Имаме „различно” дете: Как да се справим с грубите забележки за поведението му? Мама и бебе by М. Димитрова - 26.02.202027.02.2020017 Децата –аутисти, хиперкинетичните, проблеми с вниманието и други дефицити винаги си навличат критики от „компетентни” възрастни Да имате дете, което е „различно” е достатъчно сериозно изпитание и без коментарите на страничните хора. Трябва да направите куп неща, за да му помогнете: Специална диета, помощ от психолог, физически упражнения, работа с логопед и куп други неща, които изискват цялата ви отдаденост. Докато се опитвате да се справите с тях, да отгледате другите си деца и дори – да гоните кариера, постоянно ще се намират хора, които да ви критикуват като родител. Те са длъжни да порицаят „особеностите” в поведението му. Смятат, че различното дете е разглезено, че родителите се немарливи или му дават лош пример. Докато постигнете напредък, ще се наложи да се справяте с куп подобни коментари. Как да им отговорите? Можете ли да се скарате с целия свят или да давате обяснение на всеки срещнат в парка или градския транспорт? Правило на „Петте въпроса“: Кога да обучаваш другите и кога е по-добре просто да си тръгнеш Имате няколко възможности, ако се почувствате зле от реакцията на външен човек. Преди да решите как да отговорите на груб или неподходящ коментар за дете ви, направете оценка на ситуацията. Опитайте с подхода „пет въпроса“: отговорете на пет прости въпроса за ситуацията – какво, кой, къде, кога и защо. Това ще ви помогне да решите коя реакция е най-подходяща. Какво? Първият въпрос е какво точно ви е казано. Когато изследователите проучиха как социалните предразсъдъци засягат семействата на деца с аутизъм, те откриха, че най-често родителите изпитват психологически страдание, когато зяпат или шепнат за детето, директно и косвено питайки: „Какво му е наред?“. Последвало проучване показа, че родителите най-често се оплакват, че са избягвани и че твърдо сурово или неодобрително коментират поведението на децата им. Ако точно и недвусмислено определите и назовете за себе си какво точно в поведението на друг човек не ви е харесало, ще ви бъде по-лесно да реагирате на подобна ситуация. Кой? Опитайте се да помислите с кого говорите. Дали е възрастен или друго дете? Струва ви се, че този човек е в състояние да ви изслуша и да преразгледа собствените си възгледи? В какво емоционално състояние е той? Запазете самообладание и помислете на първо място за интересите на вашето дете. Колкото повече можете да разберете за другия човек, толкова по-успешна ще бъде комуникацията ви с него. Кога? Бързате ли да посетите лекар или просто небрежно се разхождате в почивен ден? Имате ли времеви рамки и приоритети? Имате ли време да поговорите с другия човек относно неговите коментари? Важно е да отговорите на тези въпроси, преди да решите как да отговорите. Къде? Помислете за физическата среда. Вие сте в парк до езерото или на оживена метростанция? Обърнете внимание кой е до вас: има ли ваши познати наблизо, други родители или сте заобиколени от недружелюбни непознати? Има ли наблизо някой, който разбира вашата ситуация, имате ли свидетели на случилото се? Човекът все още ви гледа и реалистично ли е да привлечете вниманието му, за да обясните ситуацията? Защо? И накрая, задължително е да се опитате да разберете мотивацията и намеренията на човека. Умишлено ли се опитва да бъде груб или просто не разбира как тези думи могат да повлияят на вас и детето? Опитва ли се да ви обвинява в нещо и смята ли се по-добър от вас по някаква причина? Води ли се от някакви религиозни, културни идеи или предразсъдъци? С други думи, това може да е човек, който никога не се е сблъсквал с проблема ви и не разбира за какво говори, или, обратно, това е лекар, който е сигурен, че знае всичко и счита, че има право да коментира поведението на нечие друго дете. Или може би този човек е лично засегнат от проблема, но неговите мнения по този въпрос са неприемливи за вас. Опитайте се да определите какво е в основата на коментарите на човека. Коя област най-вероятно е отговорна за поведението му: липса на информация, отказ да се приеме информация, предразсъдъци или липса на подкрепа? Като цяло вашата задача е да разберете дали коментарът наистина е бил „груб“ или е невежество, и след това да решите дали е по-добре да пренебрегнете грубостта или по-добре да обясните поведението на детето си. Надяваме се, че този подход ще ви помогне по-съзнателно да подходите към подобни неприятни случаи и да разпознаете моментите, които са подходящи за преподаване на другите, без да забравяте интересите на самото дете. Подход НИСИ Друг подходящ и ефективен инструмент, който може да се препоръча, е план, първоначално разработен за осиновени деца и техните семейства – „Н.И.С.И. ” Програмата помага на родителите и децата да се справят с неудобни и неподходящи въпроси на непознати. Името е абревиатура от възможните реакции в такива ситуации: – Напуснете. – Игнорирайте или променете темата. – Споделете лична информация. – Информиране за „проблема” като цяло. Родителите на деца с проблем могат да изберат един от четири варианта. Ако оценка на ситуацията подскаже, че можете да намерите общ език с този, който ви е казал нещо грубо, можете да „споделите лична информация“, като спокойно съобщите: „Детето ми има аутизъм, затова издава звуци, но не може да говори “или„ Детето ми има аутизъм и затова изпитва голям стрес на шумни и претъпкани места и често му е трудно да се успокои. “ Ако имате възможност и сила, можете да използвате ситуацията, за да разпространявате достоверна информация за аутизма или друг проблем на детето ви. Основното е да заемете активна позиция в ситуацията – това ще ви позволи да контролирате тона на разговора и по възможност да промените нечии идеи. И се надяваме, че тази роля ще намали стреса за вас и ще ви накара да почувствате, че не сте безпомощни в такива случаи. loading... Share on Facebook Share Share on TwitterTweet Share on Pinterest Share Share on LinkedIn Share Share on Digg Share Send email Mail Print Print