Има ли полът значение? Дж. К. Роулинг, обезличаването на жените и новото общество

Обезличаването на жените няма да създаде по-добро общество

Преди няколко дни английската писателка Дж. К. Роулинг стана обект на яростни нападки в социалната мрежа заради критични изказвания по повод транс личностите и тяхното полово самоопределение. Думите на писателката разпалиха множество дискусии, а тя самата по-късно се извини за изказването си и сподели, че не е била разбрана правилно. Повод за нападките стана статия в медийната платформа за глобално развитие „Девекс“, в която се използва фраза заместваща понятието за „жени“ като хора, които имат месечен цикъл. „Сигурна съм, че си имаше дума за тези хора. Ще ме подсетите ли?“, написа Роулинг в социалните мрежи. Няколко часа по-късно тя бе залята от редица нападки и критики заради изказването си и бе обвинена, че дискриминира различните хора.

‘People who menstruate.’ I’m sure there used to be a word for those people. Someone help me out. Wumben? Wimpund? Woomud?

Opinion: Creating a more equal post-COVID-19 world for people who menstruate https://t.co/cVpZxG7gaA

— J.K. Rowling (@jk_rowling) June 6, 2020

На повърхността този скандал изглежда като липса на толерантност и разбиране на тези, които се самоопределят като жени или мъже, според своите разбирания, вътрешно усещане и начин на живот. Под повърхността обаче се крие един много по-дълбок проблем – имаме ли право да се разделяме по пол и защо в съвременното общество все повече хора настояват това диференциране да бъде премахнато?

Все повече личности, които са родени като жени или мъже, правят избора да променят своята полова принадлежност, тъй като не се чувстват удобно в телата си и в ролята, която им е наложена от обществото. Други пък не се чувстват комфортно в нито един от двата пола и по тази причина се възприемат като втора категория хора.

Но дали обезличаването на хората по полов признак и премахването на тази отметка в официалните документи ще реши този проблем? Със сигурност мъжката част от обществото ще се възпротиви яростно срещу подобно обезличаване. Както се вижда, жените също са готови да се борят за правото си да се идентифицират като жени. Тогава? Решение ли е заличаването на пола? Или ще  създаде още по-сериозни конфликти и неразбирателства, задълбочавайки пропастта между хората с различно мислене?

Защото полът има значение

От зората на човешката цивилизация мъжете винаги са имали водеща роля. В праисторическото общество те са били войни и ловци, които осигуряват прехраната. В Средните векове и Ренесанса, те са завоеватели, философи, реформатори. А в съвременното общество продължават да се смятат за лидери на света, водачи и иноватори. А в същото време жените все така са изтласквани в сянка, преценявани най-вече по външния си вид и социално положение. Но в много други отношения силно подценявани.

Само допреди 200 години жените бяха безправна собственост. Те имаха възможност да работят, но само, ако съпрузите им дадат разрешение за това. Те имаха право да излизат навън, само ако са с придружител. Те имаха право да отглеждат децата си, само ако свекървата, свекърът или съпругът позволят това. Защото обществото налагаше социални норми, в които те имаха подчинена роля.

С индустриалната революция и отпадането на феодалния и робовладелския строй, жените получиха правото да работят. Но отново се сблъскаха с проблем – заплащането им беше много по-ниско от това на мъжете, защото са жени. Проблем, който съществува и в наши дни и в съвременното общество. Може не в България или в Европа, но в много други страни по света.

Едва през 18-ти век суфражетките във Франция успяха да надигнат глас и да поведат трудната, но успешна битка за правата на жените. Постепенно тази вълна обхвана Америка, Европа, Австралия, Азия и дори Африка. В България жените имат равни избирателни права с мъжете едва от 1944 година. За първи път те получават правото си да избират и да бъдат избирани. И да се чувстват наистина пълноценни граждани на тази страна. Заради редица исторически процеси, в България ситуацията с правата на жените мина някак по-незабележимо. Комунизмът с всичките си недостатъци обаче помогна да се създаде едно общество, което приемаше равенството между мъжете и жените. И им даде свобода, за която техните „посестрими“ от други европейски държави трябваше да воюват с кръв, пот и сълзи. А в някои страни в Близкия изток, все още дори не са достигнали до този етап на еволюцията на обществото.

Опредметяването на жените

20-ти век донесе равноправие, а 21-ви превърна жените във вещи. Отново. Повече от 2 века борби за независимост, право на глас, право на средно образование, право на висше образование и право на труд и достойно заплащане, обаче явно не са променили обществените нагласи. А съвременната поп култура започна да прокарва неуловимо, но все по-силно утвърждаващото се разбиране, че жените са награди, стоки… предмети.

Обърнете внимание колко пъти в дадена кинопродукция жените се определят като стока, награда, трофей или втора категория хора? Колко по-често в съвременно общество се внушава идеята, че за да е успешна една жена трябва да е вечно млада, красива, стройна, с един куп пластични операции и да има богат мъж до себе си, който да й осигури луксозен начин на живот? В днешното общество любов не е да споделиш живота си с човек, с когото се чувстваш истински свързан емоционално, рационално и физически. Любов е да изглеждаш красив, а човекът до теб да е най-малкото милионер.

Една почти недоловима промяна в ценностите и начина на мислене, която ни се налага от всякъде… Медии, телевизия, литература, музика… жените се превръщат в собственост, притежание, предмети. И не са личности. Защо тогава трябва да имат и полова принадлежност?

Заличаването на пола не е решение

Заличаването на думата „мъж“ или „жена“ в графата „пол“ в официалните документи няма да реши нищо. В България този проблем все още не е толкова наболял, но по света вече се водят ожесточени протести и дискусии по темата. При цялата противоречивост на своите коментари, Дж. К. Роулинг обобщава най-добре, защо полът трябва да остане.

„Ако полът не съществува, няма да има и привличане между представители на един и същи пол. Ако полът не съществува, изживяната реалност на жените по света ще бъде изтрита. Познавам и обичам транс хората, но да изтрием концепцията за пола означава да премахнем възможността за толкова много хора смислено да дискутират живота си. Не е език на омразата, когато казваш истината“.

If sex isn’t real, there’s no same-sex attraction. If sex isn’t real, the lived reality of women globally is erased. I know and love trans people, but erasing the concept of sex removes the ability of many to meaningfully discuss their lives. It isn’t hate to speak the truth.

— J.K. Rowling (@jk_rowling) June 6, 2020

Векове жените воюваха за правото си да бъдат равни на мъжете и да бъдат признати като пълноценни човешки същества, които имат правото да живеят свободно на тази планета. Заличавате на половата идентификация няма да даде на транс личностите усещане, че принадлежат към едно идеално общество. По-скоро ще създаде вакуум, в който диференцията по този белег ще бъде заменена от други етикети и други начини за определяне на принадлежности. Обществото не може да съществува, без да поставя етикети. Обществото не може да съществува, без да оценя, съди и класифицира другите. Обществото въздига и унищожава своите социални норми и разбирания за света. Но същото това общество все още се учи да приема факта, че земята не се управлява от един пол и не само мъжете имат право на мнение.

В съвременното общество всеки човек има право сам да избере и заяви своята полова идентичност. И ако не се чувства комфортно нито като мъж, нито като жена, има правото да се самоопредели, по какъвто начин предпочита. Това право трябва да бъде уважавано, признато и прието. Но заедно с правото, идват и отговорностите. Отговорности не само към нас самите, но и към другите, както и към цялото обществото. И ако в борбите за свобода и независимост сме забравили за това, крайно време е да си го припомним.