Градовете на България от А до Я: Интересни забележителности, за които не подозирате / VII част/

Необичайна ще бъде срещата ни днес в поредицата „Градовете на България от А до Я” – ще ви срещнем с три и…ще пропуснем една буква

Много специална е днешната ни среща с Градовете на България от А до Я. Ще ви разкажем за цели три, но ще пропуснем буквата Ж. Оказа се, че сред пълната кошница от разнообразни имена и забележителности, няма български град, който да започва с нея 😉

1. Елена

Може да е само с 5000 души население, но Елена е наистина специално място в България. Носи прекрасно женско име и според най-популярната легенда се е родило след венчавката на двама влюбени – Елена от Къпиново и Самуил от Твърдица. Разбойници ги нападнали в сватбения им ден – нея убили при Конашкия мост, него – в края на днешния град. Родителите им се заселили там и нарекли селото на името на българската Хубава Елена.

Днес градчето се намира в полите на Балкана, обградено от борова гора варовици, мергели и пясъчници, недалеч от Велико Търново. Известно е от началото на XVвек като Стръмена и Еляна.

Като типично градче в Стара планина се гордее със своите традиции в занаята и непоколебим дух на предците си. Дори по време на робството не минава завера срещу турците, без участие на местните. В града си позволяват нечувана за времето си дързост – построили цели три църкви, никъде нямало такова нещо. По тази причина нарекли Елена – „Българският Витлеем”.

Селото преживява пожара и страха по време на Руско-турската война и след Освобождението бързо се изправя на крака. Новият век променя живота на местните. Мнозина от Елена се образоват високо и оказват влияние на съдбата на България. Селото усвоява махали и друго село, за да се превърне в град.

Днес Елена все още е малък град, но истинска съкровищница за редовия турист. Има уникалната природа и обекти като Марков и Раев камък, Христовския водопад и Дървото Слона – дъб, който е на възрастта на България. Градът има 150 исторически обекта, от които седем са от национално значение: Часовниковата кула, Даскалоливницата, църквите „Свети Никола” и „Успение на Света Богородица”, родния дом на Иларион Макариополски и архитектурните бижута – Попниколовата къща и Петте Разсуканови къщи.

И понеже в Балкана са пословично гостоприемни не пропускайте дребни радости като Филе „Елена”, бут или прочутата им сливова ракия.

2. Елин Пелин

Елин Пелин е интересен градец в Софийска област. Неговите жители до 1950 са живеели в Нувоселци – селище с история, която може да бъде проследена до XV век. Близостта на Байлово – родното място на писателя Елин Пелин, обосновава подмяната на името. С днешна дата местните се наричат „Пелинчане”,а градчето –Пелин.

Интересното е, че пускането на ЖП линия през някогашното село става повод да се построи гара. Около нея се обособява селище, което не става квартал, а самостоятелна единица – при това добре индустриализирана. Обявяват го за село, но с името Гара Елин Пелин. Десет години след това съседното село е вече град, който може да се похвали с удобно местоположение и природни забележителности. Намира се само на 24 километра от столицата, но жителите му могат да се наслаждават на реките Лесновска и Елешница, язовири, езера.

Туристите могат да посетят тях и Скално светилище „Калугерица“, а на любителите на нетрадиционните празници препоръчваме да посетят Елин Пелин 40 дни преди Великден. Тогава, седмицата преди „Свети Дух” се организират паметните „Шопски празници”. В продължение на 5 дена може да опознаете тези интересни хора и обичаите им.

3. Елхово

Между Странджа и Сакар, на левия бряг на Тунджа се намира Елхово. Някогашният ужас за донаборниците е красиво кътче от съкровищницата на България, където ще намерите много за гледане и съпреживяване.

Там е имало живот още през неолита и съответно предците на днешните елховчани са преживели цялата българска история. Най-драматично се оказва колонизирането на региона през XVII век и съдбата на потомците им след Берлинския конгрес. Чак след Съединението общината става отново част от българската държава, а след Балканските войни и Първата световна става убежище за бежанците от Беломорието.

