В навечерието на християнската Коледа и Новата слънчева година, според старата българска вяра, е време за обреди
Съдържание на публикацията
Така както на лятното слънцестоене – Еньовден дава сила и материализира магическите заклинания, така и на Игнажден се извършват обреди и ритуали, за които предците ни са вярвали, че ще реализират напълно.
Тези практики, наричани от поповете езически, всъщност са наследство от старата българска вяра. По Игнажден врачки и магьосници са правили заклинания. Това принуждавало свещениците преди Освобождението да крия кога се пада.
В Лудогорието, например,се практикува т.нар. Вардене квас. В този ритуал участват само жени. В нощта срещу Игнажден се събират в една къща. Първородната дъщеря и последната на родителите си с гръб към нощвите замесват тесто. В него бабите – наречници слагат билета с особена сила.
Така приготвеното тесто се слага да втасва в един ъгъл в стаята. До него будува цяла нощ омъжена жена, а другарките играят хоро. Ритуалът се повтаря през всичките 12 нощи до Нова година, като жените само променят къщата, в която се извършва.
През последната вечер тестото се дели между тях. Жените го пазят за лек и за правене на магии.
Това е езически обичай, но денят е специален и за официалната Църква. Според Евангелието, когато апостолите спорели за мястото си в Небесното царство, Христос прегърнал момченце и казал:“ Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството Божие. Който се смири като това дете, той е по-голям, и който приеме едно такова дете в мое име – Мене приема.“ (Мат. 18:2-5)
Въпросното дете става любимият ученик на Йоан Богослов, по-късно се издига епископ на Антиохия. Бил хвърлен на лъвовете по заповед на императора, но се превръща в мъченик на вярата и остава запомнен като Свети Игнат Богоносец.
20 декември е ден за изключително строг пост за тези, които се готвят да приемат Свето причастие. В Източна България най-възрастният във всеки дом окадява цялата къща с тамян и въглен. Пали се свещ и се слага върху хляба и вареното жито. И пепелта от каденето и храната се пазят до Коледа.
Слага се постна трапеза и в определени райони се пали и „коладникът“ – специално дебело дъбово или крушово дърво. То трябва да гори до Бъдни вечер.
В Родопите наред с християните, и мюсюлмани почитат Игнажден и се извършват ритуали за благоденствие през новата стопанска година.
В къщата се „сеят” с благословията за плодородие. Плодове и орехи се посипват около огнището. Даряват се плодове на този, който пръв влезе в дома на Игнажден. Наричат го „полазник” и по него се съди каква ще е следващата година. С влизането си пита домакините:
„Славите ли млада Бога?”. Става въпрос за Слънцето, което предстои да се роди. Когато получи потвърждение, благославя стопаните и дома, разравя с клонка жарта в домашното огнище. Последният жест не е случаен – това, всъщност, „разпалва” огъня на Слънцето.
Ако в дома има мома за женене и иска да се задоми, в този ден тя меси тесто с любовни билки. То не се пече, а съхне в продължение на 12 денонощия. Всяка сутрин го местят в нова къща и всяка нощ около него се събира група жени, които го „пазят“.
Мъжете също имат задължение. Прието е на Игнажден да се коли прасето и да се обработи месото, което ще се яде след Коледа. По далака на животното се гадае каква ще бъде зимата. Ако предният край е дебел, зимата ще бъде тежка.
Гадаене и забрани на Игнажден
Ако срещате хора с добри очи на този ден, ще ви спори годината. Пазете се от хора с лоши очи, особено на Игнажден.
Старите са смятали, че не е добре да видите белязан човек (с дефект по рождение); човек, чийто баща не се знае или е неморален; отбит и отново захранен с мляко като бебе, възкресен от бабата-акушерка. Такива хора имат лоши, урочасват от един поглед и най-уязвими са малки деца и невести.
На Игнажден старите българи са се страхували да не видят поп, но са се радвали на циганите. Най-желателно е било лисица да им мине път или поне с човек с пълни ръце и сърце.
Жената трябва да раздаде питки на съседите за здраве, защото предците ни са смятали, че Новата година започва на 20 декември. Всичко, направено през деня има магическа сила и символика.
Всеки запален огън е слънчева магия, защото е символ на Слънцето и така то свети по-силно. С огъня се пречиства лошото и се прокарва път между земния и небесния свят.
По тази причина и не се изнася от вкъщи огън или жар. Не давайте нищо на заем и не искайте – особено сол, защото е на бедност.
Докато се храните, не ставайте от масата, за да мътят кокошките. Макар, че са пости, боб не се вари, за да не бие градушка.
Жените да не перат, но и да не се отдават на съпружески радости. Казват, че дете заченато на Игнажден, може да се роди с недъг.
Слънчевата магия на Еднажден
Два дни по-късно – на 22 декември е Еднажден. Единственият по рода си ден за старите българи носи особен заряд и мощ. Подходящ е за наричане и сбъдване на желания – точно защото е Денят на Зимното слънцестоене:
Пали се огън призори, независимо дали е навън и у дома – трябва да се даде сила и живот на Слънцето. Предстои му да се роди и три дена да се бори с мрака, за да победи.
Така както има Мълчана вода, така и при паленето на огън трябва да се мълчи. Това е тайнство, свидетелство на победата на доброто и няма нужда от думи. Така се прави слънчева магия. Зараждащият се нов живот провокира радост, която може да вложиш в желание. Каквото наречеш, ще се сбъдне:
Началото бе Слънцето,
и кръг беше пътят му
и кръгът беше Огън.
И Огънят докосна Земята
и се зачена семе
и в Слънцето беше силата.
Преди да изгрее слънцето на Еднажден млада жена трябва да премете дома си, за да го очисти от зло, старо и непотребно. На метлата се вплита червен вълнен конец с чан или хлопка. Така става силна като амулет – гони лошото и служи като талисман за дома. Не напразно младите майки обръщат метлата до кошчето на бебето си, за да го „пази”, докато я няма в стаята или пък се хвърля вода през метла срещу детето, ако е урочасано.
Ако метлата, след като изчисти на Еднажден, се пали и всичко лошо се превръща в дим.
Ако поне замесите с жива квас хляб и съберете семейството в мълчание, ще сте извършили най-важния ритуал за щастие и благоденствие. И след това ще може да се поздравите с: Честита Нова Българска година!