Традиционното ни вече пътешествие „Градовете на България от А до Я” днес минава през всички краища на родината и градовете с „Г”
Съдържание на публикацията
Патриотичното пътешествие на „Жена на Върха”, наречено „Градовете на България от А до Я”, продължава с буквата Г и започва с центъра на Републиката:
1. Габрово
Може ли да сте българи и да не знаете нищо за Габрово?! Че се намира на хвърлей от географския център на България, че през него тече Янтра и че там ще чуете най-засуканите шеги и истории за стиснатите местни?!
Габрово е всичко това, но и много, много повече! 50-те му хиляди души се гордеят с един наистина красив град с дълги улици, стари мостове, архитектура и паметници. Той е един от най-дългите градове в страната, но не неговите 25 километра дължина ще ви впечатлят.
В сърцето му има една мощна фигура на ковач, който е първият герой на това уникално място. Рачо Ковача, според легендата, е основал града преди 250 години. Скитащият работник се е установил до един здрав габър и изглежда е така впечатляващ, че с харизмата си прави останалите легенди за града недостоверни.
Данни за Габрово ще откриете още от средните векове, но истинския му прогрес е от 19 век, когато е обявен за „Българският Манчестър”. Първата фабрика за текстил дава старт на бърза индустриализация и местните предприемачи бързо се ориентирали към нея, но и към образованието.
Васил Априлов е дал началото на светското образование по българските земи и в негова чест е наречена местната гимназия, в която учат децата и днес. Габровци взимат дейно участие във въстанията преди Освобождението, а след него като че ли се надпреварват по между си как да променят облика и да модернизират Родината.
Много бройни предприятия отварят врати и това прави естествен социалния и интелектуалния напредък на Габрово. Правят се ценни нововъведения в образованието, създават се оркестри, метрологична станция, звучи за първи път химна „Мила родино”, а местните фабриканти са първите, които показват социална ангажираност към служителите си. В един момент градът дори кредитира държавата.
Днес Габрово предлага възможности каквито имат само големите градове на страната, но естествено е по-уютен и по-запазил красотата на отминалите времена. В него може и трябва да разгледате не само задължителните обекти от книжката със 100 НТОбекти като Етъра, географския център Узана, Априловската гимназия и Музея на образованието.
Градът е истински празник за окото с чешми, красиви фасади на сгради и мостове. Не пропускайте Дома на хумора, плантариума и онзи прословут списък с 8те чудеса на Габрово:
„Паметник в реката – Гигантската фигура на Рачо Ковача, който „майстори” в река Янтра.
Космос на земята – Някогашното заведение „Космос”, което е било на 20-ия етаж на най-високата сграда в Габрово.
Кораб в гората – Болницата за белодробни заболявания има формата на кораб и наистина е в гората. Местните я наричат „Парахода“.
Дърво насред пътя – До Рачо Ковача, на ул. „Скобелевска“ се издига дърво-столетник.
Стълба за никъде – В близост до Дома на културата има стълби, които са между дърветата.
Планета Габрово (по-скоро Астероид 2206-Габрово) – това е мъничка планета, кръстена на града, но тя може да се види, но не и да се посети.
Скулптурите на трите голи красавици, които държат риба в шадравана, който се намира пред хотел „Янтра“.
Конниците на покрива на Дом на културата „Емануил Манолов“.
Баевият мост, който представлява всъщност два моста един до друг над Янтра.”
2. Генерал Тошево
В Североизточна България, недалеч от границата с Румъния е Генерал Тошево – градче с малко по-малко от 7000 души население и интересна история.
Създадено като село Касъм и до днес провокира съмнения откъде идва името на селището. По-популярната версия е, че е от фамилията на първия заселник, другата – от значението „разделя”, която се свързва с 8ноември – Димитровден по стар обичай, когато започва зимата.
В началото на 20 век около 200 души немци „колонизират” селцето, което по румънско е наречено Stantul Dumitru /Свети Димитър/. По-късно окупаторите го преимунуват на убитият премиер Йон Георге Дука. Тогава информацията по-бавно е достигала и малцина са знаели, че един от убийците е роден именно в село Касъм.
Завръщането на Южна Добруджа в пределите на родината провокира истинска драма в касъмчани. Хората, естествено, искали да се разделят и с румънското, и с турското име. Това обаче родило друг куриоз. Едно от предложените имена било „Водниково”. Тук местните изревали протеста си – „Водник” наричали в Котел зетьовете от този район, които имали слава на мъже под чехъл. През 1942 селото официално е преименувано на Генерал Тошево в чест на командирът на Трета българска армия, прокудила окупаторите от Добруджа.
Промяната на идеологията и ценностите през 9ти за малко да прекръстят селото, но единствената промяна станала след 1960, когато го обявили за град. В местния исторически музей може да научите и подробностите около сагата с името му.
