Най-известната и високоплатена гейша преодоля много сълзи, завист и дори – славата след като беше разкрита тайната на книгата
Обичайно е за незапознати с японската култура и начин на живот да бъркат значението на думата „гейша”. Смятат я за жена за забавление, много подобна на жриците на любовта.
В действителност гейшите са еталон за съвършенство според японските представи. Тя умее да пее, да танцува, да води изкусен разговор и да бъде обаятелна домакиня.
Името на най-преуспялата и уважавана жена с тази професия е Минеко Ивасаки. Тя е жива легенда в Страната на изгряващото слънце. За света обаче е мистериозната дама, чиято съдба е разказана в „Мемоарите на една гейша”.
До XVIII гейши век с това могли да се занимават само мъже, защото жените нямат право да участват в обществения живот. Мъжът гейша забавлявал другите с танци или игри с пиене. След 1700, обаче нещата са се променили и били така търсени, че откровените паднали жени се уплашили за хляба си. Гейшите предлагали толкова широка гама от „услуги”, че правителството се принудило да въведе ясни правила за сексуалния живот на гейшите, техния начин на обличане, и условията на труд.
Професията става така популярна, че селяните масово продавали дъщерите си, за да усвоят този нелек занаят. Всяко момиченце трябвало да живее шест години в „окия”. Там изучавали изкуството на танца, пеенето и сложния ритуал на чаените церемонии.
Подборът бил толкова сериозен, че не всяка от претендентките успявала да се изучи и да стане гейша. Дори по време на Втората световна война им било забранено да практикуват. Едва през 1950 година ветото паднало. Точно това е Златното време на Минеко Ивасаки – най-известната гейша в историята.
Родителите й я продали, когато била само на пет години. Собственицата на Окията толкова се впечатлява от нея, че я осиновява и я прави наследница. Едва на 15 години тя става учителка (майко), а на 21 тя е най-известната гейша в Япония. Минеко Ивасаки е поканена да забавлява най-високопоставените личности на Империята, сред които кралица Елизабет II и принц Чарлз. Приходите й възлизат на 500 000 долара на година.
С тези приходи, тя решила да си позволи живот извън окията. Наела луксозен апартамент, но трудно се адаптирала към живота на простосмъртните. Тя дори не знаела как да се включва газова печка. Една година по-късно, се завръща обратно към посестримите си.
Свръх популярността й предизвикала ужасна ревност слагали й игли в кимоното, момичетата я нападнали с пръчки по улиците. Едва когато решила да взима със себе си и други по събиранията, на които я канели, я оставили намира.
Тя била повече от работещо момиче. Спяла само три часа в денонощие и била ангажирана всеки ден от седмицата. Това на свой ред съсипало здравето й и тя се оттеглила в зенита на своята популярност. Била едва на 29.
Историята на Минеко Ивасаки е в основата на романа на Артър Голдън „Мемоарите на една гейша“. Книгата е публикувана през 1997 г. и веднага става международен бестселър. Преди написването на книгата тя дава интервю на автора, при условие, че нейното име не се споменава никъде. Но писателят го сложил си на страницата Благодарности. След като „Мемоарите на една гейша“, е преведена на японски, тя започва да получава заплахи за нарушаване правилата на мълчание. Най-известната гейша подала иск срещу Голдън за изопачаване на историята й, а авторът я компенсира със сумата, която му искат.

В крайна сметка Минеко Ивасаки реши да публикува книга, наречена „Истинските Мемоари на една гейша“. Нейната версия за живота й има не по-малко успех от тази на Артър Голдън.