Ирина Чмихова и останалите певици, които трябва да се помнят

Записите на Ирина Чмихова и изпълнителите от нейното поколение заслужават да се чуват от всяко следващо поколение

Загубата на Ирина Чмихова не бива да е повод за горчивина и самоосъждане, че имаме слаба памет за хората на изкуството. Просто трябва да ценим и припомняме творбите им,така че тези след нас да познават красивите гласове и образци от „черно-белите ленти”.

Песните на изпълнителите от нейното поколение по света се радват на уважение. Те се осъвременяват, използват се във филмите, пеят се от изгряващите звезди. Песните от преди 50-60 години не са демоде, те са класика и подареното „Камино” на Лили Иванова е само едно доказателство за това!

Ирина Чмихова и звездите от нейното поколението не слизат наистина от сцената. Някои продължават да пеят, други – да преподават. Това, което със сигурност искат от нас е да помним най-красивите им песни:

Ирина Чмихова (1930 – 2020)

Тя е „виновницата”, заради която имаме музикален феномен като Лили Иванова. Медицинската звезда от Кубрат трудно намира място за нейния концерт, но успява. Ирина запява „Камино” и…Министерство на народното здраве губи ценен кадър, който знае да слага „леко” инжекции.

Чмихова е дете на руснак и може би по тази причина й се отдават старите романси и модерните тогава руски песни. Тя всъщност е дипломирана актриса, разпределена е в театър, но музиката е нейната съдба.

Животът й е на колела, докато не прави тежкия избор да намали темпото. Докато се грижи за семейството си, става един от основателите на Естрадния отдел към Консерваторията. Нейни ученици са мнозина популярни изпълнители, които се радват на дълъг сценичен живот: Камелия Тодорова, Маргарита Хранова, Нели Рангелова и т.н.

„Тригодишна мъка”

Ани Павлова (Пармакова)

За повечето днес тя е майката на покойния джаз музикант Васил Пармаков. Писаха за нея, че преживява трудно и се налага да чисти, за да си помага. Никой обаче не може да ти отнеме достойнство. Тя не си позволява да излиза неподдържана, когато се вижда с приятели. Младите може и да я разпознават, но едва ли има някой, който не знае:

„Нашата мила родна страна”(„Пътнико свиден”)

Мими Николова (1938)

Тя е една от рожбите на хор „Бодра смяна”. В статистиката се записва като печели първия „Златен Орфей” с „Калиакра”, но за публиката си тя е една от смелите да пее джаз. Младите днес може да не знаят името й, но няма как да не са чували гласа й, ако обичат вечни български филми.

От нейните 300 записани песни няколко са използвани в киното. Най-известната е дебютът й – от „Любимец 13”:

„Замълчи, замълчи”

Мария Косева

Когато Лили Иванова се учи дебютира, примата на естрадата е младата съпруга на Никола Анастасов. Казва се Мария Косева, няма български репертоар и се налага да пее чужди песни. Въпреки това я боготворят и тя жъне успех и у нас, и в някогашния соц лагер.

Тя прави най-тежкия избор за една млада, талантлива и успяла жена. Слиза от сцената, за да може да отгледа синовете си. Не винаги й е лесно, но никога не показва, че прави жертва.

Един ден ще й се възхищават не само в семейството, но и Стоянка Мутафова, която прави различен избор в живота си. Творчеството й днес е малко познато, но пък дължим на нея и…
Емил Димитров.

Мария Косева подава ръка на младия талант. Той няма да забрави това: “За певеца е много важно някой да го вземе под крилото си. В този смисъл много дължа на Мария Косева. Тя беше голямо име, прима, жалко, че жертва кариерата си в името на семейството. И това не е само мое мнение, много колеги го мислят”, споделя в биографичната си книга той.

Маргрет Николова (1928)

Днес тя е на 91. Нейната кариера продължава малко над 50 години. Творчеството й расте с нейната публика – пее като солистка в ансамблите на МВР, БНР и Театъра на армията. След това се изявява по фестивали на старите градски песни.

Има над 7000 концерта и първата обществена награда за певица. Печели нашия „Златен Орфей” и няколко международни.
Най-скъпи за публиката й остават романтичните дуети:

„Любили сме, любили“ с Петър Петров, която е обявена за „Мелодия на годината“ – 1969та

„Сън сънувах“ с Кирил Семов – също от 1969та, която печели Голямата награда на „Златен Орфей”

„Малка къща сред полето” с Георги Кордов (1970)