Ерих Кестнер – Порасналият без Точица Антон

Порасналите с Ерих Кестнер деца един ден го четат на своите синове и дъщери

С първия учебен ден започват вълнения, които всяко дете изживява. Някои са такова предизвикателство, че на човек му се иска да има хвърчаща класна стая, близнак, с когото да сме смени или поне приятел, с когото да сподели пакостите си. Чудите се от къде биха му дошли такива идеи ли?! – От Ерих Кестнер, разбира се!

С историите на знаменития писател израснаха няколко поколения деца. На свой ред те ги четат на своите синове и дъщери. Така, без да го търси, Ерих Кестнер се оказа невидимия приятел от детството на всеки.

Като Антон – верния приятел на Точица

Писателят е роден в Дрезден, на 23ти февруари 1899. Баща му е кожар, но той умира млад и всички трудности за отглеждането на момчето лягат върху раменете на майка му. В книгата „Когато бях малък“ Кестнер описва подробно детството си. Майката на писателя, останала сама, не се огъва под ударите на съдбата: тя работи като прислужница и припечелва с надомен труд. Учи се да подстригва и приема клиенти в малкия им апартамент.

Животът им много прилича на този, който водят бедните в „Антон и Точица”. Ерих обаче е щастливо дете – може да не разполага с много, но расте с куп приятели. Когато израства и заминава в столицата, пише ежедневно мили картички до майка си и увековечава образа й в своите детски романи. Не сте ли забелязали, че героите му са отгледани от отрудени, самотни майки, които, без да се оплакват, не спират да се борят в името на децата си?!

Хвърчащата класна стая

През 1913 г. младежът постъпва в учителски колеж, но през 1916 г. е принуден да напусне училище, без да се дипломира. В Германия кипи по време на Първата световна война, което „краят на детството“ за Ерих Кестнер. През 1917 г. е мобилизиран и е разпределен в артилерийските войски.

Тежките изпитания на новобранците, невидимите кървави битки и ужасите на войната значително повлияха на антимилитаристичната позиция на бъдещия писател. По време на обучението получава проблем със сърцето. След войната Кестнер се завръща в училище и завършва със стипендия за успех от община Дрезден.

През есента на 1919 г. Кестнер започва да учи в университета в Лайпциг – история, философия, немски език и литература и театър. Защитава дисертацията си „Фредерик Велики и немска литература“, а за да плати за следването си, работи като журналист и театрален критик в престижния вестник Neue Leipziger Zeitung. Критиката и публикуването му на еротичното стихотворение „Вечерната песен на камерния виртуоз“ обаче стават причина за уволнението му през 1927 година.

Мести се в Берлин, където пише под псевдоним. Преди да дойдат нацистите на власт успява да стане един от най-известните интелектуалци в столицата. Той публикува стихове,списва вестникарски колони, статии и рецензии в най-известните издания на Берлин.

През 1928 година, наред с поетичните си книги, публикува „Емил и детективите”. Романът му толкова се харесва на масовия читател, че той пише продължение, а книгата му се филмира.

Немецът, който дразни Гестапо

Ерих Кестнер е пацифист и пише за деца, защото вярва в творческата сила на младостта. Въпреки че е противник на нацисткия режим, той, за разлика от колегите си, не емигрира от Германия, за да бъде очевидец на събитията.

Няколко пъти е разпитван в Гестапо и е изгонен от гилдията на писателите. Книгите му са изгорени от нацистите като „противоречиви на духа на Германия“. Едва през 1942 г. му е позволено да напише сценарий за филма Мюнхаузен. През 1944 г. къщата му в Берлин е разрушена от бомбардировки и се премества в Тирол.

Ново време

След войната се мести в Мюнхен, където редактира местния вестник и издава младежкото списание Penguin. Освен това работи в различни радиостанции, пише редица песни, скечове, радио пиеси, изказвания и есета за нацизма, Втората световна война, тежките трудности на следвоенна Германия.

Оптимизмът в творбите му дава надежда на изтощените германци , когато опитват да изправят на крака родината си. След „икономическото чудо“ Германия се присъединява към НАТО, което не се харесва на пацифиста Кестнер. Той се изказва и против войната във Виетнам. Никога вече не участва в каквито и да било литературни дружества, оставайки „просто”детски писател. Повторното популяризиране на творчеството му става през 70-те години, когато всички негови книги са филмирани.

Кестнер никога не се жени, но последните си детски книги пише за сина си Томас , роден през 1957 година.За него и останалите деца на Германия записва и чете своите творби по радиото.
Ерих Кестнер умира в на 29 юли 1974 г. и е погребан в гробището „Свети Георги“ в Мюнхен.