Истинските истории, от които се родиха „Дамско щастие“ на Емил Зола и „Раят на дамите“

В „Дамско щастие“ Емил Зола за първи път описва смела, почтена героиня, чието име по-късно дава на дъщеря си

Съдбата на хубавите книги е еднаква. Първоначално предизвикват революция, превръщат се в бестселъри за своето време, а след десетилетия се четат от поколенията като класика. Такава е и „Дамско щастие” на Емил Зола. В нея ще откриете вечно актуални сюжети, богатство на описанието, разказ за един непознат свят, няколко добре скрити истински истории и щастлив край – награда за читателя.

Романът на френският писател излиза през далечната 1883 година като част от поредицата „Ругон-Макарови”. Един от синовете на Муре – Октав превзема Париж като истински търговски принц. Първо се жени за богата вдовица, после предизвиква истинска революция на пазара.

Главното действащо лице на романа е не той, а момичето, в което е влюбен – Дьониз Бодю и рожбата му – „Дамско щастие”. Преди да стане единствената сломила Октав Муре, героинята пристига в Париж – бедна, почтена провинциалистка. Дьониз е готова да се изправи срещу света, за да отгледа по-малките си братя. Първият й сблъсък с реалността са огромните витрини на „Дамско щастие” – магазинът, по когото са полудели всички парижанки и който разорява всички търговци на улицата.

Paradis des femmes | Paris-Bonheur 💕 #aubonheurdesdames pic.twitter.com/6OrVmBv4VR

— Denise Baudu (@denise_baudu) June 13, 2016

По случайност я вижда Муре. Той й дава шанс да работи за него и го чувства глупав жест на благотворителност към едно смешно момиченце. Тя се опитва да се справи в непознатия, хищен свят. В магазина цари разврат и интриги, а Дениз гладува, за да издържа братята си. При поредната сезонна чистка остава без работа. Напуска „Дамско щастие” оклеветена и животът за нея става още по-труден.

Борбата й за оцеляване продължава до повторната й среща с Октав Муре. Тогава за първи път той разбира какъв търговски нюх има тя. Наред с очевидната й почтеност, Муре открива в Дениз съмишленица, която вижда на далече в бизнеса. Назначава я отново, но и двамата не разбират колко различни са нещата сега…

Мадмоазел Бодю е все така скромна и работлива, но с наивността й е свършено. Тя се утвърждава в „Дамско щастие” и разцъфтява пред погледа на всички. Октав Муре се опитва да я прелъсти като десетки продавачки преди нея, но тя отказва обещанията за лек живот и охолство.

Собственикът на „Дамско щастие” не се предава, докато не осъзнава, че тя не си играе с него. Дава й възможност да се издигне в магазина му, а продавачите, които доскоро са й се подигравали се възхищават на морала й. Дениз бавно и последователно променя „Дамско щастие” и го превръща в рай не само за клиентките, но и за служителите.

Lundi 14 Mars: le Bonheur des Dames inaugure ses magasins neufs par la grande exposition des nouveautés d’été pic.twitter.com/xi7VSvDm8A

— Denise Baudu (@denise_baudu) June 13, 2016

Бизнесът на Муре процъфтява все повече, но той е нещастен. За да получи нейното „Да” е готов дори да се ожени отново. Дениз дочува подобни коментари от хората и решава да напусне. В нощта, когато си тръгва, тя вижда отчаяния си шеф. Признава му, че го обича отдавна и двамата решават, когато утихнат одумките в „Дамско щастие”, да се оженят.

Enfin ensembles ❤️ #amour pic.twitter.com/ZHBUw1dXxI

— Denise Baudu (@denise_baudu) June 13, 2016

Мечтата за щастлив край и момиче с красотата и морала на Дьониз Бодю

Историята в романа е като приказка, в която почтеността се оказва по-силна от порока, трудът води до успех, а любовта променя всичко. В живота трудно се случват нещата така, но Емил Зола познава всички премеждия на героинята си.