Етнографският музей на Елхово е включен в 100НТОбекта и в тази връзка можем да ви подканим да гостувате в града, когато в Бояново се правят Общинския кукерски празник. Другото богатство на града са природните забележителности в околността му – Резерват Долна топчия, Местност Балабана, ждрелото на река Тунджа „Даркая“ и био ферма за билки „Острова”.

Ако се вълнувате от окултното, не може да пропуснете тракийските светилища в околността.

4. Етрополе

На важен кръстопът между Дунав, Македония и Тракия, до два прохода се намира Етрополе – град с 10000 души население и 2500-годишна история. Мястото е обитавано от траките и става свидетел на всички събития по българските земи, от времето на Първото българско царство до днес.

В настоящето е спокоен градец, в който освен „класически” забележителности, може да намерите и нетрадиционни забавления. Символ на града е часовниковата кула от началото на XIXвек ,която отмерва точно време и до днес. В него освен Историческия музей, може да разгледате и Конната база, манастирът, който е само на три километра от него и местността Прогон.

Интересното в Етрополе е и разположението на четирите православни храма, разположени в града така, че да оформят кръст.

Официалният празник на града е Петровден, но там има още няколко, които не са за изпускане – Зетьовден, Камичето и зимния Свети Атанас. По време на последните два са правят традиционните излети и се палят огньове.

5. Завет

В западната част на Лудогорието, като географски куриоз е разположението на градчето Завет. Може да е само с 3000 души население, но пък прави впечатление веднага – на еднакви разстояния на Кубрат и Исперих /16км/и Разград и Тутракан/35км/.

Животът в района започва от еолита, но етническия състав се променя през епохите. По време на Първото българско царство е било обитавано от куманите и селището се е наричало Завид. След това те изчезват, за да нахлуят и опустошат района татарите. Това провокира въстанието на Ивайло, а след Освобождението български преселници от всички точки на страната се заселват, за да обработват изоставените от турците земи.

През 1974 година Завет е обявен за град и в него може да разгледате неочаквани забележителности като единствения Музей на плуга и ловното стопанство „Воден”.

6.Земен

Още едно много специално „мъниче” може да откриете между Радомир и Кюстендил, на двата бряга на река Струма. Земен е била наречена първо гарата на село Белово, но през 1925 името му е променено. Става град през 1974 година, но историята му започва още 2000 години преди Христа със заселването на траките в региона.

През Средните векове се издига крепостта Землънград. Районът привлича с красотата си нашественици като византийци и кръстоносци. Войската на Асен го освобождава от владичеството и започва разцвет, който продължава до падането на България под турско робство. Единствената българска махала, която оцелява в пролома е именно Земенската.

След Освобождението и построяването на ЖП линията животът на местните се променя. Селището става важен търговки и транспортен център в региона. Не напразно за Празник на града е избран Свети Пантелеймон – на 9ти август 1909та година е открита гарата. На тази дата местните правят събор, който наричат „пантеле“.
Друг атрактивен празник за местните е Общинския Кукерски фестивал, който се провежда в началото на Великденските пости.

Най-специалното в градчето обаче си остава прочутия Земенски манастир. „Свети Йоан Богослов“ е основан през 11 век и днес църквата – най-старата сграда в него привлича мистици и окултисти с уникалната си архитектура и стенописи.

7.Златарица

На 20 минути с автобус от В.Търново и малко по-малко до Елена е Златарица – чаровно предбалканско градче само с 2000 души население. През него минава река Златаришка и трите селищни могили свидетелстват, че там е имало живот още през неолита.

За историята му се знае малко като това, че селото, тогава, е било вакъф на валиде. Султанската майка го е използвала за издръжка на свещената джамия и училището в Юскюдар.

Самата Златица възниква през 14 век като името се обяснява с това, че в реката има златоносен пясък. Легендите около името се затвърждават и след откриването на съкровище от 400 монети в началото на миналия век.

Днес там може да разгледате не само Историческия музей, но и Музей на етносите, организиран в сградата на местната гимназия.
Златарица може да посетите не само на 9 май, когато е Празникът на града, но и на 3ти септември, когато е Деня на градинарската чорба.

