Генограма – „родословно дърво“, което лекува душата и тялото

Създаването на генограма е чудесна възможност да опознаем себе си

Генограмата прилича на родословно дърво и е добра възможност да се върнем към историята на рода си. Използва се от специалистите, за да се определят типичнте модели на поведение, предразположеността към дадени заболявания, реакциите при драматични събития на членовете на семейството. Не само специалистите по психично здраве обаче работят с генограми, макар именно те да ги използват най-често. Всеки човек е в състояние самостоятелно да изготви своя “карта” на рода и да се поинтересува от най-значимите събития в живота на предците си.

Тази семейна история има редица плюсове. Преди всичко тя помага на човек да опознае собствените си близки и дори да открие неподозирани до този момент роднини. В дългосрочен план генограмата е отлична система за информация. Различни психически и физически заболявания като депресия, биполярно разстройство, шизофрения, рак, хормонални проблеми и пр. успешно могат да бъдат профилактирани и на практика избегнати. Освен това добрата генограма включва и начините, по които реагират членовете на семейството при кризи, причините, поради които се стига до разводи в рода, последиците от определени житейски стъпки например. Подобна информация прави човека не само по-подготвен за възможните пречки в живота му, но и по-отворен към нови, нестандартни за фамилията решения.

Ето какво е нужно да следваме, за да изготвим своята генограма:

1. Най-напред трябва да определим нейната цел и причините, поради които въобще се замисляме по въпроса. Разрешаването на здравни проблеми и житейски кризи може достатъчно добре да се усъвършенства от правилно съставената здравно-житейска карта на рода.

2. Нужно е да уточним обхвата на информацията и събитията, които ще имат значение при изготвянето ѝ.

3. До колко поколения назад ще се простира семейната ни история, е ключов въпрос. Можем да се ограничим до 3, или да продължим, докъдето желаем или до момента, който ни предложи решение на съответния проблем.

4. Генограмите приличат на фамилни дървета. Те са начин не само да опознаем близките си, но и да сме наясно какви са емоционалните и психологическите връзки между тях. Конфликт отпреди 3 поколения може да се окаже изключително важен, за да разрешим актуалните си проблеми. И съвсем не е нужно да ни ръководи терапевт.

5. Предварително изготвен въпросник би бил най-удачният вариант при изготвянето на генограма. Да се свържем с “клоните” на дървото, в днешно време не е трудно. Хубавото е, че можем да говорим не само с “клоните”, но и с “листата”. Понякога в тях се крие ключът.

6. Генограмата е чудесна възможност да поговорим със семейството си и да чуем истории, които до този момент не знаем. Трябва да имаме предвид, че някои от тях могат да бъдат дори болезнени. Но именно в срещата с болката е и възможността да пристъпим напред, превъзмогнали миналото.

7. Информацията от семейните документи, снимки, писма, както и от интернет само би могла да допълни липсващите места от нашата генограма. Стига да можем да я разчетем вярно.

8. Информацията от медицинските досиета на семейството е ключова при проектирането на бъдещи заболявания у самите нас. Лекарствата, които някой някога е използвал, както и резултатите им върху здравословното му състояние имат решаващо значение за това как би могло да се процедира по актуален здравен проблем.

9. Информацията за бракове и разводи, за загубени или мъртви деца, за срещи и раздели изобщо също може да бъде много полезна. Макар някои теми да са табу в повечето случаи, все пак познаването на семейната история е от съществено значение за живота начисто тук и сега.

10. За да изготвим генограмата, може да използваме готови шаблони от интернет, както и редица специални символи. Една хоризонтална линия например означава брак, а две – раздяла. Има и специален символ, който обозначава домашните любимци. Емоционалните връзки също следват определена символика и спомагат да се постигне пълен поглед върху родовата история.

11. Едно от най-важните правила на генограмата е да не използваме информацията от нея, за да постигаме подмолно свои цели или пък за да нараним някого от рода.

Така най-важната цел на подобно изследване е да се научим да приемаме собствената си история като част от семейството, с неговите взаимовръзки и закони. И ако в крайна сметка се почувстваме преродени, значи сме успели и можем да продължим удовлетворени напред.