Най-доброто време за посещение на Генерал Тошево е 8ми ноември, когато по стар стил се отбелязва Димитровден. Празникът по време на комунизма е бил и на рождения ден на Ленин, и на 7 ноември /Великата Октомврийска социалистическа революция/, но паметта на местните се оказала дълга. Промените настъпили и 8ми ноември вече окончателно се е наложил за Ден на града.
3. Главиница
Пак в този край, но между Дулово и Силистра се намира Главиница – градче с няма и две хиляди души население. Било е село Асват кьой, когато през 1942ра е преименувано, а 42 години по-късно е обявено за град.
На негова територия са живели траки и римляни, а по-късно българи, турци, черкези. Най-популярната легенда разказва, че чума уморила цялото население на първото село. Оцелели само младеж и девойка, които поставили ново начало и превърнали селото в село, обитавано от първенците на околията.
Ако търсите покой, обичате лова и риболова, това място е добър избор да избягате от напрежението в големия град. Във всяко селце от общината ще ви посрещнат местни със запазени традиции, читалища и дори – музейни сбирки.
4. Глоджево
Глоджево е обявено за град само преди петнадесет години. Намира се близо до Разград и има малко над 3000 души население. Животът в него може да се стори еднообразен и старомоден, но ако прочетете „С Глоджево и реалностите на три епохи“ на Георги Янев , ще разберете, че това е красиво място, съхранило вековни традиции, любопитни истории и гостоприемни стопани.
Широките поля, прекрасни горски масиви, които са като приказка, когато цъфнат дърветата и дори места за туризъм. Ако обичате разходките сред природата, хижарството и спокойствието на малките градчета, Глоджево е едно от местата, които няма да ви разочароват!
В района е и пещера „Бездънна” за любителите на силните усещания и пещерняците!
5. Годеч
На ръка разстояние от границата със Сърбия, между Стара, Мала и Чепън планина и върху терасата на река Нишава се намира Годеч. Градът има само 4000 души население, но е райско място не само за гледане на животни, но и туризъм от всеки вид.
Статутът му на село е променен от 62 години и може да предложи на гостите си низ от редки преживявания и гледки. В него може да намерите храм на богинята Диана, който е обявен за национален паметник. Планинският релеф, красивата природа и чист въздух обясняват строенето на много вилни зони в околията, а реката и водоемите – популярността на спортния риболов в региона.
Годеч е град със 100% православно население, което и обяснява построените манастири и параклиси в землището му.
Ако не можете да отидете там на Видовден, когато е събора, всяка сряда – пазарния ден, е правилното време да посетите местен приятел.
6. Горна Оряховица
Помислете само – Колко града в България с население от 30000 души могат да се похвалят с река и планински пейзаж, ключово значение в ЖП транспорта, собствено летище?! Само Горна Оряховица!
Освен това градът, който е много близко до Велико Търново, е важен фестивален център и истинска люпилня на млади таланти.
Пишем толкова лаконично за гарда, защото е невъзможно в няколко абзаца да опишеш цялото му богатство – от история, която датира 5000г пр.Хр. до безкрайните възможности за забавления, култура и спорт.
В Горна Оряховица може да видите задължителния Исторически музей, църквата „Свети Атанас” – най-старият исторически паметник, символът на града – паметникът на Георги Измирлиев, паркът „Божура” или просто…пеш да стигнат до Лясковец!
Най-доброто време за посещение на Горна Оряховица е дните на фестивалът, който ви е най-на сърце. Там се събират почитатели на музиката, книгите, фолклора и…дори канадската борба. Ако се заклети гастрономи, ви задължаваме да опитате местната пастърма или суджук. И да знаете, че последният дори си има празник – на 27ми май!
7. Гоце Делчев
На другия край на България, в подножието на Пирин и на двата река на Неврокопска река се намира Гоце Делчев. Само притокът на Места остава с непроменено име, защото наследник на древния град Никополис ад Нестум – Неврокоп, през 1951 приема името на революционера, посветил живота си на обединението на Македония с Майка България.
Сложна и богата е историята на 20000 днес град. Промяната на управленията, въстанията, войните са променяли не само населението му. То е било пристан на българи, турци, българо-мохамедани, гърци, власи.
Градът преживява и турското робство, и разцвета през Възраждането, и борбата за църковна независимост и Балканската война, за да влезе отново в пределите на Майка България. Сам Пейо Яворов е кметувал за кратко в Неврокоп, към който са се спуснали български бежанци от Драма и Сяр. Градът се европеизира и придобива особена красота, запазена и днес.
Днес прекрасният кимат и близостта на Пирин и границата с Гърция го правят популярен туристически център. Околността му с архитектурните шедьоври, минерални извори и диви гори привличат българи и чужденци през цялото време на годината.
В самия град може да разгледате Историческия музей, градския парк, паметника на Гоце и 5-вековният Бей чинар, който не можете да обгърнете с ръце.
8. Грамада
Недалеч от друга граница – тази със Сърбия, в Северозапада е градчето с голямо име – Грамада. Днес там живеят малко над 1500 души, но са потомци на сърцати хора с интересна история.