8.Златица

В Софийска област, между Стара планина и Средна гора се намира Златица. Точно през него е най-прекия път от столицата до морето, така че няма как да мине незабелязано, въпреки че е с по-малко от 5000 души население.

И този град си има река – Златишка, образувана от поречията на Тополница.

Създаден е неясно кога, но има намерени доказателства, че през Античността там е имало живот. И латинското му, и българското му име са обясними с факта, че в галериите под близкия връх Свищи плаз са добивали злато. С името Златица става известно през 13 век и благодарение на силната съпротива срещу османците пада под робство цели 30 години след Велико Търново.

Районът става арена не само на битката на Януш Хуняди и Владислав Варненчик с поробителя, но и борбата на много хайдушки чети.

Наред с икономическия и духовен разцвет местните българи узряват и за революция. В местния метох Левски създава комитет. Бунтарството на местните не се променя и след Освобождението. По времето на Стамболов правят толкова шумен протест, че властта мести всички важни държавни служби в Пирдоп.

Интересното е, че Златица е била сред четирите града предложени за столица по времето, когато София е избрана за такава.

Градът е чудесно място за планински туризъм. От него може да тръгнете по различни маршрути за Балкана. Прословутият връх на златарите Свищи плаз е популярен сред любителите на парапланера. На разположение са много хижи и възможности за риболов.

И този град има за символ Часовникова кула, която е строена през 1777 г, висока е 17м и се чува на 7км!

В Златица има много паметници, свързани с миналото й, но богатството й са чешмите. Били са толкова много в миналото, че и днес, за да заслужи прозвището Града на чешмите.

9.Златоград

Последният „златен” град в разходката ни е почти до гръцката граница. Намира се в южната част на Родопите и е Рай за туристите – прекрасен въздух, фолклор, възрожденска архитектура, омайна местна кухня и какво ли още не.

Известен в миналото като Беловидово и Даръдере през 1934 година се превръща в Златоград. Той е „родното място” на прочутата песен „Излел е Делю хайдутин”, там е построена най-старата църква в Родопите и като цяло облика му придава вид на архитектурен резерват.

В този град има наистина много за гледане: Етнографския музей, иконата на Богородица, прободена с нож в сърцето, паметника и лобното място на Дельо войвода и по-различни неща като ферма за щрауси, Скалните гъби и риболовната база.

10. Ивайловград

Пак в Южна България, но в Източните Родопи е Ивайловград. Намира се по течението на Арда и притоците й – Бяла и Луда река. Любопитното в разположението му е, че ако вървите само в посока право на север, ще стигнете до Гърция.

Първото историческо сведение за населеното място е от Средновековието, когато е съществувала крепостта Лютица. По време на османското владичество селището е преименувано на Ортаккьой. Освободителната и последвалите войни прокуждат българите в освободената част на земите им. Балканската война води Гюмюрджинска република и нови зверства над останалите в региона българи. От тотално изтребление ги спасяват XVII пехотен полк и четите на войводите Димитър Маджаров и Руси Славов.

По това време в Ортаккьой има само гърци. След като се разбира, че районът ще премине в български ръце с подписването на мирните спогодби, те бягат, а на тяхно място се заселват българските бежанци.

Най-популярната забележителност в Ивайловград е вила Армира – комплекс антични жилища. Минете по моста Армира, за да разгледате и крепостта Лютица.

Сред забележителностите на града са Историческия музей, язовира и цялото природно богатство на околността – защитени местности като Хамбар дере, находища на диви божури, снежно кокиче и градински чай и вековни дървета.

11. Игнатиево

Село до преди седем години, Игнатиево е другият малък град само с 4000 души население, който печели от изключителната си близост до Варна – само на 15 километра от центъра й. В близост до него са Побитите камъни, а в противоположната посока има залесен склон.

Първото име на Игнатиево е Руслар и след Освобождението приема бежанци от Одринска Тракия. То се разраства с бърз темп и се появява нуждата от построяване на начално училище и прогимназия. През 1934 селото приема настоящото си име, в чест на дипломата Николай Игнатиев.

