Хъмфри Богарт и Лорън Бакол: Една любовна история, която Холивуд не забрави

Бракът на Хъмфри Богартд и Лорън Бакол беше „докато смъртта ни раздели…”, но не в това беше красотата й

Холивуд е място пълно с легенди и истории – някои измислени от тълпата, други от ПР-агентите, но все пак в целия този Панаир на суетата има място за истински неща като любов, преданост, семейство. Казват, че в Меката на киното хората са с кратка памет, но и там се раждат истории, които трудно се забравят. Любовта на Хъмфри Богарт и Лорън Бакол прилича на нереален кино сценарий, но тя продължава дълго след като смъртта ги раздели. Тя все още кара хората да мечтаят…и да тъгуват затова, че едва ли някога ще преживеят нещо такова…

Роден на Коледа в леденото кралство

Хъмфри Богарт днес е най-голямата легенда на американското кино. Остана в паметта на поколенията с черно-белия образ на циник с характерен глас, слабост към уискито, пурите и една тайнствена жена, която му е разбила сърцето.

Екранният му образ не се различава твърде много от действителността – особено предвид началото на пътя му. Хъмфри Богарт е роден на Коледа на 1899 година в Ню Йорк. Той е от семейство на богати протестанти, които в началото на миналото хилядолетие минавали за революционно мислещи.

Бащата е сърдечен хирург, а майка му – заклета суфражетка, образована авторка на реклами и главен художник в женски списания. Още тогава мисис Богард печели 30 000 долара повече от съпруга си, но едва ли е имало недоволни. Семейството разполага с шикозен апартамент в града и елегантна вила на брега на езерото Канандайгуа.

Хъмфри и сестрите му имат всичко, което може да се купи с пари, но не и родителска нежност – просто и двамата били заети да правят кариера. Момченцето обаче било късметлия. При това шантаво за връстниците му име, имал външност, която провокирала майка му да го рисува, за да използва образа му в различни реклами. Тя обича да го гизди в дрехи в стил „Малкият лорд Фаунтлерой”, но той бил опако дете, което обича риболова, платноходките и своенравните момичета.

Той има възможност да получи престижно образование, но зарязва всичко преди да бъде приет в Йейл, за който мечтае семейството. Едни казват, че нападнал директора на училището си, други – че се издънил със спиртни напитки. Той обаче е щастлив в своята посредственост и безперспективност. С радост влиза във флота, радва се на разпределението в Париж и се уволнява като образцов матрос – отличник за първи път в живота!

Разорението като път към свободата

Завръщайки се у дома, вижда че нещата са се променили. Баща му е болен, лекарската практика вече не е така добре функционираща, а парите на семейството са изгубени в лоши инвестиции. Той няма проблем с това – флотът го прави независим и няма проблем изведнъж да работи като продавач или спедитор.

В запаса, Хъмфри Богарт запазва само изисканата реч, маниери, точността и хладната аристократичност. Изглежда недостъпен, но има голям план – решава да бъде актьор.

Театър, алкохол и първите две мисис Богарт

Дебютът му на сцената е успешен. Предлагат му второстепенни роли, но непрекъснато. Той е възпитан да приема актьорството като непрестижно занимание и никак не цени факта, че не остава без работа. Свободното си време прекарва по баровете, където понякога прекалява с алкохола, независимо от Сухия режим. По това време се сдобива с незаличимия му белег на устната и се запознава с актрисата Хелън Менкън, за която се жени през 1926та. Бракът им продължава само година и половина, но разводът им е повече от приателски.

Хъмфри Богарт ергенува само шест месеца. Узаконява връзката си със скандалджийката Мери Филипс. Двамата се срещат, докато работят по постановката „Нерви” и това предвещава бъдещето на брака им, сключен през 1928ма.

Актьорът решава, че театърът не му стига и заминава за Холивуд. Там се запознава със Спенсър Трейси – друг голям талант, с когото, естествено, стават приятели по чашка. Бъдещият любим на Катрин Хепбърн за първи път го нарича „Боги” – и такъв остава завинаги в шоубизнеса. Докато кариерата на Спенс лети нагоре обаче, нещата при приятеля му не изглеждат наред.

Хъмфри Богарт се връща в Ню Йорк, оставайки без работа за известно време. Родителите му се развеждат, баща му умира и оставя само дългове, които синът му трябва да изплати. Възрастният доктор му оставил пръстен, който актьорът никога вече не сваля от пръста си. На смъртния си одър бащата най-после казва на единствения си син, че го обича.

И вторият му брак започва да се руши и той затъва в прегръдките на депресията и алкохола.

С малко помощ от приятел

През 1935 година животът няма какво да предложи на актьора, който вече е на средна възраст. Актьорът Лесли Хауърд обаче се оказва неговият ангел-спасител. За да участва в проект с Бет Дейвис, той настоява продукцията да наеме Хъмфри Богард за една от ролите. Продуцентите се опитват да принудят неизвестния актьор да приеме псевдоним, но той не се отказва.

Филмът се снима както актьорите искат и за радост на всички се оказва много успешен. Студиото предлага на Боги договор и сигурност. Той не забравя добрината на Лесли Хауърд и един ден кръщава дъщеря си на негово име.

