Истинската история на Пипи Дългото чорапче, която Астрид Линдгрен превърна в роман

„Пипи Дългото чорапче” на Астрид Линдгрен се харесва на всички деца на планетата – може би защото се оказа по-достоверна, отколкото си мислехме

„Пипи Дългото чорапче” е книга-награда във всички списъци със задължителна за четене литература през лятото. Харесват я всички – момичета, момчета, богати, бедни, прилежни деца и откровени двойкаджии…и така вече няколко поколения от Втората Световна война насам. Къде се крие магията ѝ?! – В сладкодумието на Астрид Линдгрен, във виталния образ на героинята й, нейната независимост?!

Всичко това събрано заедно, разбира се!…И фактът, че някога, някъде по света е имало момиченце със съдбата на уж измислената Пипи Дългото чорапче!

Как се роди любимият детски роман?

Астрид Линдгрен е се харесва от малки и големи, защото освен прекрасна разказвачка, е искрена като дете. Тя не крие как нейната Пипи се е появила на бял свят:

„През 1941 г. моята седемгодишна дъщеря Карин се разболя от пневмония. Всяка нощ, когато седях край леглото й, тя ме молеше да й разкажа някаква история. Една вечер, крайно изтощена, аз я попитах какво иска да чуе, а тя отговори: „Разкажи ми за Пипи Дългото чорапче!“ (беше измислила това име в момента). Аз дори не попитах коя е Пипи Дългото чорапче, а започнах да съчинявам истории за нея. И тъй като името й беше много смешно, самото момиченце също излезе изключително забавно. Пипи стана истински хит за Карин, а по-късно и за приятелите й. Децата ме караха да разказвам за нея отново и отново.”

След това, през зимата на 1944година Астрид претърпява инцидент. Налага се да лежи заради изкълчения си крак, но това е чудесно време за творчество. Събира историите си за Пипи Дългото чорапче в книга, която подарява на Карин за рождения ден. Година по-късно ръкописът й печели първата си награда. За нея това е най-щастливият миг в живота.

Останалото го знаете – национален успех, който се превръща в световен; продължения, филмиране, нови романи и вечност в сърцата на децата.

Коя е истинската Пипи Дългото чорапче?

Може би си мислите, че раждането на червенокосата ви любимка, е плод на поредица интересни случайности. Забравяте обаче, че от животът по-талантлив автор няма! След десетилетия, тъкмо за 75-ия рожден ден на Пипи тази година, стана ясно, че момиченцето има прототип!

Преди 20 години двама шведски изследователи Йоахим Лангер и Хелена Регий, докато работят в Папуа Нова Гвинея, чуха невероятна история. Тя е много подобна на тази, създадена от Астрид Линдгрен. Двамата пишат книга, която наричат „Пипи и крал Ефраим Дългият чорап”.

Находката на шведите обаче не е първата от този род! Техен сънародник – учител Юки Лангер, разглеждащ архивните документи на баща си, се натъква на събрани изрезки от вестници. Една от го поразява така, че го кара да се разрови в държавните архиви. В резултат на търсенето си, той разбира, че Пипи не е фантазьорка. Баща й наистина е кралят на далечен остров в Тихия океан и собственик на несметно богатство.

Историята на Емил Петерсон

През 1904 г. след корабокрушение в Тихия океан младият моряк Петерсон е изхвърлен на брега на остров Табар. За негов ужас мястото е населено канибали. Те обаче не го докосват и с пръст. На острова има много плодове и прасета. Той се установява и започва да засажда кокосови плантации.

След това Петърсон се жени за дъщерята на местния крал и става владетел на острова, когато тъстът му умира. По-късно Емил се връща в родината си, за да търгува. Успява да направи впечатление и с истории за приключенията си.

Съседният остров се наричаше Куруду (Според Пипи баща й е кралят на остров Курекуредут). Той обича жена си. Учи я да чете и пише. Заради него тя винаги носи европейски дрехи. Двойката има шест деца. Едно от тях -Елза, става прототип на Пипи Дългото чорапче.

Дъщерята на Пипи Дългото чорапче

Журналистите се запознават с дъщерята на Елза- Чан Херлер.

Интересното е, че тя никога не е чела романа на Линдгрен. Разказите на дядото ѝ – прототипът на Ефраим, според изследователите, са публикувани през 1914 година. В тях изобилства от приключения, пирати и акули. Нищо чудно на тях да се е натъкнала стажант-репортерката, тогава, Астрид Линдгрен.

Писателката е категорична: „…пиша само за нещата, които познавам…” Тя никога не е стъпвала в Нова Гвинея, но познава добре животът във фермите и малките градчета. Така дъщерята на капитан-крал Ефраим се оказва в шведската провинция, където се сприятелява с Томи и Аника. Пипи е червенокоса и с лунички, защото писателката много харесва Соня – съученичка на дъщеря й. Тя е рижа, безкрайно палава и водач във всички забавления по време на детските партита.

Разкритията, разбира се, не отнемат от въздействието на романа. „Пипи Дългото чорапче” е публикувана през 1945та година за първи път. След като триумфира в родината, романът на Астрид Линдгрен е издаден на 77 езика- официални и диалекти.