Георги Раковски – господар на обстоятелствата, роб на идеала

Зад сухите академични справки за Георги Раковски се крие вълнуваща история на мъж с пагубен чар

За Георги Раковски като „образ невъзможен” говори още безсмъртния Вазов. Писателят успява да улови в няколко строфи сложната личност на човека, поставил основите на Българското освободително движение. Учебниците след него ще разказват за Раковски като революционер, публицист, журналист и етнограф. Никой от тях няма да има смелостта да разкаже на децата за страстната му природа и поредицата от приключения, докато следва мечтата си. А Раковски с цялата си творческа енергия, таланти да увлича и крайности заслужава повече от урок. Той пише и прави проучвания, организира бунтове, получава смъртни присъди, разбива женски сърца, лежи по затворите и обикаля светските салони. Не е аферист. Всичко прави с една цел – да види Отечеството свободно.

„Днес не бих Съби”

Ражда се на 14 април (стар стил) 1821 година в просветения Котел като средно дете и единствен син на чорбаджи Стойко. Времето е смутно, хората са уплашени от турците, дошли да съберат оръжието и да ликвидират местните старейшини след гръцкото въстание, а семейството е в най-голяма опасност. Вуйчо му е прочутият Георги Мамарчев, който малко по-късно ще се изяви като организатор на бунтове. Дядото, на когото е кръстен – Съби, е прочут местен търговец, оставил цяло състояние на баща му и чичовците му.

Братята на чорбаджи Стойко създават проблеми на властта, но и той не им отстъпва. Полага много собствени усилия да заслужи мястото си на първенец в мемлекета . Преди да се задоми е прочут с ездата си, участва в конни игри. След това, в най-страшните времена, защитава местните пред официалната власт. Благодарение на него, не малко спасяват живота си и получават препитание. Предприемчивостта му води до процъфтяване на селото и е авторитет сред еснафите.

Стойко Попович може и прави много, но голямата му грижа е родния му син. Малкият е толкова дебелоглав, че като паметно събитие в дневника на чорбаджията е записано:

„Днес не бих Съби”.

И да е има някакви съмнения в детето си, местният първенец със сигурност оценява способностите му. Съби завършва не само местното килийно училище. Пратен е в Карлово при прочутия Райно Попович.

Като всички ученици на даскала, той попива толкова жадно науките, че дори баща му прави отстъпка. Вместо да го прибере у дома, за да го научи на всичко, което знае в търговията, чорбаджи Стойко го изпраща в Цариград. Годината е 1838, а младежът се вижда как от „Велика народна школа“ на гърците ще замине да учи право в Париж.

Под опеката на княза

Съби е жаден за знание и има късмет. В училището му са предимно гърци, но той попада под крилото на един мъж, който успява да направи сериозна кариера, въпреки че е християнин в Османската империя. Той е родом от Котел, има княжеска титла и се нарича Стефан Богориди.

Покровителят се гърчее, също както и Райно Попович. Съби, който не спира да пише на стария си учител, започва да се подписва като Сава Стефанидис и се справя повече от блестящо с науките. Богориди видимо има големи планове за младежа, който освен майчиния си език, знае турски и научава гръцки, арабски, персийски и френски език.

Нещата обаче се променят! Общувайки с останалите българи и подтиснат от надменното отношение на гърците, националното съзнание на Сава се събужда. Повлиян и от примера на вуйчо си Георги, който се радва на уважение от султана дори като пленник, младежът се променя. В душата му гори нов огън – стремежът към национална независимост!

Осъзнава силата и значението на Църквата. Под влияние на Неофит Бозвели и Иларион Макариополски се включва и в борбата срещу гръцкото влияние над българските епархии.

В Атина е посветен в тайното „Македонско дружество“, чиято цел е да предизвика революция в българските земи. Планираният бунт е осуетен, но Сава, който приема фамилията Македон, вече не мисли за университет в Европа или за търговията на баща си. Изпратен е за Браила през 1841 година, където от младеж с блестящи перспективи, се оказва в положение на преследван от закона.

