Елисавета Карамихайлова и останалите жени, предизвикали революция в науката

Постиженията на Елисавета Карамихайлова и тези на няколко смели жени преди и след нея промениха не само науката, но и света, какъвто го познаваме

Всяко момиченце, което обича да чете, е чувало за Мария Склодовска. Полякинята, позната на света е Великата Мадам Кюри. Тя е истинска икона за всяка жена, избрала да се реализира в науката. Пребори предразсъдъците, победи момчетата в „тяхната игра”, но и света, познат дотогава. Същото направиха неколцина смели жени, сред които е и Елисавета Карамихайлова. Нейната революция във физиката от лабораторията в София, преследвана и забранявана от режима, я поставя на стъпка от Нобеловата премия, но и без нея има титла – Радиевата княгиня на България.

Преди да стане една от 23те жени-учени в своята сфера по света се ражда като гражданка на света. Поема първа глътка въздух във Виена на 3 септември 1897. Ражда я англичанка – Мери Слейд, но баща й е български студент по медицина. Иван Карамихайлов е истински символ на цвета на младата нация. Завършил е Робърт Колеж в Цариград, завършва и специализира в неформалната столица на Европа. Можел е да бъде проспериращ хирург в Австрия, но като всички в своето поколение се завръща у дома.

С жена си и трите деца се установява в София, създава собствена клиника и дори лекува бедните безплатно. Елисавета расте, общувайки на различни езици, сред картините на леля си – първата българска постимпресионистка и музиката на майка си. Един ден ще гледат на нея като на истинска аристократка, но това елегантно момиче се влюбва в точните науки.

С отличната си диплома от Първа девическа гимназия, заминава във Виена да следва математика и физика. След 5 години – през 1922, вече е защитила докторска дисертация и се опива от магията на радиактивността. Възползва се от възможността да доучи в Кембридж, но животът е велик разказвач на истории и тя се прибира у дома.

В света вече има четири жени университетски преподавателки по физика и Елисавета Карамихайлова решава да стане пета, но в Софийския университет. Дванадесет години се бори с предразсъдъците у нас, но в крайна сметка се сдобива с доцентура през 1939 година.

В разгара на Втората световна война тя продължава не просто да прави име, но и първата катедра по атомна физика и става неин ръководител. Тя е част от световният научен елит, но промяната на управлението в държавата променя и нейния живот.

При цялото добротворство на баща й, Елисавета Карамихайлова е обявена за неблагонадеждна и са й забранени всякакви форми на реализиране и израстване – участие в конференции, командировки, дори – научна кореспонденция.

Кариерата й е спасена в БАН. Там получава и професорската си титла през 1962 година и изследва радиоактивността в природата. Умира през 1968 година от рак, като посестримата си Мария Кюри. Завещава всичко свое – от бащиния дом до тялото си в полза на науката.

Постиженията на Елисавета Карамихайлова станаха достояние на младото поколение, благодарение на различни популярни проекти. За нейния живот се струва да се разказва, както и на тези, които не се бояха да са себе си, въпреки обществените очаквания:

Хипатия Александрийска

Преди светът да чуе за мадам Кюри и Елисавета Карамихайлова да повтори дързостта й, една жена в Александрия била убита заради страстта си към тяхната наука. Хипатия се счита за първата жена с големи заслуги във физиката, математиката, астрономията и философията. Страстта си към познанието наследява от баща й Теон, който също е известен математик и астроном. Хипатия преподава в Александрия, има голямо влияние върху политиката и е изобретател на хидроскопа и хидрометъра.

За съжаление, патриарх Кирил Александрийски не гледал благосклонно на заниманията й. Отвличат и я влачат по улиците по негова заповед. За да заличат греховете й, е горена и с черупки от омари са свличали кожата й. Накрая „богобоязливите” я я доубиват с камъни в църква.

Ада Байрон Лъвлейс

Единствената законна наследница на лорд Байрон е била блестяща математичка. Печели популярност и признание с превода и бележките към статия за машина, която напомня днешния компютър. Написва алгоритъм за числата на Бернули, които да бъдат разчетени от тази машина и това я прави първият програмист в историята.

Елизабет Блекуел

Въпреки че живее във време, когато жените са само майки, съпруги и домакини, Елизабет Блекуел успява да стане първата жена-лекар. Идеята да учи медицина се ражда, когато се грижи за приятелка, болна от рак, а и иска да води независим живот и да не разчита на съпруга си. След дълго време упорита борба успява да запише в медицина и да се дипломира. След това тя отвори собствен кабинет в Ню Йорк и помага на много жени и деца.

Рейчъл Карсън

Тя е знаменит биолог и зоолог, чиято работа се счита за истински тласък на глобалното екологично движение. Тя е голям любител на природата и провокира процес на промяна на политиката и правилата за използването на пестициди. Тя е пише няколко книги, а най-известната й книга – „Тихата пролет“ провокира пробуждането на екологичното движение и подтикна много други хора да се посветят на защитата на природата.

Джейн Гудол

Тази жена е известен антрополог, която прекарва 45 години в проучване на шимпанзетата от Националния парк Танзания, Поток Гомбе. Тя е основател на института „Джейн Гудол” и все още неуморно работи върху защитата на животните и тяхното здраве. Посветена вегетарианка и активистка, работата й е вдъхновение за мнозина. Усилията й са възнаградени с много награди по време на дългата й кариера.

Дерзайте по пътя към мечтите за наука, момичета! Елисавета Карамихайлова и такива от вашата кръвна група са успели в далеч по-враждебни времена!