Градовете на България от А до Я: Интересни забележителности в Градовете с Г
Габрово

Градовете на България от А до Я: Интересни забележителности, за които не подозирате / V част/

Традиционното ни вече пътешествие „Градовете на България от А до Я” днес минава през всички краища на родината и градовете с „Г”

Патриотичното пътешествие на „Жена на Върха”, наречено „Градовете на България от А до Я”, продължава с буквата Г и започва с центъра на Републиката:

1. Габрово

Може ли да сте българи и да не знаете нищо за Габрово?! Че се намира на хвърлей от географския център на България, че през него тече Янтра и че там ще чуете най-засуканите шеги и истории за стиснатите местни?!

Габрово е всичко това, но и много, много повече! 50-те му хиляди души се гордеят с един наистина красив град с дълги улици, стари мостове, архитектура и паметници. Той е един от най-дългите градове в страната, но не неговите 25 километра дължина ще ви впечатлят.

В сърцето му има една мощна фигура на ковач, който е първият герой на това уникално място. Рачо Ковача, според легендата, е основал града преди 250 години. Скитащият работник се е установил до един здрав габър и изглежда е така впечатляващ, че с харизмата си прави останалите легенди за града недостоверни.
Градовете на България от А до Я: Интересни забележителности в Градовете с Г
Данни за Габрово ще откриете още от средните векове, но истинския му прогрес е от 19 век, когато е обявен за „Българският Манчестър”. Първата фабрика за текстил дава старт на бърза индустриализация и местните предприемачи бързо се ориентирали към нея, но и към образованието.

Васил Априлов е дал началото на светското образование по българските земи и в негова чест е наречена местната гимназия, в която учат децата и днес. Габровци взимат дейно участие във въстанията преди Освобождението, а след него като че ли се надпреварват по между си как да променят облика и да модернизират Родината.

Много бройни предприятия отварят врати и това прави естествен социалния и интелектуалния напредък на Габрово. Правят се ценни нововъведения в образованието, създават се оркестри, метрологична станция, звучи за първи път химна „Мила родино”, а местните фабриканти са първите, които показват социална ангажираност към служителите си. В един момент градът дори кредитира държавата.

Днес Габрово предлага възможности каквито имат само големите градове на страната, но естествено е по-уютен и по-запазил красотата на отминалите времена. В него може и трябва да разгледате не само задължителните обекти от книжката със 100 НТОбекти като Етъра, географския център Узана, Априловската гимназия и Музея на образованието.

Градът е истински празник за окото с чешми, красиви фасади на сгради и мостове. Не пропускайте Дома на хумора, плантариума и онзи прословут списък с 8те чудеса на Габрово:

„Паметник в реката – Гигантската фигура на Рачо Ковача, който „майстори” в река Янтра.
Космос на земята – Някогашното заведение „Космос”, което е било на 20-ия етаж на най-високата сграда в Габрово.
Кораб в гората – Болницата за белодробни заболявания има формата на кораб и наистина е в гората. Местните я наричат „Парахода“.

Дърво насред пътя – До Рачо Ковача, на ул. „Скобелевска“ се издига дърво-столетник.

Стълба за никъде – В близост до Дома на културата има стълби, които са между дърветата.

Планета Габрово (по-скоро Астероид 2206-Габрово) – това е мъничка планета, кръстена на града, но тя може да се види, но не и да се посети.

Скулптурите на трите голи красавици, които държат риба в шадравана, който се намира пред хотел „Янтра“.

Конниците на покрива на Дом на културата „Емануил Манолов“.

Баевият мост, който представлява всъщност два моста един до друг над Янтра.”

2. Генерал Тошево

В Североизточна България, недалеч от границата с Румъния е Генерал Тошево – градче с малко по-малко от 7000 души население и интересна история.

Създадено като село Касъм и до днес провокира съмнения откъде идва името на селището. По-популярната версия е, че е от фамилията на първия заселник, другата – от значението „разделя”, която се свързва с 8ноември – Димитровден по стар обичай, когато започва зимата.

В началото на 20 век около 200 души немци „колонизират” селцето, което по румънско е наречено Stantul Dumitru /Свети Димитър/. По-късно окупаторите го преимунуват на убитият премиер Йон Георге Дука. Тогава информацията по-бавно е достигала и малцина са знаели, че един от убийците е роден именно в село Касъм.

Завръщането на Южна Добруджа в пределите на родината провокира истинска драма в касъмчани. Хората, естествено, искали да се разделят и с румънското, и с турското име. Това обаче родило друг куриоз. Едно от предложените имена било „Водниково”. Тук местните изревали протеста си – „Водник” наричали в Котел зетьовете от този район, които имали слава на мъже под чехъл. През 1942 селото официално е преименувано на Генерал Тошево в чест на командирът на Трета българска армия, прокудила окупаторите от Добруджа.

Промяната на идеологията и ценностите през 9ти за малко да прекръстят селото, но единствената промяна станала след 1960, когато го обявили за град. В местния исторически музей може да научите и подробностите около сагата с името му.

