Изкуството да бъдеш лидер: 10 грешки, които успешните ръководители не трябва да повтарят

Как да бъдем лидери и да мотивираме хората около нас да работят активно?

Да бъдеш лидер не означава просто да раздаваш заповеди и да се караш на другите, че не ги изпълняват както трябва. Лидерът умее да мотивира хората зад себе си, цени техните качества и уважава личността им. Зад всеки успешен лидер  не стои някоя красива жена, а един сплотен и мотивиран екип, който има желание да работи и да допринесе за развитието на компанията, в която участва.

Да бъдеш лидер означава, да бъдеш отговорен пред екипа си, да показваш, че ги уважаваш и цениш, както и да им покажеш, че си струва да работят за теб. И с теб. А да накараш служителите си да се чувстват в колектива, като в част от семейство е изкуство, което остава недостижимо за мнозина.

Когато проблемът е самият лидер

В днешно време, все повече служители се отказват от една или друга длъжност, колкото и добре да е заплатена. Защото отношението, което се проявява към тях, не си струва дори и най-високото възнаграждение, което им предлагат. „Личното достойнство и чувството, че си оценен и уважаван като личност нямат цена“, сподели наскоро човек, който също се отказа от високоплатена длъжност заради грубо отношение от страна на ръководството. Това провокира въпроса — кои са грешките на ръководителите? Къде бъркат? Какво трябва да направят, за да стимулират екипите си да работят по-добре.

Една от последните анкети за мотивацията сред служителите в различни големи компании, показва, че голяма част от хората там не се чувстват достатъчно оценени. Арогантно и грубо поведение, липса на комуникация, липса на съдействие и съпричастност, са главните проблеми, с които те се сблъскват. „Започнах работа с голямо желание и надежда да се развивам успешно в голяма фирма. Три месеца по-късно напуснах, без да погледна назад. Не искам повече да се връщам нито да чувам за тях“, разказа наскоро и моя позната, също разочарована от отношението на ръководството и неуважителното поведение към нея.

Всички правим грешки. И всички се учим от тях. Кои са обаче най-разпространените грешки, които лидерите не трябва да повтарят? Ето 10 от тях:

1. Непознаване на работните задължения на служителите

Ако досега не сте се поставяли на мястото на служителите си, за да се запознаете с грешките и проблемите, които ги притесняват, сега е моментът да го направите. Доказано е, че служителите са по-мотивирани да работят за ръководители, които са наясно с проблемите, като тях самите. Те уважават лидера си, защото е готов да работи рамо до рамо с тях, наясно е с трудностите и проблемите, с които те се сблъскват, а също така и винаги е готов да им помогне да намерят решение в дадена ситуация. Това не означава, че трябва да зарежете собствените си задължения, за да им висите над главите. Достатъчно е да се уверите, че преките ръководители са напълно наясно с трудностите и предизвикателствата пред служителите и са готови да окажат помощ по всяко време, като застанат до тях.

2. Арогантно поведение

Никога не си позволявайте да обиждате, унижавате или оскърбявате служителите си. Дори и ако не са се справили със задачите си, поговорете с тях, опитайте да им съдействате и да им помогнете. Обидните и оскърбителни изказвания, или унизително отношение, няма да ги накарат да се стегнат. По-добре поговорете с тях, ако продължително време не се справят, за да потърсят нова работа, отколкото да ги навиквате.

И забравете мотото „Щом аз съм шефът и плащам заплатата, мога да се отнасям с хората, както искам“. Ехооооо, мутренските времена отминаха! Робовладелството и феодалното управление също!!!

3. Прехвърляне на вина и отговорност

Не прехвърляйте вината и отговорностите си на други хора. Успешните ръководители не се страхуват да признаят грешките си и да се учат от тях.

4. Липса на съпричастност

Отговорните лидери се грижат за служителите си. Проявяват разбиране и уважение към проблемите им, съпричастни са, а ако могат да помогнат, оказват помощ и съдействие. Това не означава, че трябва да толерирате постоянни закъснения, или да приемате всякакви извинения. Но когато служителите наистина имат нужда от помощ, покажете, че наистина сте зад гърба им. И в случай на трудност се постарайте да измислите система, която да е ефективна и за двете страни. Не се лишавайте от качествени кадри, само защото не могат да са постоянно на ваше разположение. Благодарение на високите технологии, работата от дома или от разстояние вече не е мисия невъзможна.

5. Критичност и ниска оценка на персонала

Ако се отнасяте към персонала си като към хора втора ръка, не се чудете, че напускат. Служителите, които са мотивирани да работят за вас, трябва да се чувстват оценени, уважавани, а трудът им да бъде хвален. „Добрата дума железни врати отваря“, гласи една поговорка. Хвалете хората си, показвайте им, че оценявате това, което правят. Накарайте ги да се чувстват наистина важни и специални. Не само за вас, но и за екипа ви.

Преди няколко години китайски бизнесмен предизвика сензация, когато заведе цяла смяна от един от заводите си на екскурзия в Париж. Някои от служителите работят за него повече от 30 години. И знаете ли какъв бе резултатът? 100% повишение на мотивацията на служителите и желание да работят за него. Да не говорим колко се повиши ефективността на работата в завода и сред другите служители.

Фактът, че ръководителят уважава и цени толкова служителите си, че да направи един така невероятен жест за тях, говори сам по себе си. Нищо чудно, че компанията е една от най-успешните в Китай и Азия.

