Градовете на България от А до Я: За София, с вяра, надежда и любов

Още не сме стигнали до буква С в материалите си Градовете на България от А до Я, но няма ден по-подходящ да разкажем за /не/познатата София

Поредицата ни за „Градовете на България от А до Я” трябва и ще продължи с буквата В, но още от началото решихме, когато дойде ред за столицата да направим за нея отделен материал. Има ли по-добър повод да разкажем за най-интересните забележителности на София от 17ти септември.

Тя отдавна не е онова тихо, аристократично градче от началото на миналия век. Вече е 2 милиона и както знае всеки – „Расте, но не старее”. Има огромни проблеми като трафика, презастрояването и заличаването на култови места, но днес искаме да говорим за столицата само с Надежда, Вяра и Любов!

На София й е заложено да бъде красива още от географското положение. Намира се в подножието на Витоша, Люлин и Стара планина. И ако трябва да спазим правилото, че най-хубавите градове си имат река, то можем да се похвалим със столица, изградена на Искър, Перловска и Владайска река.

Наречена е на късноантичната катедрала в града и естествено Празникът на града е Денят на Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Кореняците софиянци обаче почитат и 4ти януари, защото през 1878 година на тази дата градът е освободен от властта на турците.

Преди да стане София е била Сердонполис за траките, Сердика за император Траян, Средец за славяните и Триадица. От 14 век насам обаче името на града е София, макар в Следосвобожденска България да има сериозен риск да бъде прекръстена отново на Средец.Преди да се случи дискусията с името обаче е имало сериозен риск градът просто да бъде заличен.

Дори при отстъплението на армията си в Руско-турската война Сюлейман паша планира да опожари София и населението да сподели съдбата на старозагорци. Чуждестранните дипломати са предупредени, но Леандър Льоге, Вито Позитано и Йозеф Валдхард, вместо да помислят за себе си, правят всичко по силите си и градът е спасен от тотален погром.

София – столицата

След военните действия в общината населението е намаляло наполовина. Около 11000 души останали в домовете си. Марин Дринов обаче предлага на Учредителното събрание именно София за столица и на 3 април (22 март стар стил) 1879 г. тя се превръща в центъра на управлението на Княжество България.

От този ден нататък не е спряло благоустрояването и растежа на града. Той поема не само властовите институции, но тук се събира целия академичен и културен елит на нацията.

София усвоява малките населени места в близост до нея и те се превръщат в квартали. Индустриализира се, строят се театри, университети, стадиони. Транспортът се модернизира и метрото е гордостта на последните й управници.

Истинското и най-любимо лице на София обаче са забележителностите – тези неща, които й предават характерен, интересен облик. Местата, които се описват в книги, които стават герои в киното и разказите на столичани.

Забележителностите, които трябва да видите в София

Борисовата градина

Най-големият градски парк е създаден като Разсадник или Пипиниер, но раждането на княза, който по-късно ще остане в историята като Борис III, променя името чак до 9 септември 1944 година. След промените през 1989 година, паркът, чиято територия е вече 3,02 кв.км. връща старото си име.

Паркът е приютил както най-големия стадион у нас „Васил Левски”, така й езерото Ариана, Астрономическа обсерватория на Софийския университет, телевизионната кула, както и кум места за спорт и забавления.

Дворецът „Врана“

Бившият чифлик на Осман паша е откупен от съратник на Левски, който принуден от обстоятелствата, го продава на приближен на Фердинанд. Царят го откупува след седмица и като страстен орнитолог и фаталист се зарича да го кръсти на първата птица, която кацне там.

Ято врани буквално окупирали покрива и така започва разширяването на парка и превръщането на стария чифлик в истински елегантен дворец. Фердинанд бавно и търпеливо изкупува земите на съседите. Превръща парка в райска градина, а за благоустрояването на двореца си не пести пари и върху него работят най-добрите специалисти, които може да си позволи.

Дворецът се наследява от Борис и след това – от Симеон, а след 9ти септември в него се настанява новото държавно ръководство. През 1998 година „Врана” е върната на Царя и сестра му княгиня Мария – Луиза. Симеон II дарява парка на общината и днес той е достъпен за всички граждани.

Зоологическата градина

Най-голямата зоологическа градина на Балканите е на 15 от центъра на София като пак е дело на страстта на Фердинанд към колекционирането на екзотични видове. Може да разгледате пъстра колекция от животни както и да станете осиновител на някой от тях.

храм-паметник Свети Александър Невски

Това е най-големият и значим православен храм не само като размери в България и вторият по големина православен храм на Балканите. Изграден е изцяло с волни пожертвования в периода 1882 – 1912 г., а първият камък е положен, разбира се, на 3ти март – деня, когато се е отбелязвала четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския мирен договор. Кръщавайки го на покровителя на руския император Александър II, българите благодарят на руския народ за Освобождението си.

