You are here
Home > Дом и семейство > Мама и бебе > Игри за психокорекция на хиперактивни деца

Игри за психокорекция на хиперактивни деца

Игрите за психокорекция на хиперактивни деца са отличен начин да улесните живота си

Синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието е едно от най-често срещаните нарушения в развитието на децата. Обикновено се проявява до 7-годишна възраст, но често родителите не успяват да “хванат” проблема навреме. В по-голямата част от случаите той се установява, когато детето тръгне на училище. Училищната среда се превръща в добра база, където основните му особености имат възможност да се проявят.

Вашето хиперактивно дете може да играе и да се учи
Вашето хиперактивно дете може да играе и да се учи
Снимка: pikist.com

Причините за ADHD са сложни и често остават неразбрани въпреки многобройните изследвания. Като възможни причинно-следствени фактори се определят генетични, невроанатомични, неврофизиологични, биохимични, психо-социални и пр. показатели. Смята се, че генетичното предразположение е в основата на развитието на синдрома, като тежестта му, съпътстващите симптоми и продължителността на лечението са тясно свързани с влиянието на околната среда.

Хиперкинетичното разстройство се характеризира с ранно начало и комбинация от свръхактивност, неконтролируемо поведение със силно невнимание, липса на продължителна концентрация, нетърпение, склонност към импулсивност и висока степен на разсейване от страна на детето. Тези особености се появяват във всички ситуации и не се променят с течение на времето, затова и влиянието им върху живота на семейството е осезаемо. Липсата на лечение задълбочава проблема и води до затруднения в личностното развитие и социалното функциониране на възрастния индивид.

Разбира се, поставянето на диагноза изисква добър екип от специалисти. Именно мултидисциплинарният подход дава най-точната преценка на ситуацията и съвсем не е задължително палавото ви дете да е „болно“. А дори и да е така, не забравяйте, че то е такова, каквото е, защото нещо в невробиологичното му развитие не функционира добре. С подходяща терапия и някои по-специфични занимания тежестта на синдрома може да бъде смекчена.

Методът за справяне със ситуацията, естествено, трябва да бъде индивидуален, като се вземат предвид всички съпътстващи особености на детето. Най-напред може да пристъпите към следното:

1. Нормализиране на средата в семейството и отношенията между възрастните и хлапето. Важно е членовете на фамилията да се научат да избягват конфликтни ситуации, които могат да провокират симптомите.

2. Установяване на контакт с училищното ръководство и запознаване на учителите с предизвикателствата, свързани с работата с хиперактивно дете.

3. Повишаване на самочувствието на детето, като тук стремежът е да се обърне внимание на силните му страни и добре развитите му психични функции и умения. Именно тях може да използвате, за да преодолявате заедно трудностите не само в ежедневието, но и в училище.

Допълнителна възможност за справяне със ситуацията у дома дават т.нар. игри за психокорекция. Предвид факта, че децата учат и възприемат най-добре именно чрез игра, подобни упражнения са много подходящи. Съществуват, разбира се, доста варианти и най-удачно е съответният „комплект“ да бъде подбран в зависимост от индивидуалните особености на малчугана. Освен това, ако той не се справя с дадената игра, винаги имате възможност да я „преработите“, т.е. да я напаснете към неговото състояние. И обратно – ако хлапето ви се представя отлично, винаги можете да я усложните, да добавите нови правила и условия. Най-хубавото е, че съвсем не е задължително играта да се провежда от психолог или учител. Напълно в реда на нещата е самите вие да се занимавате с детето си, стига да имате време и желание за това.

Ето част от най-популярните игри за психокорекция на хиперактивни деца:

1. Суматоха

Целта на играта е да се развиват вниманието и слуховите възприятия. Може да се играе, когато детето има гости или на семейни събирания. Един от участниците става „водещ“ и излиза през вратата. В негово отсъствие групата избира фраза или ред от песен и всеки взема по една дума. Когато водещият влезе, останалите започват да повтарят в един глас своите думи. Създава се глъчка, суматоха, врява, а участникът има за задача да познае за коя песен става дума, като я „събира“ част по част.

