Гласовете на България: Гюрга Пинджурова, Вълкана Стоянова и Недялка Керанова

Вълкана Стоянова, Гюрга Пинджурова и Недялка Керанова не се нуждаеха от социални мрежи и рекламни кампании, за да бъдат в сърцата на хората

Звездите не разчитат само на талант и здрава работа. Разчитат на ПР, социални мрежи, „спомоществователи”…и дори не е сигурно, че ще се радват на дълга кариера. В едно различно време обаче, когато имаше само радио и малко телевизия, беше достатъчна само хорската мълва и обожание, за да се създадат легенди. По това време се прочуха имената на Гюрга Пинджурова,Вълкана Стоянова и Недялка Керанова. Всяка една от тях можеше да претендира да бъде „Гласът на България”. Те обаче бяха далеч от това. Искаха само да пеят до сетен дъх!

Гюрга Пинджурова – Дивата роза от Трън

Тя можеше да блести в Ла Скала или на сцената на Парижката опера. Направи смел избор, който я върна на село, но й беше писано да бъде запомнена като Голяма певица.

Гюрга Пинджурова е родена в Трън на 18 април 1895. Тя е шестото дете на беден зидар и когато баща й издъхва, майка й поема издръжката на всички като слугува на хората. Жената има нелек живот, но винаги пее и това е нейното наследство. Дъщеря й се увлича по музиката и дарбата й е забелязана още в училище.

Случаят в лицето на оперната певица Христина Морфова я праща в Първия випуск на Държавното музикално училище. Гюрга не я разочарова – завършва с отличие, докато помага в домакинството на покровителката си. Благодарение на Морфова е изпратена да учи в Парижката консерватория. Там завършва със Златен медал и диплома, която й обещава бляскава артистична кариера.

Тя обаче линее по дома. Чак когато се прибира в Трън, усеща че душата й се успокоява. През 1921 година опитва да пее в Софийската опера, но и тогава е отхвърлена, защото й липсва подходяща протекция. Единственото място за нея се оказва селцето Драинци, където преподава музика.

Междувременно се омъжва за единствената си любов Иван, ражда му двама сина и учителства. Не живее съвсем добре. С мъжът й се разбират, но свекърът й е страшно свадлив. Последната им препирня е защото Гюрга прибира две сирачета в дома си. Своенравната трънчанка събира домочадието и всички заедно заминават за столицата.

Годината е 1935та. Преди това е имала късмета да бъде чута от тогавашния директор на Националното радио – Сирак Скитник. Предлага й да стане солистка в медията. Тогава песните се изпълняват на живо и тя по най-естествен начин се прочува в Родината.

Гласът на България в навечерието на Втората световна война пее местен фолклор, изпълнява детски песни. След промените, настъпили през 1944 година в държавата, започва да записва плочи и има изключителна концертна дейност.

В нейна емблема се превръща „Хей, поле широко”. С нея става известна дори за благодатната публика в СССР. Репертоарът на сърцето й обаче са народните песни от трънския край.С тях печели най-престижните награди и звания за времето си. Те са последния й спътник, когато съпругът й издъхва през 1971 година.

Певицата – така витална и родена да бъде сред хора, не може да издържи на мъката. Умира няколко месеца след Иван. Казват, че издъхнала с любимата песен на уста – „Омиле ми, Ягодо”.

Вълкана Стоянова – Гласът на Тракия

Тя също е родена в Царство България, но на 13 юли 1922 г. в с. Люлин, Стралджанско. Също като Гюрга е най-малкото дете и песните й са наследство от нейната майка.

Орисана е, изглежда, да бъде свързващо звено, мост между поколенията, носител на паметта. Родена е в наистина голямо семейство от 4 заварени и 6 доведени деца. В пълната къща, където децата имат различни майки и бащи, тя е единственото общо между всички. Вълкана е изтърсак, единствената природена.

Всички й се радват. Тя научава над 300 песни от майка си – все тежки, трапезни. Започва да пее по събори и на 13 вече е прочута и се изявява по фестивали.

През 1951 е сред основателите на Държавен ансамбъл за народни песни и танци “Филип Кутев”, с когото обикаля по света, и прави самостоятелни записи в радиото.

Създава собствено семейство, има и син, но в действителност е духовна майка на много популярни до днес изпълнители – от Бинка Добрева до ДесиСлава. Преподава народно пеене в Националното училище за фолклорни изкуства в Котел и в Нов български университет.

След знаковите й песни са „Женала е дюлбер Яна”, „Нягол на Милка думаше” и „Стоянова майчица”

Недялка Керанова – Не Българската Ела Фицджералд, а Царицата на сватбарската песен

Жената, която може да разтрепери всеки с плътния си, „мъжки”глас, никога няма колебания с какво да се занимава в живота си. Родена е на 24 април 1941 г. в село Татарево, община Минерални бани, в земеделско семейство, но баща й е сватбарски музикант.

Още от съвсем малка прави впечатление със своя алт. Първата си награда печели на 13 и започва чергарския си живот на артист. Пее по сватби и различни тържества. След три години става солистка в Пловдивския окръжен ансамбъл и дори е приета в ансамбъл „Филип Кутев”. Маестрото лично я нарича „Черната перла на Тракия”. Животът в столицата обаче не й е по-сърце. Има безкрайни творчески възможности, но след седем години се прибира в Пловдив, където е най-щастлива.

Личният й живот е бурен и не винаги щастлив. Първият й съпруг е ревнив тиранин, който й посяга често. Той е причината да напусне София.

Осиновява дете, което много прилича на нея. Синът й Васко й е голяма опора по-късно. След това се омъжва втори път. Ражда деца, но не е родена да бъде домакиня.

Не спира с участията по сватби, прави записи в радиото, работи с тракийски оркестри, печели Големите награди по различни фестивали.
Макар да я наричат Българската Ела Фицджералд, за хората е просто най-любимата певица на Тракия.

Умира през 1996та година в Пловдив, само на 55 години. Споменът за нея обаче е съхранен във вечните й песни: Караджа дума Русанки“, „Канят ме, мамо”,„Пиян бях“, „Бях пил вино“ и още много, много…