Когато чуете звъна на камбаните му, трябва да знаете, че и другите хора в радиус от 15 км го чуват – като Царя във „Врана”, например.

Срещу него – в градинката на църквата „Света София“ под камък от морените във Витоша е гробът на дядо Вазов.

Интерес може да предизвика и джамията Баня баши и софийската Синагога. Молитвеният храм на евреите /които са били на половина на броя на българите в предосвобожденска София/ е открит 9 септември 1909 г. Строен е на мястото на старата по модел на храма, който е бил във Виена. Синангогата също е рекордьор – най-голямата на Балканите и трета по големина в Европа след тези в Амстердам и Будапеща.

За любителите на декорацията ще кажем, че там може да видите на пищният и красив полюлей в страната, който тежи цели 2 тона.

Ротонда „Свети Георги“

И да не се интересувате от археология, ротондата, която датира от IV век, е ценна и за това, че е най-старата оцеляла сграда в София. Ще я откриете между хотел Балкан и Президентството.

Боянската църква

Още през 79та година на миналия век е призната за Паметник от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Там ще откриете оригиналните стенописи на мистериозния Боянски майстор, сред които познатите на всички изображения на севастократор Калоян и Десислава.

Църква „Света Петка Самарджийска“

Храмът е ценен не само за археолози, историци и религиозни. Според една много популярна теория под нея лежи неопетия гроб на Васил Левски, който българите вече търсят над столетие.

Руската църква

Църквата „Св. Николай Чудотворец“, построена в чест на руския цар Николай II, е скъпа на сърцето не само на софиянци. В криптата му е гробът на архиепископ Серафим – чудотворец, сбъднал желанията на много отчаяни души. Ако търсите отговор на своите молитви, може да ги напишете на хартия и да ги поставите в специална кутия до гроба.

Пръв сред всички е паметникът на Васил Левски. Няма начин да не го откриете – намира се в сърцето на града и въпреки натовареното движение до него се стига лесно.

Последното желание на княз Александър I Батенберг е да бъде погребан във втората си родина. Принуден да абдикира, България остава в сърцето му завинаги, и народът, който не го е забравил, му е издигнал мавзолей.

Паметникът на Цар Освободител /Коня за софиянци/ е най-достъпен – намира се с лице към парламента.

Не може да отидете в София и да не спрете до Лъвов и Орлов мост. Превърнали се в култово място за местните, те са паметник и на признателните наследници. Лъвов мост е съграден в памет на четиримата обесени от турците книжари, а Орлов мост – в памет на заточените в Диарбекир борци за Освобождението.

Няма да сгрешите в избора си на театрална постановка, който и театър да решите да посетите. Като българи обаче си струва да посетите Народния театър „Иван Вазов”. В него играят не само най-големите имена в гилдията и е чест да гостуваш като творец. Това е място, което помни велики драматурзи, писатели и поети, работели в него.

Националния дворец на културата /НДК/ някога беше най-престижното място за изява, но и днес си остава огромен форум, посещаван от над милион души годишно.

Прословутите Жълти павета може да дразнят провинциалисти и да са повод за гордост на кореняците, но как ще прекарате уикенд в София без да се разходите по тях?!

И понеже София си е София в нея може да намерите всичко и от най-доброто в Националните музеи. Най-богатите исторически, с природни материали, етнографски, археологически експозиции, платната на най-големите майстори на перото, домовете на най-прочутите ни поети и писатели и драмите, които са се разиграли там. Ако просто обичате столицата, ще ви препоръчаме музея за история на София.

И понеже днес е голям двоен, троен празник, искаме да завършим с едно неочаквано предложение. Посетете „Камбаните”! На километър от „Младост” порасналите майки и татковци ще видят един забравен, но много скъп спомен от детството. Тогава България беше домакин на стотици деца от света, които се събираха на форум, наречен Асамблея „Знаме на мира”.

В чест на това събитие, само за 30 дни построяват паметник, символизиращ планетата и четирите посоки на света. Издигнати са постаменти, на които се окачват камбани – подарък от различните държави.

След промените на 10ти ноември паметникът потъна в забрава и разруха, но дъщерята на Людмила Живкова – Жени, възстанови най-красивата идея на майка си. Наред с Асамблеята се събраха отново камбани – вече 107 на брой. Българската камбана тежи 1300 килограма като спомен за големите чествания по повод 1300 години от основаването на България.

Разходката ни из София приключи, очаквайте четвъртия ни материал, в който ще продължим да разказваме за „Градовете на България от А до Я” – този път за градовете, които започват с „В”!