6. Липса на стимули и възможности за развитие

Дори да сте наели някой да продава картофи и лук на пазара, той пак трябва да бъде оценен за труда си и да получи възможност да се развива. Добрите лидери не налагат само наказания, но намират и начин да стимулират служителите си. По-малко работни часове през седмицата, ако служителите се справят добре, по-високо възнаграждение, възможност за издигане в служебната йерархия, възможност за допълнителни обучения — всичко това оказва положително влияние върху служителите. И един допълнителен съвет — ако нямате възможност да им предложите по-високо възнаграждение, създайте им условия да работят втора работа, ако процесът на трудова дейност във фирмата го позволява. Намалете работните часове, или дайте разрешение служителите да изпълняват и друга дейност на работното място, ако работата го позволява.  Така и те ще се чувстват по-пълноценни и по-спокойни за бъдещето си, а и вие няма да се притеснявате, че ще ви напуснат качествени кадри заради ниско заплащане.

7. Подценяване на служителите

Има много страни по света, където работническата класа се уважава. За съжаление това вече не е така в България. И често пъти хората, които работят в производствената сфера на дейност, са силно подценявани. Дори и от собствените си ръководители.

Променете това. Не забравяйте, че ако няма работници, няма производство, а съответно и печалбите ви намаляват. Да не говорим, че ако производството спре, икономиката страда, а от там и всички останали сектори. Без значение дали става дума за селско стопанство, технологично производство, транспорт, минно дело или други сфери на производствена дейност, възпитайте у служителите си усещането, че те са ценени, важни и значими за вас. Ничий труд не е маловажен, никой човек не е втора ръка, без значение дали има диплома от университет, или е с основно образование.

Всеки човек трябва да се чувства ценен и значим на мястото, което заема. И вашата роля като лидери е да създадете такава среда.

8. Ограничаване на свободата

Ако служителите ви имат идеи и искат да ги развият, позволете им да се чувстват свободни да ги споделят с вас. Не потискайте новаторското мислене на екипа си, нито им се присмивайте, когато имат идеи за неща, които не са пряко свързани с конкретните им задължения. Ако идеята си струва — дайте зелена светлина за реализацията й. И не пропускайте да благодарите на служителите, които са я споделили с вас. Вместо това ги насърчете да продължават да се развиват.

Дайте достатъчно свобода на служителите си, без в същото време това да се превръща в слободия. Нека се чувстват свободни в работата си, но в същото време да осъзнават, че не бива да пренебрегват задълженията си.

Добрият лидер успява да мотивира екипа си, така че той да работи добре и без да се налага да виси над главите на хората си.

9. Липса на комуникация

Един от проблемите, с които новопостъпили служители се сблъскват, е пълната липса на комуникация. Бъдете на разположение да отговорите на въпросите на другите, да помогнете и да съдействате. Дори и да не знаете отговорите в момента, признайте, че не сте в състояние да решите проблема веднага, но потърсете помощ и подкрепа от трета страна, ако е необходимо. Не се колебайте да си изцапате ръцете, ако е нужно, за да покажете на служителите си, как да правят правилно нещата. И когато имат нужда от помощ, седнете заедно с тях и потърсете заедно решение на кризата. Не си затваряйте очите за проблемите, само защото хората над вас, не са си правили труда да ви съдействат, когато вие сте имали нужда. Бъдете лидери, а не шефове — гадняри. И хората ще работят с радост за вас.

10. Липса на толерантност към новопостъпили служители

Ще си позволя да споделя и малко личен опит. Преди много години имах възможност да заема ръководна позиция в една компания. Бях абсолютен новак, вмениха ми много отговорности, но в същото време не ми преподадоха най-важния урок — как да бъда добър ръководител. Резултатът беше предвидим. Както често се случва с новите шефове — опитваш се да контролираш всички, но забравяш да влезеш в техните обувки, да видиш проблемите през техните очи и да проявиш достатъчно търпение, разбиране и съпричастност към работата на новите служители. След като загубих почти половината от хората, които ми бяха поверени, най-после осъзнах, че не мога да очаквам от другите да изпълняват със същата ефективност задълженията, които аз съм изпълнявала преди, защото те и аз сме различни. Някои хора се нуждаят от повече време, за да свикнат с нещата, други от по-малко. Виждах нещата само от моята „камбанария“ и докато не влязох в обувките на другите, не осъзнах грешките си.

Оттогава, всеки път, когато ми биваше поверен екип или отделен служител за обучение, правех опити да разбера, как да му помогна да се справи с проблемите си, да допуска по-малко грешки и да подобря собствената си методика на обучение. Когато се случеше грешка, реакцията ми не беше „Ти си виновен!“, а „Нека видим – къде сбъркахме и как да поправим това“. Защото грешката не е само на човека отсреща, но и ваша собствена – не сте били достатъчно ясни по време на обучението, не сте поднесли разбираемо информацията, не сте били конкретни,  нито пък сте показали правилно, кое, как се прави.

Изявления от типа „Той е тъп – не разбира“ или „Те за нищо не стават“, трябва да бъдат изхвърлени от речника ви. Ако човек е сбъркал – помогнете му да се научи и да се поправи. Не го ругайте и не обиждайте.

Научете се да давате време на другите и да проявявате повече търпение към тях. И най-вече — да приемате, че те не са като вас и няма как да бъдат.

И след този обстоятелствен разказ, ще добавя само едно нещо — добрите ръководители се учат да бъдат търпеливи и са отговорни пред служителите. Те полагат усилия да помогнат на служителите си да овладеят спецификите на работата и се съобразяват с фактори като възраст, социални умения, памет и способност за адаптация.  Добрите ръководители не бягат от отговорност и не прехвърлят вината на някой, който е по-нискостоящ в работната йерархия. Те служат не само за пример, но и като защитници на своите хора. Именно защото са лидери.

Успех!