Хелена Рубинщайн: Красива приказка за успеха, която е много по-красива от истината

Хелена Рубинщайн не е просто самосъздала се милиардерка, а жена променила бизнеса с умението да мами и фантазира

Хелена Рубинщайн е изключителна жена – предпримач. Нейният път започва от краковското гето и свършва в Манхатън. Тя е жена, еврейка, беднячка и емигрантка в свят, който може да те унищожи само защото си поне едно от изброеното. Тя обаче печели власт, пари, независимост и свободата да прави каквото си иска. Всичко това – благодарение на суетата на ЖенаТа и умението да мами!

За прекрасната кожа на едно непочтено еврейско момиче

Всички обичат красиви истории за успеха. Хората, които могат да правят пари, отлично знаят това. Красиви приказки, в които бедните хора стават милионери, има много, но най-впечатляващата е тази, която разказва за себе си Хелена Рубинщайн. На нея принадлежат думите:

„Една красива приказка винаги е по-добра от истината!
На никого не му пука. Никой не обича да помни истината … “

Тя украсява биографията си до периода, в който става известна. След това провокира случки в живота си, които да поддържат легендата около името й. Всъщност е родена без крила – създадена сякаш да слугува винаги на някого.

Първата си глътка въздух поема на Коледа 1870, но това не е събитие в семейството. Тя е най-голямата от осем дъщери, а те са полски евреи. Живеят в гетото на Краков и никой в Австро-Унгария не дава пет пари за семейството на един търговец на яйца.

Момиченцето на Хораций и Аугуста е наречено Хая /или Хава/ и от нея се очаква да помага на мама и да се омъжи веднага след като приключи с еврейското училище. Един ден тя ще разказва как е завършила гимназия и няколко курса Медицина в Швейцария, но това е нейния начин „да гримира” миналото.

Всъщност Хая изживява нещастна любов, заради чиито неясни последствия е принудена да замине при чичо си в Австралия. Работи здраво в неговата ферма, но пази лицето си с широкопола шапка, независимо от присмеха на местните. От майка си – послушната домакиня, знае, че красотата е единствения начин на жената да управлява съдбата си. Хава не е първа красавица, но има хладен и остър ум. Чичото започва да си позволява „волности” и тя бързо замества фермата с местната дрогерия.

Там прави впечатление с красивата си кожа и това я провокира да продава на клиентките си своя „вълшебен” крем за лице на база ланолин, дестилирана вода и лилии. Собственикът на магазина се тревожи за репутацията си и продавачката, която вече е с ново име, е изхвърлена на улицата.

„Знам какво мога”

Следващите 11 години на Зеления континент са истински кошмар за нея. Приема всякаква работа, но с ясната мисъл, че я води към целта – да има собствена компания за козметика.

„Бързо намразих Австралия. Беше просто ад – жега, мъка, деформация. Нямах връзка с роднините. Но бях амбициозна. Исках да покажа на целия свят и на семейството си какво мога да направя“, разказва тя малко преди смъртта си.

През 1902 г., благодарение на заема от един от нейните любовници и полезни познанства през годините, Елена Рубинщайн дочаква своя “шанс” и продава първия си крем “Valaze” /от унгарски- „Подарък от небесата”/ в салон за красота в центъра на Мелбърн. От тогава има едно Златно правило – козметиката й не бива да е евтина, за да създава усещане в жената, че прави нещо изключително за себе си.

Сделката е толкова успешна, че скоро Хелена Рубенщайн лесно изплаща дълга си, успява да отвори малка фабрика за кремове и наема персонал от професионални фармацевти. Втори салон поръчва при нея, а след това в цяла Австралия се продава продукцията й.

Завръщане в Европа

Малката, необразована еврейка се завръща в континента-майка със солидни спестявания и готова да превземе Лондон. Наема четириетажна къща в сърцето на английската столица, в района на Мейфеър, за да направи козметичен салон. Там, на последния етаж, се намира дома й, което прави възможно да работи по осемнайсет часа на ден. Този ритъм остава почти непроменен през целия живот на Хелена Рубинщайн.

В Англия плащат луди пари за това. С нараснала банкова сметка и впечатляващ интелект, тя се омъжва през 1908 за Едуард Уилям Титъс – американец с полски корени, журналист. Бързо ражда двама сина и семейството заминава за Париж.

Там Хелена създава фабрика в околностите на столицата и Градът на светлината пада в краката й. Мъжът й става собственик на малко издателство, което публикува сензационни за времето си книги. Двамата приемат целия столичен елит, дипломати, големите имена в изкуството. Е, Мадам /както я нарича персонала/ е деспотична и саркастична, но независимо, че се изпокарва с всички, в залеза на дните си се изказва ласкаво за всеки в миналото си.

Началото на Първата Световна война слага край на тези красиви мигове и семейството на Хелена се мести в Щатите.

„Аз ще превзема Манхатън”

Стъпвайки на новия континент Хелена Рубинщайн най-после намира мястото си. В Новия свят всички работят много, обожават да правят пари и хора като нея са най-популярни. Единственото, което запазва от стария си живот е любовта към колекционирането на предмети на изкуството – може би защото най-великите й съвременници са я рисували.

Мадам създава верига салони, индустрията и нейната марка се разрастват. Тя отдавна е „смалила” годините си с поне две и изглежда, че има всичко. На почти 70 обаче скандализира за пореден път Висшето общество.

Съпругът й е очарователен, но неверен – от първия месец на брака им. Тя приема измените му спокойно, защото го разбира – тя в действителност е женена за бизнеса си. Когато през 1937 г. журналистът я напуска заради млада продавачка, бизнесдамата подава документи за развод. Само след четири месеца Мадам прави нов, много впечатляващ маркетингов ход – омъжва се за грузинския княз Арчил Гриели-Чкония – 25 години по-млад от нея и чието родословие е внимателно проучено преди това.

Хелена Рубинщайн вече е княгиня и категорично настоява да се обръщат към нея с титлата. Това доукрасява историята на бизнеса й и несъмнено привлича мъжете със „стари пари”. За тях тя създава нова серия продукти и разширява империята й.

22 години по-късно Арчил умира, законната му съпруга не отива на погребението, но според предварително подписания договор, Княгинята получава всичко от банковите му сметки.

Животът й не е само трупане на пари и превръщането на крема с унгарско име в козметичен октопод. Тя щедро дарява за образование, научни изследвания и изкуство. Макар и не отдадена на религията, тя помага на много от събратята си в Европа, когато идват тежките военни години.

Разбира се, действа с истински замах, когато се сблъсква с антисемитизма. В момента, когато й отказват жилище, защото е еврейка, тя просто купува цялата сграда.

Пенсионира се на чак на 90 и целият й трудов стаж е като курс за следващите поколения предприемачи. С ум, хитрост и нюх тя създава от името си марка и до днес символ на висока класа и качество.

Неуморимото сърце на Хелена Рубинщайн спира да бие на 1 април 1965та, но легендата за нея продължава…независимо колко и как е украсявана.