Историята на „Катюша” – 80 години в очакване на любимия да се върне от фронта

„Катюша” е най-романтичният спомен за едно страшно време, което дори немците направиха опит да пленят

9 май – Ден победы за руси и русофили, Ден на Европа за останалия свят, е една от датите, над които времето и историята нямат власт. Всяка година милиони гледат по екраните най-мащабния военен парад, Безсмъртния полк с портретите на героите и не минава без любимата на няколко поколения „Катюша”.

Песента добива популярност още по време на Великата отечествена война. Тя е събитие в музиката, но и социален феномен. Вече няколко поколения приемат героинята на песента като истинско момиче, което обича своя боец и чака сраженията да свършат, за да се прибере при нея. Някои са и писали писма, други са измислили своеобразни продължения на историята й.

Бойците пеели „Катюша” по свой собствен начин. Макар и не съвсем съвършено, но от дъното на сърцата си, са я посвещавали на своето любимо момиче, мечти и надежди.

Неизвестен войник моли Катюша, сякаш е от плът и кръв: „Ако куршумът внезапно ме застигне, не тъгувай, скъпа моя, разкажи своята истина за мен“.Тези простички текстове са се превръщали във фронтови фолклор. Макар и без претенции за шедьовър и днес докосват и не могат да се четат без вълнение.

Причината за любовта, особено на славяните, към песента се търси и в това, че във Войната участват много истински героини с това име. Една от тях е старши сержант Катюша Пастушенко, машинен стрелец, получила Ордена на Червената звезда, която унищожава много от фашистките автоматчици.

По време на война и друга песен по мотиви на „Катюша“: „Нашата черешова овощна градина отново разцъфтя и мъглите плават над реката./ Катя Иванова излезе на високия бряг на стръмнината и тръгна – реши да отмъсти на врага за Родината си/ с колкото воля и сила има, без да жали младостта си в боя. “

Оказва се, както е установено от бивш военен пилот етнограф Николай Семеонович Сахно от Краснодар, Катя Иванова е съвсем реална дама – рядко смела, горда и в същото време – скромна. Била много красиво момиче от Кубан.

На фронта Катя, довчерашната ученичка се записала доброволка и я пратили до Сталинград. Била и санитарка,и картечен артилерист като част от авиационен полк от Волга до Балканите. Има военни награди и на фронта я намира любовта. Омъжила се за офицера А.А. Еременко.

Един ден краеведът посетил Катерина Андреевна и Андрей Андреевич.
Те седнаха и си спомниха за миналото в скромната си къща, заобиколена от плодни дървета. И внезапно се оказва, че Екатерина Андреевна е запазила пожълтяващия ръкопис за Катя Иванова. Били написани от офицера-танкист за нея.

Иля Селвински, участвал в битките на Керченския полуостров, разказва една много интересна история: „Една вечер, по време на затишие, нашите войници чуха от германските окопи наблизо „Катюша”. След това втори път, трети…Това разгневи нашите бойци, казаха си: „Как могат тези фашисти да свирят нашата „Катюша“, да си вземем Катюша от тях!”

Историята завършва с факта, че група войници на Червената армия съвсем неочаквано атакуват германския окоп. В резултат на мълниеносната атака германците дори нямат време да дойдат на себе си! – „Катюша“ (записана на плоча), заедно с грамофонът е отнет от врага „.

На бой – по море, въздух и суша, „Катюша” се носила с копнежа по мира. Паметникът на оръжието и песента се издига до селцето Орево. Още един паметник стои на входа на Уралския компресорен завод, който произвежда известни миномети през войната. За кратко време войниците пеели „Катюша“ на мотива на друга песен. В нея майка иска сина й да бъде смел войник, да не щади врага и с бърза победа да се върне у дома с Катюша, за която толкова топло говори в писмото си. Те не знаела, че Катюша не е момиче, страшна реактивна установка, наречена с това име.

Как се е родила всъщност „Катюша”?

Авторът на текста Михаил Исаковский разказва: „Започнах да пиша в началото на 1938 година. Мога да кажа веднага, без много усилия, написах първите осем реда, което означава, че първата половина на „Катюша“. Но тогава работата спря. Не знаех какво да правя по-нататък с нея, която исках да пратя „на висок бряг, стръмен“ и да пее песен. Затова трябваше да отложа писането, въпреки че определено харесах началото.

През пролетта – в края на април или началото на май отидох до литературния отдел на вестник „Правда“. Там се запознах с популярния композитор Матвей Исаакович.

Веднага почна да пита имам ли стихове, подходящи за песен. Сетих се за моята „Катюша” и му признах, че имам нещо, което не мога да довърша. Той помоли да ги напиша за нея го и веднага се съгласих:

Расцветали яблони и
груши,
Поплыли туманы над
рекой.
Выходила на берег Катюша,
На высокий берег, на
крутой.
Выходила, песню заводила
Про степного сизого орла,
Про того, которого любила,
Про того, чьи письма
берегла…

Дадох му текста и после го забравих…”

В разгара на лятото двамата се срещнали отново. Композиторът изглеждал въодушевен – получавало се хубава песен, но имал нужда от още строфи. Авторът на текста не можел да измисли нищо веднага, после заминал за Ялта. Очаквало се да го няма цял месец, но по средата на почивката се появил пратеник на композитора, който вече обещал „Катюша” на Държавния джаз оркестър.

Макар и под натиск, текстописецът се справил със задачата. Щом композиторът се появил му предал 5-7 варианта. Имал си фаворит, разбира се, и както се оказало – останалите споделят вкуса му.

Войната с марш бавно, но сигурно пристъпвала към Русия и времената били изключително тревожни. Темата за защитата на Отечеството била много актуална и тази така лирична песен предизвикала пожар още с първото си изпълнение.

За една година „Катюша” напуска границите на своята страна огромная…От Украйна, Беларус, та чак до Италия и Израел пеят песничката за момичето, което чака войната да свърши.
В навечерието на 1944 година пратеници на генерал Нестиренко посетили Исаковский в Москва. Донесли му специално поръчение.

Понеже ръководил гвардия, въоръжена с „катюши” (Реактивна система за залпов огън (РСЗО)), молил текстописеца да му предложи алтернативно стихотворение за популярната песен. Молбата била изпълнена и се родил още един вдъхновяващ армейски химн.

Днес песента не е само част от тържествата за 9 май. Любима е на всеки, който обича руските песни. В крайна сметка „Катюша” не е само спомен за едно страшно време. Тя е много нежна, лирична песен за едно момиче, което чака своя герой…и така вече 80 години!