Елена Сиракова ни допуска в своите „Галактики” /ВИДЕО/

Финалистката от „Гласът на България” Елена Сиракова ни въвежда в дълбините на своята Вселена, където Доброто и Злото танцуват заедно

През изминалата седмица Елена Сиракова представи своя първи албум „ГАЛАКТИКИ” и пилотния видео сингъл към него „[08:20] Ти си“. Ето какво ни разказа самата тя:

„Може да се каже, че това си е един албум по време на карантина. „Ти си”, пилотният сингъл на албума, се появи в началото на годината, малко преди да започне цялата тази лудост с епидемичната ситуация в България. През лятото, когато малко все пак нещата се подобриха за нас артистите и имахме възможност да си помислим и да си помечтаем за някой друг концерт, се появи една покана. Да направя концерт през ноември месец, ако всичко е наред. Точно тогава бях с Бианка Хинова, която режисира видеото на „Толкова студен”, моя първи сингъл, който изкарах миналата година. В еуфорията от радостта само се спогледахме с нея и си казахме: „Защо пък като ще правим концерт, да не представя и парче с видео на тази дата. Даже ще бъде още по-интересно, ако вдигнем залога и представя миниалбум.” Решението беше супер спонтанно.“

Буквално за един месец Елена Сиракова и нейният екип създават всичко, което сега публиката може, да види и чуе, като по-голямата част от работата се извършва дистанционно.

 

View this post on Instagram

 

A post shared by Елена Сиракова✨Elena Sirakova (@vselena.sirakova)

Защо избра „ГАЛАКТИКИ” за име на първия си албум?

“ Нещата тръгнаха въобще от най-първото парче, което направихме с Trombobby, което е „Ти си”. Толкова много ми хареса това, което се получи от съвместната ни работа, че след това някакси други идеи за песни, които съм имала, също ги обвързах с него в главата си. Междувременно той ми изпрати негови идеи за бийтове, върху които да помисля за песни. Сред тях беше и бийтът на „Галактитки”, която и стана заглавна песен на албума.

Тъй като при мен по принцип процесът е обратен – аз измислям музиката, измислям текста и след това идва аранжиментът, това, да чуя готов бийт и върху него, да измислям музика, ми е малко наопаки като процес. И просто чудейки се, от къде да започна, си пуснах бийта на репийт. И слушах го, слушах го и започвах, да си представям някакви картини. Най-първото нещо, което ми се появи в съзнанието като образ, беше как тази песен има видеоклип вече. И този видеоклип е, как аз си карам един космически кораб в открития космос между галактиките. И от там се хванах за думата „галактики”. После „като галактики” и оттам насетне тръгна писането на парчето. Доста време ми отне, да донапиша текста на тази песен. Много дълго стоях само в припева. Знаех каква е посоката, която исках да има текста. Исках, да бъде един такъв космически, за пътешествие и търсене между звездите. И именно заради тази толкова конкретна идея ми трябваше повече време, за да завърша до край текста.

След това вече, когато трябваше, да измисля как, да се казва този миниалбум, поглеждайки всички песни, които са вътре в него, името „Галактики” ми се стори много подходящо за име на албум. Някакси описва моето усещане за това, което сме създали, защото всяка песен вътре е една малка галактика от моята собствена вътрешна вселена. Много естествено беше решението, да се казва точно така този албум.“

 

View this post on Instagram

 

A post shared by Елена Сиракова✨Elena Sirakova (@vselena.sirakova)

Видеото на песента „Ти си” е много впечатляващо. Как се роди идеята за него?

„Аз бях абсолютно убедена, че искам това парче, да има танцувален видео клип. Да бъде видео, в което наистина се танцува от началото до края. Споделих го на Бианка и тя оттам насетне разработи тази визуална идея, която представлява видеото в момента. Хореографията е на Пепи Ялъмова. С нея изкарахме седмици, дни наред, страшно много часове в зала, за да репетираме, тъй като аз не съм танцьор. Съответно това беше едно страхотно предизвикателство за мен.“

Елена категорично отхвърля предложенията на нейни приятели, да бъде наета професионална танцьорка с нейната фигура, която да танцува във видеото, а само в близките планове, да бъде снимана самата тя.