2. Мелница

Тук целта са развитие на вниманието и контрол на двигателната активност. Отново се играе в група, като са нужни най-малко двама души. Участниците застават в кръг на поне 2 метра разстояние един от друг. Започват да си подават топка, като постепенно скоростта на подаване се увеличава. Играч, който е пропуснал топката или я е хвърлил неправилно, е извън играта. Който остане последен, се обявява за победител.

3. Открий разликите!

Играта развива зрителното внимание и концентрацията върху детайлите. Тук детето трябва да нарисува проста картина. След това я подава на възрастен, който се обръща, довършва няколко подробности и отново връща рисунката. Хлапето трябва да забележи, че тя се е променила, и да обясни кои са разликите. Играта може да се играе и в група, като се рисува на дъска.

4. Слушай тишината!

Тази игра насърчава слуховото внимание и постоянството на характера. Може да се играе и в група с повече деца и да бъде допълнително усложнена. Възрастният задава условието: Нека да слушаме тишината! Преброй звуците, които чуваш тук/навън/в другата стая/на улицата! Какви са тези звуци?.

5. Пепеляшка

Развива се и се усъвършенства умението за разпределяне на вниманието. В играта участват двама души. На пода се поставя кофа или паница с боб: бял, кафяв и шарен. По команда трябва да го разпилеете и да подредите зърната в три купчини по цвят. Победител е този, който се е справил пръв със задачата.

6. Боб или грах?

Играта насърчава тактилното внимание и отново включва двама души. На масата се поставя чиния с грахови и бобени зърна. По команда грахът и бобът се разпиляват и трябва да бъдат подредени в две чинии. В бъдеще играта може да се усложни, като се играе със затворени очи.

7. Учител

Играта е подходяща за ученици и стимулира концентрацията и зрителното внимание. Тук вие трябва да влезете в ролята на невнимателен ученик. Нека детето ви бъде учител, който трябва да поправи грешките ви. Изберете подходящ текст от книга и съзнателно го препишете с грешки. Ако имате нечетлив почерк, използвайте печатни букви, за да не затруднявате излишно хлапето. Можете да си позволите липсващи букви, странни окончания на думите, несъответствие на думите и пр. Не се препоръчва да грешите пунктуационни знаци например, тъй като е много вероятно „учителят“ ви все още да не е учил някои правила в училище. Препоръчително обаче е да приемете с усмивка двойката в дневника.

8. Господарят на мухите

Играта насърчава вниманието и концентрацията, както и пространствената ориентация. Вземете лист хартия и начертайте квадрат с 16 клетки (с по четири хоризонтално и четири вертикално). След това изрежете и муха, която можете да оцветите подходящо. Всеки предмет всъщност ще ви свърши работа, стига да е ясно, че символизира мухата. Поставете мухата си в призволна клетка. Задайте ѝ заповеди – с колко клетки накъде да върви (например една клетка нагоре, две вдясно, една надолу). Детето мислено трябва да си представи къде ще отиде мухата и да я премести на новата позиция. Продължавайте да командвате мухите!

9. Вълшебни думи

Тази игра стимулира вниманието, но и способността на децата да не бъдат импулсивни. Обяснете на детето, че трябва да ви научи на учтивост. Попитайте го какви вълшебни думи знае, а след което ги използвайте в изречения от типа на: „Моля, вдигни ръце нагоре!“, „Ако обичаш, плесни три пъти с ръце!“ и пр. Задачата на малчугана в случая е да изпълни само тези указания, които съдържат въпросните вълшебни думи. Така и самите вие ще се научите да бъдете възпитани.

10. Говори по сигнал!

Тази игра се използва за релаксация и за повишаване на самочувствието на детето. Същевременно насърчава вниманието и наблюдателността му, както и умението да замълчи, когато се налага. Целта е да се обърне внимание на вътрешния му свят, както и на всичко, което му се случва в училище. Условието обаче е то да ви отговаря само в случаите, когато сте му задали определен сигнал – скръстване на ръцете, почесване по тила и др. Ако сте задали въпроса си, но не сте направили уговореното движение, хлапето трябва да мълчи, сякаш въпросът не е адресиран до него. Дори и отговорът да е на устата му.

Независимо кои занимания ще предпочетете, не забравяйте едно – животът с вашето специално дете е приключение и от вас зависи да го направите максимално забавно!

loading...

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top
WP2Social Auto Publish Powered By : XYZScripts.com
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close