамата се събират покрай покана да държат речи пред републиканския женски клуб Хадли. Решават да не говорят пред клуба, но се виждат няколко дни по-късно, докато тя е в Смайт. Дейвид иска да я покани на сладолед, но преживява ужасно неудобно ситуация. „Умрях от срам. Съквартирантът ми забрави портфейла си, а аз не носех моя. И момичетата платиха всичко“, казва той.

Явно фактът, че е трябвало да плати един сладолед, по никакъв начин не променя мнението на Джулия за внука на Айзенхауер, тъй като двамата започват да излизат сериозно през 1966 година. Година по-късно тя се сгодява за него. И двамата си признават, че Мами Айзенхауер / бабата на Дейвид и бивша първа дама на Америка/ е главна виновница те да се съберат заедно. Именно тя й казала, че Дейвид отива да учи в Амхърст, а по-късно го насърчила да я покани на среща.

Американска любовна история

Като дъщеря на бивш вицепрезидент и част от златните момичета на Америка, Джули има определени задължения. И сгодена или не, през 1966 година тя е представена на Международния бал на дебютантките в хотел Уолдорф Астория, Ню Йорк. А придружител на Джули е именно Дейвид Айзенхауер. Бъдещият й съпруг.

Годежът продължава повече от година, тъй като младите не искат да хвърлят сянка върху кампанията на баща й Ричард Никсън. Но когато той печели изборите, те се венчават. Датата е паметна — 22 декември 1968 година. Влюбените не искат пищна сватба в Белия дом и се женят преди това. Събитието е в много скромен семеен кръг, но бракът е обявен за най-успешния политически съюз на века. И сватбата неслучайно е смятана за крайъгълния камък на обединението на две от най-влиятелните политически семейства на Америка.

Първа дъщеря и първа дама

Когато Никсън се кандидатира за президент, Джули изиграва много активна роля. Колкото и да й се иска да си остане у дома с годеника си, тя обикаля щатите, среща се с избиратели и говори открито за личния си живот, макар темата да й е крайно неприятна. И успява да му спечели подкрепа за Овалния кабинет. След това още по-успешно играе ролята на втора дама. Говорител е по въпросите за децата, посещава деца с увреждания, интересува от външна политика, грижи се за възрастните хора и околната среда. Изглежда просто идеалната първа дъщеря. Нищо чудно, че я наричат „принцесата от Белия дом“.

Джули дори обикаля заедно със семейство Кенеди, когато им гостуват в Белия дом и ги развежда из старите им стаи. Създава прекрасно приятелство с членовете на фамилията и искрено скърби за загубата на Кенеди — младши и съпругата му години по-късно.

На плещите й лежи огромната отговорност да смекчи общественото недоволство след аферата „Уотъргейт“. Скандалът съсипва политическото бъдеще не само на Никсън, но и на Дейвид и Джули. Тя успява да успокои духовете и гнева на тълпите, но всякакви политически амбиции за бъдещето са забравени. И двете фамилии са съкрушени, тъй като династичния брак на двойката изглежда перфектно продължение на техния път в Белия дом.

Животът на едно не/обикновено момиче

Краят на Никсън в Белия дом обаче означава нов живот за Джули. И от неофициална първа дама на Америка, тя се превръща в никой. Анонимността е желана и дори жадувана от нея. Още преди да се разчуе за аферата, двамата Дейвид се местят военна база във Флорида, Джули бърза да си изгради нов, по-спокоен живот. Работи като учителка в начално училище, след това помощник — редактор във вечерен вестник, а накрая създава и свое издателство. По това време започва и да пише книга за администрацията на баща си.

Когато избухва Уотъргейт, Джули напуска спокойния си живот, за да помогне на своите родители. Нора Ефрон, политически журналист, по-късно пише „В месеците на разследването за „Уотъргейт“, тя се превърна в първа дама на страната. Практически, макар и неофициално“.
В желанието си да обясни „ролята на баща си пред света“, Джули дава 138 интервюта из цялата страна, защитава Никсън и му помага. Най-тежкия момент в живота й е 9 август 1974 година. Тогава Никсън държи реч пред екипа си в Белия дом и се сбогува с тях. Това го съкрушава.

След Белия дом, Джули и Дейвид се местят в Пенсилвания и тя се посвещава на децата в риск. Повече от 20 години е в съвета на директорите на националната организация „Работа за висшистите в Америка“ — дружество, което помага на млади хора да намерят първата си работа.

След смъртта на баща си, тя се бори голяма част от наследството му да бъде съхранено в библиотека носеща неговото име, която да е част от Националния архив. Това става през юли 2007 година, а мечтата й е сбъдната.

Днес Джули Никсън Айзенхауер е писател, лектор и общественик. Освен това е горда майка на три деца и се радва на куп внуци. И колкото и да е тежка присъдата на хората към баща й, едно е сигурно — Америка все още я обича.