Останал рано сирак, той е даден в пансион, докато майка му опитва да изплати дълговете на баща му. Съучениците му го тормозят, защото заеква и е късоглед, а той мечтае да се прослави. Целта му е единствения близък човек да се гордее с него.

В ужасния пансион открива един-единствен, но важен приятел. Бъдещият художник Пол Сезан го защитава от ужасните деца и скоро стават като братя. Талантливият му приятел го вкарва в един артистичен кръг на млади хора и Зола започва активно да пише. По-късно Сезан го запознава с бившата си любовница – Александрин. Емил и тя се сближават и стават семейство.

В съвместния им живот цари подкрепа и минимален интимен живот. Александра прави всичко, за да преуспее мъжа й като писател, но едновременно с това го влудява със студенината си. Емил Зола все пак става известен и зад гърба му остават времената, когато лови врабчета, за да не гладуват с майка си.

Щастието в личен план намира чак, когато навършва 48. В дома му започва работа 21-годишна прислужница, наречена Жан. Писателят полудява по смуглата красавица. Отслабва много, движи се, възвръща младежката си форма и страст към живота.
Embed from Getty Images
Жана отвръща на чувствата му. Той й наема апартамент, в който се раждат децата на писателя. Любимата му го дарява с дъщеря и син. Нарича ги на любимите си герои – Дьониз и Жак.

Александрин научава за второто му семейство. Вдига скандали, заплашва с развод. С времето обаче не само приема връзката на мъжа си, но дава благословия той да признае децата си пред закона. След смъртта му Александрин се грижи за тях като майка. Жак става лекар, а Дьониз – талантлива писателка, щастливо омъжена за журналист и майка на три деца.

Le Bon Marché – истинското „Дамско щастие”

Освен историята на мадмоазел Бодю и нейния Октав Муре, в романа на Зола огромно място заема онзи лъскав магазин, който побърква всички парижанки. „Дамско щастие” е всичко, което днес са модерните големи магазини – богат на стока, примамливи отстъпки, изкушения, „подаръци” за клиентките. Читателят остава изумен колко добре е опознал писателя всички дребни хитрини, с които се преуспява в търговията.

Истината е, че Емил Зола е от онези писатели, които държат да са добре подготвени и измисленият им свят почива на добре проучени, реални лица, места и събития. Омагьосващото „Дамско щастие” има „прототип” – магазин, който може да посетите и днес в Париж. Нарича се Au Bon Marché и е създаден през далечната 1852 година.

Тогава Аристид Бусико, жена му Маргарита и братята Видо създават магазин „Евтини стоки“. Разположен в 7-ия район на левия бряг на Сена, заема площ от 100 м2 и само с 12 души персонал. Освен това годишният му оборот е бил приблизително 450 000 франка.

За осем години оборотът на магазина нараства 20 пъти. Братята се ужасяват от новаторските идеи на Астрид Бусико и неговата смелост и напускат сдружението. Той взима над милион и половина франка заем, за да преобърне световната търговия.

Купува парцел на ключово място, за да създаде първия универсален магазин. Наема архитектите Боало и Айфел /Да, Онзи с Кулата!/. Те измислят стъклен таван, през който слънцето да озарява огромния магазин.

Делото им става реалност, но самия мосю Астрид умира преди откриването му. За сметка на това вдовицата му е едноличен собственик на бизнес, който печели 160 пъти повече, отколкото първият им магазин.

Магазинът е създаден изключително за жените и за да подтикне дамите да пазаруват, изобретателният Аристид Бусико умело подбужда желанието им: Дамите могат да се разхождат свободно между отделите, да се срещат с приятелки, да пробват всичко /което преди е било забранено/. Никой не ги принуждава да купуват, но всичко беше внимателно обмислено, така че всяка съпротива в клиентката да бъде сломена.

За мъжете това е истински Панаир на суетата, но истината е друга. Дори историците наричат мястото „Магазинът, който освободи жената”. По времето на неговото създаване почтените госпожи са отивали непридружавани само до църквата и на гробищата.