Разположен на река Грамада, наречена още Барата, градът има история от преди Освобождението. Там наследниците са поставили камък, с който са отбелязани заселването на предците им през 1479та година. За него се знае, че е оцеляло след „Голямото повогье“ /наводнение/ двадесетина години преди Априлското въстание, мъжете носели „перчини“ (бръснели главите си, но оставяли на върха и тила коса, която сплитали в дълга плитка).
Ексцентричните местни се различавали от всички в околията. Другите села имали един събор, хората от Грамада – два, на Русаля и Малка Богородица. Местните, начело с Паша Петко взимат участие във Въстанието през 1850 година. След потушаването му водача става един от първите българи, заточен в Диарбекир.
Драматични събития са се случили и след 9ти септември. Хората от Грамада взимат толкова активно участие в съпротивата срещу колективизацията, че принудително са изселени семейства и мъже са заточени да работят по строежа на ВЕЦ „Китка“ над Горни Лом.
Масовият протест на околията, които историята записва като Кулските събития, започва точно от Грамада. Властта, начело с Живков, оказва сериозна и дори – въоръжена съпротива, но почти цялото село напуска местното ТКЗС.
Днес местните живеят с тревогите на съвремието си, но са запазили спомените дори за онова смутно време. Там ще видите не само вековния полски Ясен, местните жертви в следосвобожденските войн, в които участва България, но и паметника на Минко Нинов – обесения ремсист от Грамада.
Най-любопитната забележителност на градчето е местността „Чутурите” – природен феномен от вкаменелости, които приличат на гора, отрязана на 50см от земята.
9. Гулянци
Още едно симпатично градче, но до Плевен, е разположено до река Вит. Гулянци, което днес е с 3000 души население, е издигнат на мястото на римски военен лагер. Наричали са го Утус /тракийското име на Вит/ и чак при османското нашествие селището променя името си. Понеже местните дворове преливали от цветовете на бял и червен трендафил, турците го преименували на Гюлян (от „роза“). Статутът му на село е променен през 4 септември 1974 г.
Малкото Гулянци всъщност е центърът, който обединява всички баптистки църкви в страната. Благодарение на едно 11 годишно момиче през 1914 г. се ражда местния баптистки храм, който събира вярващи от околните села, а по-късно – конгрес на всички в държавата. Комунизмът променя това, но днес църквата има нова сграда, дарена от братята им в Тексас, САЩ.
Гулянци имат два големи празника – 4ти септември, когато е обявен за град и последните петък, събота и неделя на май, когато е местният панаир.
10. Гурково
С толкова население, но в Южна България е град Гурково, чиято история може да съдим по това, че е споменат още през 1450 година. Казвал се е и Колупчии /от турската дума за пост, стража/ и Хаинкьой /заради Хаин боаз – коварен проход/.
Местните герои са хайдутина Генчо войвода и съратниците на Левски – Никола Веранов и Стоян Груйчев. Последните взимат участие в Старозагорското въстание и по-късно превеждат хората на ген. Гурко през прохфода.
В чест на руския пълководец освободил хаинчани на 14 юли 1877 год., потомците им преименуват селото си на Генерал Гурково. По-късно е наречено само Гурково, а през 1974 година вече е със статут на град.
Общината се намира на източния край на Розовата долина, между Стара планина и Средна гора. През градчето минават реките Лазова и Радова, за да се влеят през Тунджа. В близост се намира язовир „Жребчево”, което го прави много популярно място за риболов, но ако колекционирате наистина уникални преживявания, трябва да посетите две неща в градчето: Музеят на магарето и магарешкото рали в началото на септември.
За любителите на традиционните емоции остава Празникът на розата и да попаднете на фестивала „Балканът пее и разказва”, когато негов домакин е Гурково, а не Елена, Дряново, Котел, Трявна, Твърдица, с които се редуват на ротационен принцип.
11. Гълъбово
В Горнотракийската низина, на бреговете на река Сазлийка, сгушено сред планински, макар и ниски, склонове се намира Гълъбово. Да, причисляват го сред малките градове, но неговите 8000 души население разполагат с прилични възможности за добре платена работа за разлика от много други в страната.
До началото на 20 век, още преди да бъде обявен за град Гълъбово се е наричало Кум Дуванджии /дуван (тур.)- ястреб/. През 1906 е преименувано на Гълъб. Причината е прозаична. В местността, където е създадено селището расте бозалък, който много се харесва на гълъбите и те се скупчват като облак над него.
Петдесет години по-късно за благозвучие селото се нарича Гълъбово, а през 1969 заедно с присъединените селища и гари е обявен за град.
По-известно като център на регион с мини и ТЕЦ-ове, градът дава отлични възможности на местните не само за работа. Градът се гордее с общински театър, фестивал за гъдулари и единствения одобрен турнир за борба за деца. Гълъбово провежда Маски дни на културата, а неговият празник се отбелязва на 29ти август.
Язовир „Розов кладенец” е природната забележителност, с която местните се гордеят.
Очаквайте продължението на виртуалната ни обиколка „Градовете на България от А до Я” следващата седмица!