„ Аз казах: Не, не, не! Аз държа! Искам, да се опитам. И съм много щастлива, че направих този рисков ход. Надявам се, че се е получило добре. Беше безкрайно удовлетворяващо усещането, да вземеш една идея, която ти се струва налудничаво трудна за теб самия и да се престрашиш, да направиш всичко това.”

Идеята за виртуалната реалност във видеото на „Ти си” е взаимствана от „Матрицата”, на която и Елена Сиракова и Бианка Хинова са почитателки.

„Всъщност човекът, който гледа и слуша песента, влиза вътре в моето съзнание, където са две мои полюсни същности: бялата и черната; дивата и чувствената срещу тази, която е по-сурова и по-събрана, повече в контрол. Идеята е, че всеки вътре в себе си съдържа тези две крайности и те се обединяват чрез това, че изпълняват едни и същи движения и това е помиряването между тях. Няма нужда, да си едното или другото. Ти си и двете неща, които просто изплуват в правилния момент и застават на преден план. Получи се една по-абстрактна идея за видеото. Аз мога да говоря с часове за него.“

В съзнанието си Елена е запечатала и всички трудности, през които дори не си е въобразявала, че ще трябва да премина, за да реализира видеоклипа:
– 15-часов снимачен ден
– 3 часа неподвижно стоене в една крайно неудобна поза за заснемане на началната сцена
– 3-4 вида най-различни моментни лепила свързват кабели директно за кожата на ръцете, краката и врата й
– 12-часов безспирен танцов маратон
– подути колене във всички възможни цветове на дъгата, превързани с 2 пръста бинт и марли

На всички тези скрити зад кадър болезнени изпитания Елена гледа с усмивка: „Когато адреналинът те повлече, тези неща сякаш остават на заден план.”

Пееш „Ти си във фантазиите ми” – кой е той, Елена, ще разкриеш ли?

„Всяка една песен, която пиша, е по някакъв начин провокирана от нещо, което самата аз съм изпитала или което ми се е случило. Но в случая на „Ти си” не ставаше дума за някаква конкретна ситуация или конкретен човек.

Истината е, че с „Ти си” нещата тръгнаха от мелодията, която постоянно си тананиках. Телефонът ми е пълен със записи на отделните елементи от песента и много дълго време тя си стоеше без текст. Постепенно започна, да се материализира. Просто както си тананиках, започнах, да нареждам. Като ребус беше: ти си, тарарарарарара, ти си, тарарарарара, с мен ли си, тук ли си, чувствам те винаги. И така известно време беше просто това. В един момент се появи „в съзнанието“ и „във фантазиите“ и последната част, която всъщност липсваше, беше куплетите. Това беше една много интересна задачка-пъзел, която реших с текста на тази песен. Тук беше някак си обратното на това. да седна и на един дъх да напиша текста. Имах мелодията, на която много исках, да й дам текст. И малко по малко с родилни мъки се появи и самият текст.“

„Искам много повече, отколкото показвам” – Какво иска Елена Сиракова? Кой е нейният връх?

„Честно казано, аз не бих се нарекла човек, който е болно амбициозен, който си поставя някакви много грандиозни цели, които да следва на всяка цена. По-скоро се доверявам на вътрешния си порив. Правя това, което ме вълнува най-дълбоко. Нещото, към което се стремя, е усещането за покой. Това, да бъдеш смислен. Не целя някакъв конкретен успех или връх, който трябва, да покоря или нещо от сорта. За мен успехът се изразява в това, да се чувстваш спокоен и полезен. И съм щастлива от това, че да следвам вътрешният си порив, да правя музика, се оказва във времето, че носи хубави емоции на други хора. Споделят ми, че една или друга песен, която съм създала е била необходима за тях в даден момент и ги е накарала, да се чувстват малко по-добре. Това е най-ценното нещо, което съм получавала от музиката.

