«Je t’aime… Moi non plus» – песен, родена след измяна и вдъхновена от Дали

Създадена от Серж Генсбур „като най-романтичната песен” и дамгосана като скандална, популярността й не стихва вече 5 десетилетия

«Je t’aime… Moi non plus» е песен, спечелила заслужила славата си на еротичен суперхит. За пет десетилетия шоубизнесът показа на масовата публика наистина всичко, но никой не успя да създаде нещо по-вълнуващо от накъсания дъх на Джейн Бъркин и шепотът на Серж Генсбур.

Песента излиза на бял свят през 1969 година, има интересна предистория и дълго време е забранена. Заради всичко това и, разбира се, заради изпълнението се радва на дълъг живот и световна слава.

Песента на Гвазимодо за неговата Есмералда

Серж Генсбург е син на евреи от Одеса, избягали от Родината във Франция в размирни революционни времена. Никой не го възприема като истински поп идол. Той е откровено грозен, не пее, а поднася речитатив на музикален фон. За капак излиза като изпълнител на песни, чак когато е на 30 години – старец в очите на младите в Париж по време на 60-те години.

Един ден този иначе талантлив „Гвазимодо” среща своята „Есмералда” – най-вълнуващата французойка, жената, за която копнее светът. Тя е Бриджит Бардо, а годината 1967.

Есенната им среща се превръща в успешен професионален контракт и скоро след това – в изгарящ романс.

„Беше луда любов – такава любов се случва само в сън, любов, която ще остане в паметта.“, разказва по-късно в автобиографията си тя.
Чувствата им са взаимни и той пише три песни за нея, които са знакови за творчеството му. Втората е «Je t’aime… Moi non plus» („Обичам те … Аз също … не „)- написана по поръчка на Нея, но вдъхновена от…Салвадор Дали.

Прочутият сюрреалист произнесъл по време на едно от прочутите си соарета:

„Пикасо е испанец, аз също. Пикасо е гений, аз също. Пикасо е комунист, аз също не”.

Песента е диалог на двама, докато правят любов. Нищо по –ясно и конкретно няма да намерите от: „Аз се движа напред и назад между бедрата“ или „Ти си вълна, аз съм гол остров“ , красиво украсени от стоновете на Бардо. Затова след записа на песента в Париж плъзват слухове, че двамата наистина са „го” правили. Генсбур иронично подхвърля: „Добре е, че не стигна дотам, в противен случай щяхме да запишем дългосвиреща плоча”.

Скандалните слухове стигат чак съпруга на актрисата – германския милионер Гюнтер Сакс. Той заплашва Бриджит с развод, ако сингълът „Je t’aime … Moi non plus“ излезе на пазара. Генсбур отстъпва пред молбите на любовницата си, но по-късно коментира: „Тази музика е чиста. За първи път в живота си написах песен за любовта и тя беше толкова лошо приета. “
Embed from Getty Images
Бриджит заминава на снимки в Испания и това е началото на края.

„Видях Серж отново, когато опаковах нещата си на авеню Пол Домер. На мадам Рене беше заповядано да не отваря вратата на никого. Серж пълни куфара ми с любовни писма, надраскани на нотни листи. В последния момент пробих показалеца на дясната си ръка и написах на Серж: „Обичам те“. Той направи същото и написа: „Аз също … не.“

Бардо се връща при своя богаташ, а съкрушеният й любовник пише нова песен – „Инициали BB“ („BB Initials“). Това е реквием за тяхната история, но никога не успява да постигне успеха на „забранената”.

Нов живот с нова любов

За щастие, след раздялата между Серж и Брижит, „Je t’aime …” възкръсва. Песента оцелява, благодарение на новата любов на Генсбург – британската актриса Джейн Биркин. Тя по нищо не прилича на Б.Б. Джейн е болезнено слаба, с почти момчешка физика, но много смела в изкуството. Освен това много обича Серж и не може да си представи, че той ще запише песента с друга!
Embed from Getty Images
Предложението му идва в интересно време. Тя е в банята и пее, а той й предлага да й напише парче. На едната стана на плочата планира да бъде „Jane B.”, а от другата „онази” песен, но изпята с октава по-високо, за да звучи различно от Бардо.

Записът се получава трогателен, но и чувствен. Генсбур наставлява актрисата как да диша, тя се старае толкова, че в един момент дори спира да диша. След записа двамата отиват в ресторант. Прислушват записа и без да го търсят като ефект карат хората там да занемеят.
Серж Генсбур е доволен: „Записахме хит!”

Анатема и вечен живот

Да, това е хит, но и риск, въпреки че е 1969 г. по времето, когато света се отдава на „свободна любов“. Ватикана заплашва, че ще отлъчи всички разпространители на песента в Италия, като каза, че „въпреки че мелодията е приятна, текстът е предизвикателно неприличен“. В резултат на това тя е забранена и в Испания, Португалия, Полша и Бразилия. Дори във Франция се излъчва не по-рано от 23 часа.

Въпреки забраните, песента триумфира. Тя е по върховете на класациите и в разгара на всеки младежки купон. Бриджит Бардо признава: „Почти умрях, когато я чух в изпълнение на Серж и Джейн. Но всичко беше в реда на нещата! Не им се сърдя. Напротив, ядосвам се на себе си – за моята страхливост, нерешителност. “
«Je t’aime… Moi non plus» в изпълнение на блондинката все пак вижда бял свят, но чак след девет години. Светът обаче я не разпозна като оригинал. Версията на Джейн Бъркин беше в съзнанието на всички като красив спомен за нощ със забранена любов.