Най-доброто време за посещение на Генерал Тошево е 8ми ноември, когато по стар стил се отбелязва Димитровден. Празникът по време на комунизма е бил и на рождения ден на Ленин, и на 7 ноември /Великата Октомврийска социалистическа революция/, но паметта на местните се оказала дълга. Промените настъпили и 8ми ноември вече окончателно се е наложил за Ден на града.

3. Главиница

Пак в този край, но между Дулово и Силистра се намира Главиница – градче с няма и две хиляди души население. Било е село Асват кьой, когато през 1942ра е преименувано, а 42 години по-късно е обявено за град.

На негова територия са живели траки и римляни, а по-късно българи, турци, черкези. Най-популярната легенда разказва, че чума уморила цялото население на първото село. Оцелели само младеж и девойка, които поставили ново начало и превърнали селото в село, обитавано от първенците на околията.

Ако търсите покой, обичате лова и риболова, това място е добър избор да избягате от напрежението в големия град. Във всяко селце от общината ще ви посрещнат местни със запазени традиции, читалища и дори – музейни сбирки.

4. Глоджево

Глоджево е обявено за град само преди петнадесет години. Намира се близо до Разград и има малко над 3000 души население. Животът в него може да се стори еднообразен и старомоден, но ако прочетете „С Глоджево и реалностите на три епохи“ на Георги Янев , ще разберете, че това е красиво място, съхранило вековни традиции, любопитни истории и гостоприемни стопани.

Широките поля, прекрасни горски масиви, които са като приказка, когато цъфнат дърветата и дори места за туризъм. Ако обичате разходките сред природата, хижарството и спокойствието на малките градчета, Глоджево е едно от местата, които няма да ви разочароват!

В района е и пещера „Бездънна” за любителите на силните усещания и пещерняците!

5. Годеч

На ръка разстояние от границата със Сърбия, между Стара, Мала и Чепън планина и върху терасата на река Нишава се намира Годеч. Градът има само 4000 души население, но е райско място не само за гледане на животни, но и туризъм от всеки вид.

Статутът му на село е променен от 62 години и може да предложи на гостите си низ от редки преживявания и гледки. В него може да намерите храм на богинята Диана, който е обявен за национален паметник. Планинският релеф, красивата природа и чист въздух обясняват строенето на много вилни зони в околията, а реката и водоемите – популярността на спортния риболов в региона.

Годеч е град със 100% православно население, което и обяснява построените манастири и параклиси в землището му.

Ако не можете да отидете там на Видовден, когато е събора, всяка сряда – пазарния ден, е правилното време да посетите местен приятел.

6. Горна Оряховица

Помислете само – Колко града в България с население от 30000 души могат да се похвалят с река и планински пейзаж, ключово значение в ЖП транспорта, собствено летище?! Само Горна Оряховица!

Освен това градът, който е много близко до Велико Търново, е важен фестивален център и истинска люпилня на млади таланти.

Пишем толкова лаконично за гарда, защото е невъзможно в няколко абзаца да опишеш цялото му богатство – от история, която датира 5000г пр.Хр. до безкрайните възможности за забавления, култура и спорт.
Градовете на България от А до Я: Интересни забележителности
В Горна Оряховица може да видите задължителния Исторически музей, църквата „Свети Атанас” – най-старият исторически паметник, символът на града – паметникът на Георги Измирлиев, паркът „Божура” или просто…пеш да стигнат до Лясковец!

Най-доброто време за посещение на Горна Оряховица е дните на фестивалът, който ви е най-на сърце. Там се събират почитатели на музиката, книгите, фолклора и…дори канадската борба. Ако се заклети гастрономи, ви задължаваме да опитате местната пастърма или суджук. И да знаете, че последният дори си има празник – на 27ми май!

7. Гоце Делчев

На другия край на България, в подножието на Пирин и на двата река на Неврокопска река се намира Гоце Делчев. Само притокът на Места остава с непроменено име, защото наследник на древния град Никополис ад Нестум – Неврокоп, през 1951 приема името на революционера, посветил живота си на обединението на Македония с Майка България.

Сложна и богата е историята на 20000 днес град. Промяната на управленията, въстанията, войните са променяли не само населението му. То е било пристан на българи, турци, българо-мохамедани, гърци, власи.

Градът преживява и турското робство, и разцвета през Възраждането, и борбата за църковна независимост и Балканската война, за да влезе отново в пределите на Майка България. Сам Пейо Яворов е кметувал за кратко в Неврокоп, към който са се спуснали български бежанци от Драма и Сяр. Градът се европеизира и придобива особена красота, запазена и днес.
Градовете на България от А до Я: Интересни забележителности на градовете с Г
Днес прекрасният кимат и близостта на Пирин и границата с Гърция го правят популярен туристически център. Околността му с архитектурните шедьоври, минерални извори и диви гори привличат българи и чужденци през цялото време на годината.

В самия град може да разгледате Историческия музей, градския парк, паметника на Гоце и 5-вековният Бей чинар, който не можете да обгърнете с ръце.

8. Грамада

Недалеч от друга граница – тази със Сърбия, в Северозапада е градчето с голямо име – Грамада. Днес там живеят малко над 1500 души, но са потомци на сърцати хора с интересна история.

