Имаме ли хиперактивно дете – Как да му помогнем?

Медицината днес поставя диагнози за различни явления, които някога се обясняваха с липсата на възпитание или лоша наследственост

Децата, които изпитват тревожност, не са спокойни, не успяват да задържат ума си концентриран, а и са свръх емоционални, през последните години биват определяни като носители на синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност. Статистиката сочи, че около 7 процента от децата по света страдат от това разстройство, но самите родители също изживяват състоянието им тежко.
Редица проучвания са показали, че възникването на хиперактивността се дължи на генетични и физиологични причини, което вече е причина да се разглежда като медицински проблем.

Преди това се е описвало само като специфично поведение с изявени характеристики, подлежащо на педагогически контрол.

Какво може да отключи хиперактивност при децата:

– Липса на дадени хормони в тялото
– Травма и инфекциозни заболявания
– Хронични заболявания по време на бременността на майката
– Заболявания при бебето, придружени с висока температура и свързани с нарушаване функциите на мозъка или нервната система.

Проявленията са налице и при някои възрастни хора, но тъй като проблемът се третира от скоро от лекарите, те рядко получават диагноза дефицит на вниманието и хиперактивност. Често за тяхната порода се казва, че са непостоянни, ексцентрични, импулсивни и имат своите странности.

Симптоми на хиперактивност и дефицит на вниманието при децата
След като официално е признато за заболяване, то има и своите симптоми, по които бива диагностицирано. Ето кои са те:

1. Детето е в постоянна двигателна активност, често без никаква цел. То не може да стои на едно място неподвижно за няколко минути.
2. Детето се държи неадекватно. Може да стане по време на час и да се разхожда из стаята, да се смее, да плаче в най-неочаквани и неподходящи моменти.
3. Задава въпроси, но не очаква отговор и не помни какво са му казали.
4. Не може да се съсредоточи върху никаква работа.
5. Ако е заето с нещо обаче, страничен човек не може да му отвлече вниманието, не откликва на опитите това да се случи.
6. Импулсивно е и действията му са непоколебими.
7. Забравя, разсеяно е, отсъства.
8. По време на сън не е спокойно. Променя позицията си непрекъснато, върти се, не стои завито.
9. Говори, без да слуша събеседника си.
10. Не може да чака, нито по време на игра, нито да получи отговор на въпроса си, нито да започне някакво действие.

Най-важното, на което трябва да се обърнете внимание е дали:

Дефицитът на внимание налице ли е – може ли да се съсредоточи върху извършването на прости задачи.
Хиперактивност – не просто нервност, а не може да стои на едно място.
Импулсивност и безрасъдство – никога не може да обясни защо е предприело даден акт, но винаги тръгва през глава.
Обикновено симптомите се проявяват при деца на възраст 2-3 години. Ако до 3.5 години детето не е показало подобни признаци, то по всяка вероятност те няма да се проявят и в бъдеще. По-очевидните прояви в поведението обаче проличават в предучилищна и училищна възраст. Неслучайно в повечето страни диагнозата не се поставя на деца под 6-годишна възраст.
Как да различим безпокойството от истинския синдром на хиперактивност
Детето може да има неспокоен и експлозивен характер, но това да не е пречка за неговото развитие и социализиране. То може да общува пълноценно с връстниците си, да създава приятелства, да бъде пълноправен член на обществото. Тогава тази хиперактивност няма нищо общо с медицинското състояние. Може би говорим за едно шумно, ярко и „сложно“ дете, нищо повече.
Когато то не е способно да се обучава, понякога е агресивно към околните, опитите да се комуникира с него не водят до резултат, не търси контакти с другите момчета или момичета, не разбира изискванията и исканията спрямо него, оформя се като аутсайдер, значи е налице по-сериозен проблем. И тук специалистите се затрудняват все пак да определят профила му, дали характерът е по-дистанциран, или е болно от дефицит на вниманието и хиперактивност. Такава присъда може да даде само психиатърът или детският психолог, при това за деца над 6 години.
Наложително е да бъде направен анализ как детето се държи в различните ситуации. Понякога то е непокорно, емоционално и истерично у дома, но в детската градина например показва съвсем други черти и често го хвалят. Тази разлика в поведението трябва да е сигнал за вас – може би трябва да коригирате собственото си поведение към малкото дете. Когато става дума за болестта – то не показва такива разлики в реакциите си.
Съвременни методи за лечение на хиперактивност и дефицит на вниманието
Медицината прави опити и практикува широка гама от методи за лечение на децата, засегнати от диагнозата. Понякога се използват и психостимуланти, антидепресанти и лекарства за нервната система. По-ключови си остават терапиите, които не са свързани с фармацията.

Сред тях са:

– Поведенческа психотерапия
– Упражнения за невропсихологична корекция
– Запълване на недостиг на някои микроелементи
– Семейна терапия

Някои ценни препоръки за обучение на хиперактивното дете

1. Безопасност
Тя трябва да е приоритет вкъщи, защото такива деца често правят бели, водещи до инциденти. Не го оставяйте само в стаята с включени уреди, приберете вилиците и ножовете, не му позволявайте достъп до врати и прозорци и т.н.
2. Тесен контакт
Когато общувате с него, обръщайте се лично, докато се уверите, че то ви чува и е готово да ви слуша. Не показвайте яд и недоволство. В този момент спрете телевизора и отстранете всичко, което би могло да го разсейва.
3. Постоянство
Не бива да се правят никакви изключения в правилата на поведение, които задавате вие. Трябва винаги да се спазват едни и същи стъпки, независимо дали става дума за прибирането на чинии след хранене, миенето на зъби сутрин и т.н. Детето има нужда от тези ритуали, за да се чувства сигурно, а и така все някога ще си създаде навиците, които при други деца по-бързо се усвояват. Същото се отнася и до забраните – не правете изключения, никакви.
4. Режим
По-горе казано касае и създадения режим. Той не трябва да е различен през почивните дни, придържайте се непрекъснато към него. Ако става в 7 през седмицата, нека да става по същото време и уикенда. Само така то ще може в бъдеще да се адаптира в обществото.
5. Щедри похвали
Когато то постъпи редно и достойно за похвала, не му я пестете. Нека да знае, че се чувствате горди и щастливи с него, даже и при най-незначителните успехи.
6. Успокойте излишъка от енергия
Разходки, енергични игри, спорт – все начини, с които да му помогнете да изразходва кипящата отвътре сила.