Историята на Мария Българова провокира дядо Вазов да създаде Рада Госпожина Икони и легенди by М. Димитрова - 24.05.201816.05.2019010 Най-романтичния герой на Иван Вазов остави в паметта на поколенията личността и емоциите на младата учителка, сгодена за Каблешков Кой не пази в сърцето си свиден спомен за Рада Госпожина?! И в това цинично време хората помнят вечния роман на Иван Вазов „Под игото” и неговите герои. Скромната учителка, чиято любов и преданост бяха изпепелени в пожара на Априлското въстание, очаквано си има прототип. Сам Иван Вазов разказва, че първообразът на Рада Госпожина е Мария Българова – годеницата на Тодор Каблешков. Вълненията на една млада учителка „Радини вълнения” е истински емоционална и вълнуваща за четене глава от романа. Лесно можеш да се потопиш в нея и да усетиш трепета на една невинна девойка, срещнала за първи път един толкова образован и благороден мъж. Може би същото е изпитвала и Мария Българова при запознанството си с Тодор Каблешков. Той е бил рус, напет, образован и много елегантен, според тогавашните представи и ориенталски порядки. Мария е само с две години по-малка от него, но с по-различен житейски опит от него. Родена е в Сопот през 1853 година. Като най-малкото от петте деца на бедния гайтанджия Бочо Урумът е изпратена послушница в местния женски манастир, където е леля й Евгения. Едва на 15 години я правят учителка, защото завършва с отличие девическото училище в Сопот. Започва работа в Копривщица и там среща Тодор Каблешков. Хубавецът е твърде млад, но вече гори в идеята да провокира бунт. Планира да убие султана, за да създаде масови безредици в Османската империя. Само едно 17-годишно момче има толкова силна вяра, че едно политическо убийство може да принуди Великите сили да реагират и да освободят българите. Любов в пожара на бунта Мария помага на Тодор и съзаклятника му Петко Бояджиев, но се налага да се прибере при семейството си в Сопот. Местните големци са й обещали нещо като стипендия за Пловдивското девическо училище. Тодор я разбира и не й пречи, защото тя не бива да изпуска възможността да продължи да се учи. На прощаване Каблешков подарява своя портрет и ножичка. „Давам ти лика си, за да ти напомня по-често за мене, а ножичките ще ти потрябват, ако попаднеш някога беззащитна в турски ръце!“ Свидният спомен Мария пази до сетен дъх. Преди това завършва Пловдивското девическо училище и преподава на местните азбукарчета. Тя е популярна общественичка и секретарка на сопотското женско дружество, където е председателка Съба Вазова, майката на писателя. У дома Мария Българова отново вижда любимия, който пристига като апостол, за да даде нов живот на местния революционния комитет. Тя му предлага да извезе Знамето на свободата. Идеята й е да избродира златния лъв, който смазва полумесеца. Тя и още няколко момичета шият още 12 знамена за отделните чети. Пред олтара на въстанието На 20 април 1876-а камбаните в Копривщица започват да бият. Бунтовниците обличат униформите си, взимат пушките, предвождани от Каблешков. Превземат конака и развяват върху него въстаническото знаме. Каблешков написва историческото писмо с кръвта на убитото заптие до Волов и Бенковски в Панагюрище. След потушаването на въстанието е заловен в Троянско и измъчван в затворите на Ловеч и Търново. Не предава другарите си и поема цялата отговорност: „Моята младост принадлежи на Отечеството ми, паша ефенди, и ако ми е мъчно, то е затова, че бесилката ще ми отнеме възможността да се боря за свободата му против вашата омразна, тиранична власт. Нашата кръв ще обагри пътя към свободата и над измъчената ни родина ще изгрее слънцето на българската правда.“ На 17 юни го водят към Пловдив на съд. Когато керванът спира да нощува в Габрово, взима револвера на заспало заптие и се застрелва в главата. На другия ден местният архиерейски наместник измолва тялото му, за да го погребе като християнин до гробовете на двама четници на Хаджи Димитър, намерили смъртта си в Габрово. Мария Българова дълго го чака, без да знае за злощастната му съдба. След Освобождението й казват за всичко, което е преживял и отива да види майката на мъртвия си годеник. Дава й подарената му снимка и след това често я посещава. Времето минава и опълченецът Богдан Бракалов иска ръката й. Преди да приеме предложението му, тя признава , че е била годеница на Каблешков и няма да забрави спомена за него. Младият мъж остава трогнат от искреността й, вика свещеник да ги благослови и още същия ден я води в Калофер, при майка си. Мария Българова ражда 9 деца като първородния си син кръщава Тодор, с разрешението на съпруга си. Жената, която вдъхнови Вазов да създаде Рада Госпожина умира през 1919-а, на 66 години. loading... Share on Facebook Share Share on TwitterTweet Share on Pinterest Share Share on LinkedIn Share Share on Digg Share Send email Mail Print Print