Това че успях, да издам този миниалбум, определено е най-голямото събитие до сега в музикален план. Тъй като това е най-първият ми албум. А това за един артист е една огромна крачка, това е нещо историческо в неговия път.“

 

View this post on Instagram

 

A post shared by Елена Сиракова✨Elena Sirakova (@vselena.sirakova)

От 1 година насам Елена Сиракова се представя активно с авторската си музика. Песните, които нейните почитатели познават, са „Толкова студен”, „Никой”, „Щом се имаме” и още близо 15 други. Но противно на всяка логика, тези песни не са включени в „Галактики”. Ето защо тя се шегува, че това е нейният дебютен албум, който по ирония на съдбата е вторият й албум, който е излязъл преди първия.

„В „ГАЛАКТИКИ“ са изцяло нови парчета. Песни, които досега никой не е чувал. Малко се шегуваме, че подобно на „Междузвездни войни”, където първо излизат IV,V и VI епизод, а чак след това I, II и III, така и аз първо изкарах втория албум и сега предстои, да излезе първият ми албум с песните, които хората вече са чували. Но това просто беше едно спонтанно решение. Така го усетих и както вече казах, аз се доверявам на порива си и не се подчинявам на това, кое изглежда, че ще бъде логичното решение. Тези 6 песни, които са в „Галактики”, точно сега имам нужда, да ги споделя с хората.“

В социалните мрежи ще я намерите като Вселена Сиракова, но къде е тънката разлика между Елена и Вселена?

„Разлика няма. Вселена Сиракова е по-скоро забавна хрумка около никнейма ми в социалните мрежи. Когато трябваше да си направя профил в Bandcamp, всички версии на Елена Сиракова бяха вече заети, което не знам, как е възможно. И аз играейки си с името ми, просто ми хрумна Вселена Сиракова, което се оказа свободно. От там насетне много хора се изкефиха и започнаха, да ме наричат така на галено.

Оттам тръгна Вселена Сиракова. Но то е по-скоро за социалните мрежи едно забавление, едно намигване, но във всички останали места, където става дума за моето име и моята музика аз съм си Елена Сиракова. Нямам алтер его, зад което да заставам и през което да се изявявам. Аз съм много искрена в това, което правя на сцена и това, което правя като музика. Не съм друг персонаж. Аз съм си себе си. Така че няма разлика. Двете са едно.“

Звученето на музиката ти, визията на клиповете ти, ти самата и енергията ти сякаш са от друго измерение, от друга галактика. Разкрий ни, Елена Сиракова от този свят ли е или от друга планета?

/Смее се./
„Честно казано, аз винаги съм смятала, че хората, които се занимават с изкуство, са по-скоро като някакви много чувствителни приемници, като някакви проводници, защото съдейки по себе си и начина, по който на мен ми идват идеите и се оформят, те по-скоро все едно са взети готови и аз ги предавам на останалите около себе си, отколкото да ги усещам като нещо, което сега съвсем съзнателно съм сътворила. Усещам сякаш идеята идва някъде отвъд мен, преминава през моята призма и се материализира в случая в музика, тъй като това е моето изразно средство, моето изкуство. И в този ред на мисли, не знам откъде е Елена Сиракова. Обаче идеите, които наистина преминават през мен, може би не идват от точно тези наши познати измерения, а някъде отвъд.

Много е магически процесът на създаване на музика за мен. Понякога идва наистина, без да съм го търсила. Буквално както вървя и правя нещо, в главата ми се появава някаква фраза с малка мелодия към нея. Точно както стават перличните в мидите: около песъчинка започва, да се образува тази перла, тази песен и неусетно то вече е придобило някакъв цялостен вид. И аз по-скоро се наслаждавам на този процес отстрани, отколкото да вря и да кипя вътре в него. Много е особено – сякаш идва някъде от другаде извън теб идеята и ти само й помагаш.“