Индустриализацията на България след Девети септември променя и Игнатиево. Местите отиват да работят в близките заводи, а кметът се принуждава да доведе роми, за да работят в стопанството. Това с бързи темпове променя градчето, което днес има малко по-различна слава, благодарение на пришълците и умопомрачителна архитектура на къщите им.

12. Искър

На километър и половина от едноименната река, близо до Долни Дъбник е градчето Искър. Ако се вярва на местите легенди, то е възникнало в началото на XVII в. Понеже били само някакви си 20 къщи се нарекли Махалата /Горум махала или Писаревска махала/. Макар и малко в него се създава и частно училище, и черква, а след това – килийно училище.

Местите толкова се вълнуват от Националноосвободителното движение, че година преди да бъде обесен Левски е основал комитета в храма. В края на 19 век издигат новото училище.

През 1957 година го преименуват на Пелово на името на бивш партизанин и член на ЦК на БКП – Пело Пеловски. През 1974 година е обявено за град, а преди 40 го преименуват на Искър.

Независимо колко е малко и в него може да видите впечатляващи неща като Полувкопана църква на век и половин и легендарният Бял бряг на реката.

13. Исперих

Градът, наречен на основателя на Българската държава, се намира в област Разград, централната част на Лудогорието. Земите около него са обитавани още през времето на траките, за което свидетелства АИР Сборяново, бил някога град Хелис.

Малко се знае за него в следващите няколко века. Първите документи за него са от времето на османското владичество. Възникнал е през 1545 година. Тогава селището се е наричало Кемаллар (Кемаловците) – според легендата, това Кемал баба е първият заселник и гробът му се пази и до днес.

Има още две популярни твърдения за произхода на името – „Кем агалар“ (горделивите господари) са били бандити, тормозели местното мирно население или „кемане“ (цигулка) – според това предание, първите заселници били българи-гъдулари.

През 1934 променят името на селото в чест на Аспарух, а през 1960 година Исперих вече е обявен за град.

Всеки петък там е пазарен ден, но ако искате да видите наистина уникални неща /и да получите печатите си в книжката със 100теНТОебкта/ трябва да посетите Историческия и Етнографския музей, споменатото вече „Сборяново” с Демир баба теке за поклонниците и тракийската гробница в Свещари. В Исперих не бива да пропускате паметника на Аспарух и експонатите в Художествената галерия.

14. Ихтиман

В котловината между Септемврийски рид и рид Белица на Средна гора, в Софийска област се намира Ихтиман.

Наречен по времето на римляните „Стипон” с времето се превръща охранителна станция и на византийци, и на българи на Траянови врата. По време на турското робство името се променя, докато стане Ихтиман. Според легендата пашата,виждайки падналата мъгла над котловината възкликнал: „Их туман“ /Ама че мъгла!/.

В района на Траянови врата се появяват първите хайдути. Градът е бил без храм, но вярата е запазила християнството на местните. Дълго и упорито се борят, за да построят църква и благодарение на настоятелите в началото на 19 век е издигнат храма „Успение на Пресвета Богородица”.

По време на Априлското въстание посрещат с ентусиазъм Хвърковатата чета на Бенковски, но след дълги сражения са отстъпили пред по-въоръжената и многочислена армия. На Коледа 1877 година Ихтиман е освободен от войската на генералите Гурко и Шувалов, но Берлинския договор оставя града в пределите на Източна Румелия. По тази причина и ихтиманци взимат дейно участие по времето на Съединението.

В града може да разгледате Историческия музей и Галерията, която се помещава в турската баня.

За ихтиманци има няколко големи празнични дни. По принцип Денят на града е Голяма Богородица. Два дена продължава панаира. С по-малко атракциони, но задължително в събота е пазарният ден. Най-атрактивен изглежда Тодоров ден, когато коняри от цялата страна се събират на традиционна кушия и различни състезания.

За любителите на по-модерни забавления може да препоръчаме местното голф-игрище, където могат да се отдадат на различни спортове или просто да снимат самолета, който е вграден в заведението.

Очаквайте ни отново с дъъъълга разходка из „Градовете на България от А до Я” – този път по населените места, които започват К!