За да привлече жени в магазина, Аристид Бусико измисля блестящ маркетингов ход: той ухажва клиентките чрез техните деца. Подарява им безплатни ярки балони, които по онова време са рядкост, с надпис „Au Bon Marche“, което е убийствена реклама. В четвъртък децата получават пощенски картички, представляващи част от завладяваща история – поредица. Хлапетата правят всичко, за да отидат в магазина, а майките им просто не могат да не пазаруват!

Храбрият мосю Бусико организира първите сезонни разпродажби, разрешава връщането на закупени стоки, пръв организира доставка по домовете и продажба по каталози. Той въвежда използването на реклами в печатните издания и също като измисления Октав Муре организира впечатляваща социална грижа за персонала си: почивен ден, медицинско обслужване, пенсионен фонд.

Вдовицата на Астрид Бусико – Маргарита превръща магазина в акционерно дружество и днес е собственост на концерна за луксозни стоки LVMH , управляван от милиардера Бернар Арно. През 1984 леко променят името му на на Le Bon Marché – като акцент на неговата неповторимост. Там отдавна не се продава евтино, но за всеки гост на Града на светлината е въпрос на престиж да го посети. Та нали именно там е родена Легендата за елегантната парижанка – винаги стилна, изискана и караща мъжа да копнее!

„Дамско щастие” в изкуството

Роман като този се харесва толкова много на жените от всяка възраст, че е в реда на нещата да го филмират…няколко пъти. Първите две версии са френски – от 1930 и 1943 година.

Чак през 2012та BBC добива смелост да използва мотиви от романа в полза на своя поредица. Сериалът се нарича The Paradise. Проектът е толкова успешен, че три години по-късно италианците заснемат Il paradiso delle signore / „Раят на дамите”.

Ако искате да видите съвършения Октав Муре, трябва да гледате екранизацията по предисторията на забогатяването му. Филмът се нарича „Чужди жени”/по романа „Врящо гърне”/ и в нея се разказва как предприемчивият провинциалист пробива пътя си към богатството и успеха. Главният герой преминава през разбити сърца и прелъстени дами, докато се жени за своята богата госпожа Едуен. Ролята на изкусителния господин Муре играе самият Жерар Филип и му партнира Даниел Дарийо. В лентата може да видите дебюта на една нежна девойка, която днес света боготвори като Анук Еме.

Една скандална картина ражда приятелство и става корица
Българските читатели на „Дамско щастие” свързват романа на Зола не само с добре написаната история. На корицата на родното издание стои една световно известна картина, която преди да бъде обявена за шедьовър е предизвикала страшен скандал.

Става въпрос за „Закуска на тревата” на Едуар Мане. През 1863 така шокира парижката публика, че чак е „наказана”. Запращат платното на импресиониста в т.нар „Салон на отхвърлените” в компания на още 3000 картини, недопуснати за участие в Парижкия салон. Там се събират истински шедьоври, но Голямата сензация е именно картината на Мане.

Псевдокритиците се възмущават и открито се подиграват на художника – дръзката гола красавица в компанията на елегантни мъже, препратката към „Съдът на Парис“ на Рафаело, бунтът срещу правилата ги провокират. Освен това, лицата на картината са разпознаваеми – всеизвестни в арт средите.

Голата дама е популярен модел и любовница на художника, а компаньоните й са неговия брат Йожен Мане и скулпторът Фердинанд Леенхофф – бъдещият му шурей. Художникът е посочен за бунтар, но той намира неочаквана подкрепа в лицето на Емил Зола.

Писателят посещава одумвания „Салон на отхвърлените”. Той не опитва да разгадае „непристойната загадка”, а става горещ поклонник на твореца. Започва да пише статии в негова подкрепа, независимо, че всички в гилдията са се обединили срещу него. Двамата се срещат и стават близки приятели. В знак на благодарност Едуар Мане предлага да направи портрет на Емил Зола.

Художникът работи по картината си цяла година. Резултатът обаче е толкова добър, че благодарение автора на „Дамско щастие”, импресионистът е отново приет в Парижкия салон. Случайно /ако изобщо има такова нещо/, на корицата на българското издание на романа от 1991 година стои картината, която ги „запознава” – „Закуска на тревата”.