Гинка Станчева, в която киното беше влюбено

Гинка Станчева си отиде достолепна и красива, каквато я запомниха поколения почитатели

Отиде си Гинка Станчева! Тя остана прекрасна през всяка от деветдесетте години на живота си. Макар да я наричат „първия сексимвол на българското кино”, ще помнят красотата ѝ, придружена с достойнство и талант. За нея късметът в живота ѝ носеше едно име – Любов. С нея премина по пътя на изкуството и успеха.

Единственият

Гинка Станчева е родена на 15ти юни 1932г. в София. Семейството ѝ е далеч от изкуството. Все пак в онова време на актрисите и балерините не се гледа с много добро око. Баща ѝ работи в Народната банка, а майка ѝ се е посвещава на семейството. Живеят както всички останали, но новата Голяма война променя всичко. Баща ѝ заминава за фронта и също като дядото на актрисата загива в бой.

Овдовялата ѝ майка няма избор. С помощта на близки започва работа в банката, за да отгледа двете си дъщери. Гинка е само на 12 и непрекъснато боледува. За да укрепне, е изпратена с колежка на майка си във Велинград. А там я чака съдбата…

Красивият Пейчо Пеев прави впечатление на всички. Майка му е италианка, баща му – адвокат. Той обаче се прехласва по Гинка и ежедневно преминава по 14 километра пеш, за да я зърне. Невинният флирт приключва с почивката…само за да продължи няколко години по-късно.

Двамата се срещат отново във ВИТИЗ. Той вече е студент в Трети курс, а тя е приета в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. Състудентка ѝ е Емилия Радева, която дълги години ще опитват да противопоставят на хубавата столичанка. Двете обаче не само се сприятеляват, но се сродяват малко по-късно.

Пейчо Пеев и колегата му Любомир Димитров ухажват настойчиво първокурсничките. Флиртът бързо се превръща в споделена любов, а от там до Ритуалната зала пътят се оказва кратък. Първо се женят Емилия и Любо. Кумове са им приятелите. Преди да изпратят младоженците в Пловдив по разпределение, Гинка казва „да” на своя любим. „За да не го изпусна”, споделят тя през смях години по-късно.

Една българка в Кан

Независимо каква красавица е, правилата за всички важат и за младата актриса. Разпределена е в Благоевград. Театърът може и да не е на нивото на столичните, но Гинка Станчева има възможност да изпълни най-смелите си професионални мечти – от Жулиета до Есмералда в „Парижката света Богородица“. След като изиграва всички възможни романтични героини и кралски особи, младата актриса е готова да се завърне в столицата и да покори киното.

Успехът идва бързо. В един от първите си филми – „Ребро Адамово“ играе поддържаща роля на приятелката си Емилия Радева. Още следващата година обаче идва нейното време. Ролята ѝ на Цвета от филма „Земя“ на Захари Жандов е истински триумф! И не само българската публика попада в плен на младата актриса.

„Земя“ изпреварва „Ребро Адамово“ и става първия роден филм, показан в конкурсната програма на фестивала в Кан. Председател на журито е писателят Андре Мороа, който покорен от актрисата ѝ споделя: „Никога няма да забравя тези искрящи очи.“

За хубавата българка говорят всички. Тя е само на 23. Няма бижута и красива рокля. На премиерата просто отива… в българска носия. Публиката става на крака и дълго я аплодира.

Блясъкът на чистото сияние

Тя е млада, красива, талантлива и вече успешна. Назначават я в Младежкия театър. Столицата не е ласкава с нея, но тя успява да се задържи в трупата десетилетия. Мъжете се влюбват в нея, но ѝ споделят години по-късно за чувствата си. Нейният полуиталианец я ревнува лудо и не пести сцени, когато вниманието на публиката и обкръжението стане прекалено. Гинка Станчева не изглежда да дава основание за подобни крайности. Ражда му дъщеря и до сетен дъх му остава вярна.

Актрисата не може да посвети много време на близките си. Прави роля сред роля в киното, където тандемът ѝ с Апостол Карамитев се превръща в култов. Двамата се снимат за първи път в „Хайдушка клетва”. Успешното им партньорство продължава в „Любимец 13”, „Специалист по всичко” и „Един снимачен ден”. Толкова органично играят влюбени, че публиката дълго време вярва, че са двойка и в живота.

Гинка Станчева снима и в първия български сапунен сериал „Семейство Калинкови”. Прави големи роли в театъра и телевизията. Включва се дори в дублажа.

През дългия си живот претърпява два тежки удара – ранното си пенсиониране и загубата на Пейчо – малко преди златната им сватба. Спасение намира в пътуващия театър „Барбуков” и внука си.

Работи дори в златните си години, когато отново се явява на кастинг. Появява се блестяща както обичайно. Веднага е одобрена и в „Рая на Данте” изиграва последната си роля в киното. През 2017 г. Гинка Станчева отново получава театрална награда. Последният ѝ поклон пред публика е с „Икар“ в ръце – получава го за чест и достойнство.