Издирва се: Георги Македон

За да отхвърли всичко гръцко от живота си, Съби-Сава променя отново името си. Приема това на вуйчо си като знак за ново начало. Пътят му обаче не е лек. За да се издържа, докато работи по големия си план за въздигане на българщината, става учител. Успява обаче да се забърка в сериозни проблеми.

Руският консул, на когото разчита, го предава на правителството. Само на 27 години е осъден на смърт. Спасява го единствено фактът, че има гръцки паспорт. Посланикът в Цариград го изпраща тайно в Марсилия, където не само не кротува, но успява да предизвика сериозен интерес към личността си.

Навсякъде прави впечатление като интересен събеседник, очарователен и много образован господин. Държи на показността – носи специална униформа и файтонът, с който се движи е винаги с „княжески конвой”.

След година и половина живот в Марсилия дава знак, че иска скиталчеството му да приключи.

В бащиния дом

Прибира се в Котел, но не за да стане почтен търговец и глава на семейство. Приема името Раковски и продължава да следва предначертаните си планове.

С местните еснафи създава сериозни проблеми на чорбаджиите. Подразнени от него и авторитета на баща му, местни големци пишат до властта:

„Девлети ефенди, тук в отечеството си имаме един човек, именуем Стойко Папазоглу. Много хора е привлякъл на своя страна. Всяка вечер 5-10 души посреща и изпровожда. На този човек аслъ характерът му е такъв. Неговият шуря, на име капитан Георги, в 1828 година, на Руско-турската война, начело на триста доброволци във време на предаването на Силистра влезе в нея и я ограби. На него характерът му е еднакъв със Стойковия. Той, ефендим, и в Търново подигна едно движение. Осем души търновчета бяха обесени. Капитан Георги бе изпратен в Цариград, отгдето го заточиха в Самос и там, ефендим, го затвориха и умря.

Сега, ефендим, Стойко има едно момче, на име Съби. Ходил по Европа, а сега дошъл, ефендим, тук, ат да язди, калъч върти и псува турците, рода и вярата им. Тъй като Котел не може да поръчителствува за тези хора, ние не искаме да ги имаме помежду си. Това донасяме до знанието ви, Девлети ефенди, за да не пострадат сетне нашите деца и нашите имоти. Отървете ни от тях!“

Раковски и баща му са арестувани, държани в ужасни условия и съдени след половин година за държавна измяна. Осъждат ги на седем годишен затвор. През това време Стойко Попович дава цялото си състояние, за да стигнат ходатайствата за тях до великия везир. Съкращават присъдите им на половина, но двамата понасят цялата тежест на живота в окови.

Един гледа сватба…

Когато в крайна сметка ги оправдават, клеветниците не са наказани. Стойко Попович се връща променен в Котел. Обещал е на Богориди да не се меси в делата на съселяните си. Страни от хората и с труд изпраща дълговете си.

Единственият му син става адвокат и най-сетне опитва силите си в търговията. Замисля се дори да се ожени. Моли баща си да му намери подходяща жена, но добрите му намерения стигат до там. Възрастният мъж пише на своенравния си син:

„Да ходя аз стар чиляк да ти диря мома… и я намерих, пък подир малко време що се чу за вас? Че си си намерил мома на Цариград и си са уженил. Сетне чувам пак, че си щял да са жениш на Филибе. Аз какво да правя, ни зная, какво да правя, а бе, синко? Аз не мога те насили, или тука са ожени, или там, то е на твоя воля… Ами чловечищината… синко? Ти… фана къща на Фенер, та похарчихте толкова нещо, и си фана една руспия (лека жена- Бел.ред.), та похарчи и зарад нея… пък баща ти нека му се подсмиват в Котел по каветата котленските кучета, и да не мога да изляза по между двама хора ябанджии…“

От това време е прелюбопитната история за неговата провалена сватба. Раковски дължи пари на Мустафа паша, които не успява да върне. Турчинът го вкарва в затвора за три месеца. Младият мъж обаче е освободен – благодарение на горещите молби на едно младо момиче!

Дъщерята на Мустафа бей е толкова влюбена, че иска да се ожени за него. Явно е била достатъчно вироглава, защото баща й отстъпва. Раковски приема всички условия на кредитора си: Да се потурчи, да му стане зет, но поставя своите условия – когато свърши Кримската война.