Разположен на река Грамада, наречена още Барата, градът има история от преди Освобождението. Там наследниците са поставили камък, с който са отбелязани заселването на предците им през 1479та година. За него се знае, че е оцеляло след „Голямото повогье“ /наводнение/ двадесетина години преди Априлското въстание, мъжете носели „перчини“ (бръснели главите си, но оставяли на върха и тила коса, която сплитали в дълга плитка).

Ексцентричните местни се различавали от всички в околията. Другите села имали един събор, хората от Грамада – два, на Русаля и Малка Богородица. Местните, начело с Паша Петко взимат участие във Въстанието през 1850 година. След потушаването му водача става един от първите българи, заточен в Диарбекир.

Драматични събития са се случили и след 9ти септември. Хората от Грамада взимат толкова активно участие в съпротивата срещу колективизацията, че принудително са изселени семейства и мъже са заточени да работят по строежа на ВЕЦ „Китка“ над Горни Лом.

Масовият протест на околията, които историята записва като Кулските събития, започва точно от Грамада. Властта, начело с Живков, оказва сериозна и дори – въоръжена съпротива, но почти цялото село напуска местното ТКЗС.

Днес местните живеят с тревогите на съвремието си, но са запазили спомените дори за онова смутно време. Там ще видите не само вековния полски Ясен, местните жертви в следосвобожденските войн, в които участва България, но и паметника на Минко Нинов – обесения ремсист от Грамада.
Градовете на България от А до Я: Интересни забележителности
Най-любопитната забележителност на градчето е местността „Чутурите” – природен феномен от вкаменелости, които приличат на гора, отрязана на 50см от земята.

9. Гулянци

Още едно симпатично градче, но до Плевен, е разположено до река Вит. Гулянци, което днес е с 3000 души население, е издигнат на мястото на римски военен лагер. Наричали са го Утус /тракийското име на Вит/ и чак при османското нашествие селището променя името си. Понеже местните дворове преливали от цветовете на бял и червен трендафил, турците го преименували на Гюлян (от „роза“). Статутът му на село е променен през 4 септември 1974 г.

Малкото Гулянци всъщност е центърът, който обединява всички баптистки църкви в страната. Благодарение на едно 11 годишно момиче през 1914 г. се ражда местния баптистки храм, който събира вярващи от околните села, а по-късно – конгрес на всички в държавата. Комунизмът променя това, но днес църквата има нова сграда, дарена от братята им в Тексас, САЩ.

Гулянци имат два големи празника – 4ти септември, когато е обявен за град и последните петък, събота и неделя на май, когато е местният панаир.

10. Гурково

С толкова население, но в Южна България е град Гурково, чиято история може да съдим по това, че е споменат още през 1450 година. Казвал се е и Колупчии /от турската дума за пост, стража/ и Хаинкьой /заради Хаин боаз – коварен проход/.

Местните герои са хайдутина Генчо войвода и съратниците на Левски – Никола Веранов и Стоян Груйчев. Последните взимат участие в Старозагорското въстание и по-късно превеждат хората на ген. Гурко през прохфода.

В чест на руския пълководец освободил хаинчани на 14 юли 1877 год., потомците им преименуват селото си на Генерал Гурково. По-късно е наречено само Гурково, а през 1974 година вече е със статут на град.

Общината се намира на източния край на Розовата долина, между Стара планина и Средна гора. През градчето минават реките Лазова и Радова, за да се влеят през Тунджа. В близост се намира язовир „Жребчево”, което го прави много популярно място за риболов, но ако колекционирате наистина уникални преживявания, трябва да посетите две неща в градчето: Музеят на магарето и магарешкото рали в началото на септември.

За любителите на традиционните емоции остава Празникът на розата и да попаднете на фестивала „Балканът пее и разказва”, когато негов домакин е Гурково, а не Елена, Дряново, Котел, Трявна, Твърдица, с които се редуват на ротационен принцип.

11. Гълъбово

В Горнотракийската низина, на бреговете на река Сазлийка, сгушено сред планински, макар и ниски, склонове се намира Гълъбово. Да, причисляват го сред малките градове, но неговите 8000 души население разполагат с прилични възможности за добре платена работа за разлика от много други в страната.

До началото на 20 век, още преди да бъде обявен за град Гълъбово се е наричало Кум Дуванджии /дуван (тур.)- ястреб/. През 1906 е преименувано на Гълъб. Причината е прозаична. В местността, където е създадено селището расте бозалък, който много се харесва на гълъбите и те се скупчват като облак над него.

Петдесет години по-късно за благозвучие селото се нарича Гълъбово, а през 1969 заедно с присъединените селища и гари е обявен за град.

По-известно като център на регион с мини и ТЕЦ-ове, градът дава отлични възможности на местните не само за работа. Градът се гордее с общински театър, фестивал за гъдулари и единствения одобрен турнир за борба за деца. Гълъбово провежда Маски дни на културата, а неговият празник се отбелязва на 29ти август.

Язовир „Розов кладенец” е природната забележителност, с която местните се гордеят.

Очаквайте продължението на виртуалната ни обиколка „Градовете на България от А до Я” следващата седмица!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close