You are here
Home > Cherchez la femme > Икони и легенди > Гласовете на България: Гюрга Пинджурова,Вълкана Стоянова и Недялка Керанова

Гласовете на България: Гюрга Пинджурова,Вълкана Стоянова и Недялка Керанова

Вълкана Стоянова, Гюрга Пинджурова и Недялка Керанова не се нуждаеха от социални мрежи и рекламни кампании, за да бъдат в сърцата на хората

Звездите не разчитат само на талант и здрава работа. Разчитат на ПР, социални мрежи, „спомоществователи”…и дори не е сигурно, че ще се радват на дълга кариера. В едно различно време обаче, когато имаше само радио и малко телевизия, беше достатъчна само хорската мълва и обожание, за да се създадат легенди. По това време се прочуха имената на Гюрга Пинджурова,Вълкана Стоянова и Недялка Керанова. Всяка една от тях можеше да претендира да бъде „Гласът на България”. Те обаче бяха далеч от това. Искаха само да пеят до сетен дъх!

Гюрга Пинджурова – Дивата роза от Трън

Тя можеше да блести в Ла Скала или на сцената на Парижката опера. Направи смел избор, който я върна на село, но й беше писано да бъде запомнена като Голяма певица.

Гюрга Пинджурова е родена в Трън на 18 април 1895. Тя е шестото дете на беден зидар и когато баща й издъхва, майка й поема издръжката на всички като слугува на хората. Жената има нелек живот, но винаги пее и това е нейното наследство. Дъщеря й се увлича по музиката и дарбата й е забелязана още в училище.

Случаят в лицето на оперната певица Христина Морфова я праща в Първия випуск на Държавното музикално училище. Гюрга не я разочарова – завършва с отличие, докато помага в домакинството на покровителката си. Благодарение на Морфова е изпратена да учи в Парижката консерватория. Там завършва със Златен медал и диплома, която й обещава бляскава артистична кариера.

Тя обаче линее по дома. Чак когато се прибира в Трън, усеща че душата й се успокоява. През 1921 година опитва да пее в Софийската опера, но и тогава е отхвърлена, защото й липсва подходяща протекция. Единственото място за нея се оказва селцето Драинци, където преподава музика.

Междувременно се омъжва за единствената си любов Иван, ражда му двама сина и учителства. Не живее съвсем добре. С мъжът й се разбират, но свекърът й е страшно свадлив. Последната им препирня е защото Гюрга прибира две сирачета в дома си. Своенравната трънчанка събира домочадието и всички заедно заминават за столицата.

Годината е 1935та. Преди това е имала късмета да бъде чута от тогавашния директор на Националното радио – Сирак Скитник. Предлага й да стане солистка в медията. Тогава песните се изпълняват на живо и тя по най-естествен начин се прочува в Родината.

Гласът на България в навечерието на Втората световна война пее местен фолклор, изпълнява детски песни. След промените, настъпили през 1944 година в държавата, започва да записва плочи и има изключителна концертна дейност.

В нейна емблема се превръща „Хей, поле широко”. С нея става известна дори за благодатната публика в СССР. Репертоарът на сърцето й обаче са народните песни от трънския край.С тях печели най-престижните награди и звания за времето си. Те са последния й спътник, когато съпругът й издъхва през 1971 година.

Певицата – така витална и родена да бъде сред хора, не може да издържи на мъката. Умира няколко месеца след Иван. Казват, че издъхнала с любимата песен на уста – „Омиле ми, Ягодо”.

Вълкана Стоянова – Гласът на Тракия

Тя също е родена в Царство България, но на 13 юли 1922 г. в с. Люлин, Стралджанско. Също като Гюрга е най-малкото дете и песните й са наследство от нейната майка.

Орисана е, изглежда, да бъде свързващо звено, мост между поколенията, носител на паметта. Родена е в наистина голямо семейство от 4 заварени и 6 доведени деца. В пълната къща, където децата имат различни майки и бащи, тя е единственото общо между всички. Вълкана е изтърсак, единствената природена.

Всички й се радват. Тя научава над 300 песни от майка си – все тежки, трапезни. Започва да пее по събори и на 13 вече е прочута и се изявява по фестивали.

През 1951 е сред основателите на Държавен ансамбъл за народни песни и танци “Филип Кутев”, с когото обикаля по света, и прави самостоятелни записи в радиото.

Създава собствено семейство, има и син, но в действителност е духовна майка на много популярни до днес изпълнители – от Бинка Добрева до ДесиСлава. Преподава народно пеене в Националното училище за фолклорни изкуства в Котел и в Нов български университет.

След знаковите й песни са „Женала е дюлбер Яна”, „Нягол на Милка думаше” и „Стоянова майчица”

Недялка Керанова – Не Българската Ела Фицджералд, а Царицата на сватбарската песен

Жената, която може да разтрепери всеки с плътния си, „мъжки”глас, никога няма колебания с какво да се занимава в живота си. Родена е на 24 април 1941 г. в село Татарево, община Минерални бани, в земеделско семейство, но баща й е сватбарски музикант.

Още от съвсем малка прави впечатление със своя алт. Първата си награда печели на 13 и започва чергарския си живот на артист. Пее по сватби и различни тържества. След три години става солистка в Пловдивския окръжен ансамбъл и дори е приета в ансамбъл „Филип Кутев”. Маестрото лично я нарича „Черната перла на Тракия”. Животът в столицата обаче не й е по-сърце. Има безкрайни творчески възможности, но след седем години се прибира в Пловдив, където е най-щастлива.

Личният й живот е бурен и не винаги щастлив. Първият й съпруг е ревнив тиранин, който й посяга често. Той е причината да напусне София.

Осиновява дете, което много прилича на нея. Синът й Васко й е голяма опора по-късно. След това се омъжва втори път. Ражда деца, но не е родена да бъде домакиня.

Не спира с участията по сватби, прави записи в радиото, работи с тракийски оркестри, печели Големите награди по различни фестивали.
Макар да я наричат Българската Ела Фицджералд, за хората е просто най-любимата певица на Тракия.

Умира през 1996та година в Пловдив, само на 55 години. Споменът за нея обаче е съхранен във вечните й песни: Караджа дума Русанки“, „Канят ме, мамо”,„Пиян бях“, „Бях пил вино“ и още много, много…

loading...

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close