Мустафа паша помага на бъдещия си зет, за да добие важно служба в турската войска. Раковски пък планира да шпионира в полза на руснаците. Намеренията му се провалят и той е осъден за пореден път.

Кандидат-тъстът го измъква и от това изпитание. Моли султана да го помилва и го води в дома си. Раковски, който е бил и член на Ордена на дервишката секта – бекташи, успява да приспи всички подозрения. Послушно посещава джамия и показва намерения смирено да приеме исляма.

Беят не пести жълтици за бъдещата сватба на дъщеря си. На Байрама обаче, когато всички отиват на служба, напетият годеник успява да избяга с всички скъпоценности, които намира в къщата. С тях той плаща униформите и оръжието за четата си. Бягството е куриозно – той е преоблечен като мома, заптиета го търсят из града и заплашват местните със смърт, а измамената годеницата плаче в дома си.

След време възкръсват, но и бързо умират надеждите, че конфликтът между Русия и Османската империя може да доведе до освобождение на българите. Искат да го съдят като руски шпионин, но той успява да избяга и се скрива в Котел за кратко.

Не е време за любов, дори да е голяма

Раковски не спира да пише и да работи по Святото дело на живота си. Преследван от официалната власт той не спира със скиталчеството – прокуден от Австрия, преминава през Одеса, за да се установи за кратко в Белград.

В сръбския град пише и публикува статиите си, организира Първата българска легия, пръв развява трибагреника, който един ден ще стане национално знаме.

Упорито търси подкрепа за плановете си, вярва, че обединените християнски народи могат да победят тиранина. Заминава за Атина, където дирейки съратници, открива любовта.

Той е на 40 години, което е повече от солидна възраст за времето си, но чарът на Георги Раковски лесно може да покори всяка девойка! Впечатлява го Фросо – една от четирите дъщери на хаджи Христо.

Ухажването е стихийно, но посрещнато със страст. Двамата си разменят портрети и на прием в Атина българинът обявява годежа си.
До сватба отново не се стига. Интересите на Отечеството са по-важни, отколкото чувствата на революционера. Годежът им продължава година, от разстояние. Котленецът освобождава хубавата гъркиня от ангажимента с обещанието, че ще мисли за любов, когато най-после дойдат добри дни за България.

Момичето страда и не може да го забрави, но той вече е в Румъния. Посвещава силите си на публицистиката, организира чети и ги прехвърля в Родината. Авторитетът му вече е такъв, че се приема дори като български дипломат сред европейските посланици.
Раковски обаче не доживява да види България свободна. Умира от туберкулоза на 9 октомври 1867 година. Няколко месеца по-късно Фросо издъхва.

Дългият път до дома

Раковски е погребан в Букурещ, макар да е написал:

„Аз съм бил всякога българин и ще бъда не само до гроб такъв, но още и после смъртта ще оставя завещание и прахът ми да не се смеси с друга народност.”

Заветът му е изпълнен чак през 1885 година, но по начин скандален, който, всъщност, би му допаднал.

Филип Тотю и Константин Паница организират обира на румънец, за да осигурят средства за освобождението на Македония. Убиват чокоя и взимат пари, ценности и опасни книжа. За да прикрият следите си, Димитър Ризов дава идеята да ги положат в…двойното дъно на ковчега на Раковски, чийто останки ще се местят в Родината!

Докато тече опелото и тържествените речи, хората на Паница успяват да измъкне откраднатото. Някои неща са разпродадени, но тези, които са предложени във Виена са проследени. Хората на Паница са арестувани, гръмва страхотен скандал, който се налага да бъде потушен спешно от правителството у нас.

Костите на непримиримия българин остават в столичната „Света Неделя” чак до 1942та година. След това са пренесени в родния Котел, където построяват Пантеона и Музея на котленските възрожденци.

Век след смъртта на Георги Раковски душата му намира пристан у дома. Върху мрамора на саркофага му са поставени копие на сабята му и знаме с думите „Свобода или смърт”.