Актьорът не спира да снима, независимо че не винаги се радва на леки условия. Изгражда своя класически образ – отегчен, мъжествен, циничен, очарователен, саркастичен, но всъщност благороден самотник.

Налага му се да се примирява с „остатъците” на големите имена в бизнеса. Той получава тези роли, които те не искат. Жена му по това време има по-успешна кариера от неговата. Мери не иска да напусне Бродуей и двамата се развеждат.

Биещите се Богарт

Самотник на екрана, актьорът не може да живее изглежда като ерген. През 1938ма година се жени за поредната дива актриса в живота си. Мейо Мето обича да пие като него, но и страда от параноя. Смята, че мъжът й не спира да я мами и устройва грозни сцени при всеки повод.
Embed from Getty Images
Тя го напада с нож, прерязва си вените на няколко пъти, предизвиква пожари, а той се забавлява и я провокира. Пресата ги нарича „Биещите се Богарт”, а техен приятел смята, че бракът им е продължението на Гражданската война.

Докато се кара с жена си, за Хъмфри Богарт идват неочаквано успешни времена. Започва да снима не просто успешни филми, но и такива, които се превръщат във феномен, кинокласика още с премиерата – „ Хай Сиера”, „Малтийският сокол” и „Казабланка”. Последната лента печели „Оскар”, носи му номинация и го превръща в най-високоплатения актьор в студиото.

Embed from Getty Images

Погледът, който спря времето

Когато Хъмфри Богарт е на 45 вече е със статут на звезда. Предлагат му да снима „Да имаш и да нямаш”, където ще му партнира 19-годишно момиче. Родена е като него в Ню Йорк и е от семейството на евреи, емигрирали от Европа. Истинското й име е Бети Джоан Пърски, но студиото я представя с псевдонима Лорън Бакол.

Момичето, което се снима като модел вече три години, е съвсем неопитна и пред камерата, и в живота. Тя изглежда като фатална жена, но в себе си е ужасено момиченце. Наричат я „Погледът“ (The Look), но тя по-късно разказва:

„До такава степен треперех от страх, че единственият начин да държа главата си стабилна беше като наведа брадичка почти до гърдите и вдигна очи нагоре“.

Точно този поглед обаче разтопява сърцето на коварния циник Хъмфри Богарт. Жена му прави сцени, режисьорът ревнува и заплашва кариерата на дебютантката, но просто не можели да се преборят с любовта.
Embed from Getty Images
Актьорът все пак си спомня, че е женен и че влюбен в едно съвсем младо момиче. Двамата обаче се снимат заедно отново. „Малтийски сокол” е пълен с намеци, които правят атмосферата на снимачната площадка невъзможна. Актьорите изглеждат на ръба на силите си, но една нощ телефонът на Бети звъни…

…Боги е на другата страна на линията. Казва й да се облече и да отиде при него. Момичето пет пари не дава за въпросите и протестите на майка си. Среща се с любимия призори. Той е уморен, със намачкан костюм и със слънчоглед в ръцете.

Тя е на 19, той е на 45. Всички изглеждат скандализирани, но двамата вярват на чудото, което им се случва. Хъмфри Богарт се развежда през февруари 1945 и се жени за любимата си през май, в дома на приятел от Охайо.
Embed from Getty Images
Той вече живее като домошар, а тя обича нощния живот. На нея й призлява в морето, но неговата слабост е плаването. Тя не обича да го вижда пиян, но пък му разрешава да прекарва уикендите на лодката си. Всъщност двамата се разбират прекрасно и скоро се превръщат в любимата двойка на Холивуд.
Embed from Getty Images
Четири години след сватбата се ражда синът им Стивън – наречен на персонажа на Хъмфри Богарт от „Да имаш и да нямаш”. След три години семейството прегръща и малката Лесни Хауърт Богарт.
Двамата водят интересен живот на отдадени родители и весели купонджии. За нея неговата кариера е по-важна и всички са щастливи, когато получава заслужен „Оскар” за „Африканската кралица”.
Embed from Getty Images
Красивата им любовна история не продължава дълго. Вечно злоупотребяващия с алкохол и пури актьор заболява от рак на хранопровода. Трудно се съгласява да отиде на лекар, но диагнозата е поставена през 1956. Вече е твърде късно да е направи каквото и да било и той издъхва на 14 януари 1957 година.

Кремират го и го погребват с малка златна свирка, която подарява на Лорън Бакол преди да се оженят. Препратката е към първия им съвместен филм, в който прозвучава репликата: „Ако три трябвам, само свирни”.

Съпругата на Хъмфри Богарт опитва да продължи живота си и да отгледа децата им по най-добрия начин. Прави успешна кариера, омъжва се за кратко отново, но новият й избраник не устоява на сравнението с покойника. Лорън Бакол надживява Хъмфри Богарт с няколко десетилетия, снима шейсет години, радва се на внуци и печели почетен „Оскар”. В сърцата на киноманите обаче остана онова зеленооко момиче, в чийто поглед се изгуби любимият им Боги.