Йоанна Българска и Мафалда – благородството задължава дори в най-мрачния час

Йоанна Българска и принцеса Мафалда бяха родени да носят тиари и да правят добро, но бяха принудени да научат света как се пази достойнство в безумни времена

„Noblesse oblige!” /Благородството задължава/, казват французите, което е трудно обяснимо в съвремието ни. Два красиви италиански принцеси обаче научиха поколенията на достойнство, макар животът им да беше страшна приказка. Царица Йоанна Българска и по-голямата й сестра Мафалда са внучки и дъщери на крале. Предричат им, че ще остареят на троновете на чужди държави. Пожарът на войната обаче изпепели не просто мечтите на Савойската династия. Светът, който познаха беше смачкан под ботуша на нацизма, а те дори нямаха време за горчиви сълзи. Децата им, семейството, отговорностите – трябваше да се погрижат за всичко с мъжество, когато се чувстват най-сами и уязвими.

Йоанна Българска – царството може да бъде отнето, но не и короната на доблестта

Когато се  ражда принцеса Джована Елисавета Антония Романа Мария, предпоследното дете италианския крал, едва ли някой си е представя какво й е писано да изживее. Светът е в Бел Епок – най-щастливото време на съществуването си, баща й е Виктор Емануил III от Савойската династия и само малцина по върховете предчувстват, че Първата Световна война наближава.

За малката принцеса следващите години не са така драматични, колкото за родителите й. Тя получава перфектно и задължително за аристократка от нейния ранг образование. Има зестра, име, приятна външност и лек характер – вижда се, че един ден ще бъде омъжена „добре”. Европа принадлежи на „братовчедите” – наследниците на кралица Виктория. Всички се познават, всички са роднини и се женят по между си.

У дома наричат принцесата „Джо” и тя преминава през младостта като пеперуда. Родена на 13 ноември 1907 г. има едно-единствено изпитание в живота. Заболява от тиф на 16 и вярва, че само с горещи молитви към Свети Франциск от Асизи е спасила живота си. Обещава на покровителя си един ден да се омъжи в храма, където отива да благодари за изцелението си.

Четири години по-късно – на 25 септември, я запознават с един чаровен млад монарх и брат му от Балканите. Майка й е черногорка, а принцеса Джо обича по-възрастните и сериозни мъже. Тя не се прехласва по омайния княз Кирил, прочут бонвиван, а по далеч по-уравновесения и отговорен Борис. Той е на 33, на перфектна възраст за женене, но и начело на държава, току-що преживяла две национални катастрофи.

Царят има тежки държавни ангажименти, трябва да бетонира статута си с успешен брак, а пред очите му се появява тя – далеч по-красива от всичките му грозновати братовчедки от добри семейства, много по-нежна и светска от така сериозните му сестри. Принцеса Джована Савойска обаче е точно това, което търси самотното му сърце. Както изглежда – симпатиите им са бързи, взаимни и…забранени.

Цели три години двамата се опитват да изкопчат от Светата Римска църква разрешение за брак. Тя заплашва, че ще иде в манастир, ако не я дадат на бедния цар от Балканите, той пък се заклева, че ще остане стар ерген. Провождат се емисари от правителствата, Борис III споделя с т.нар. „Български папа”, той и министрите му търсят помощ и компромис от патриарха и Светия Синод. Тя го пита в писма „Да избягам ли при Вас?!”, той й отвръща „Не бягайте – идвам!”. След множество договорки, благоприятни исторически събития или просто защото им е писано – двамата получават разрешение да се венчаят.

Царят иска официално ръката й в дома на сестра й Мафалда. Италианският крал дава благословия на Борис и Джована в началото на октомври, а на 25ти същия месец през 1930 е Сватбата!

В малкото градче Асизи се събира монархическия и политически елит на Европа, стотици репортери, детронирания Фердинанд, италианското кралско семейство и Мусолини . Булката иска възможно най-скромна сватба, но възможно ли е царско тържество без подходяща олелия?!
Младоженците изтърпяват празненството в Италия, уморителния преход с кораб, който разболява придворните дами, но не и Царицата.

Първото, което вижда в новата си родина са прекрасните плажове на Черноморието, а на 31 октомври слага отново бяла рокля, за да получи благословия в „Свети Александър Невски”.

Преданата католичка и дръзка принцеса се превръща в най-обичаната българска царица. Приела името Йоанна тя няма нито един грешен ход като съпруга на монарха. Всяко нейно действие се приема с възхищение от поданиците.

Първородната си дъщеря кръщава на покойната си свекърва по български обичай, ражда престолонаследник и по волята на народа приема да го нарекат Симеон. Князът и княгинята стават православни християни, независимо от обещанията пред Папата, а майка им се превръща в символ на доброто и благотворителността.

Царица Йоанна Българска е добре научена. Собствената й майка е научила децата си, че е така естествено да вършат добро, като да се хранят и да спят. Цялата си зестра дарява са строежа на Тревненския преванториум и днешната Университетска болница в столицата. Поема шефството над безчет благотворителни организации и инициативи.

Научава бързо български език, а в сърцето си е влюбена в Пловдив. Споделя със съпруга си, че ако свекър й можеше да бъде действащ цар, двамата биха могли да живеят в пълно щастие в Града на тепетата.

Времената не са лесни, но царското семейство е почитано и добре прието в цялата страна. Започването на Втората световна война преобръща съдбите на всички. Царят и държавните мъже успяват да спасят българските момчета от фронта, българските евреи – от Лагерите на смъртта, но това никак не се харесва на германските му съюзници.

На 14 август 1943 Борис III се среща с Хитлер, а две седмици по-късно – на Голяма Богородица по Православния календар, издъхва ненадейно на 49 години. Съпругата му трябва да обясни на децата и да продължи да изпълнява ангажиментите си – този път като майка на малолетния цар.

Бомбардировки рушат столицата, но царица Йоанна обикаля пострадалите и възхищава съвременниците си със сила на характера и непоколебимост. Това, което я кара да се страхува обаче е промяната на политическата система на 9 септември. Тя и децата й са в пълна изолация, регентите, бившият министерски съвет, цвета на нацията от научни работници и интелектуалци е подложен на т.нар. Народен съд, а всички знаят какво се случи с династията на Романови след Болшевишката революция. Нейният девер е вече мъртъв и тя очаква всичко.

Новата власт в лицето на Георги Димитров се оказва по-благосклонна. Провежда се референдум, който се обявява за премахване на монархията. Разрешават на Царицата да вземе децата си и да ги отведе извън страната. Димитров, казват, се произнася с „Сега сме квит с Борис”. Десетилетия по-късно се разбира, че Царят се е застъпвал лично за оневиняването му на делото в Лайпциг.

Царица Йоанна и децата й се приютяват при семейството й в Египет. Италианското кралско семейство също е прокудено от родината. Самотната майка заминава със Симеон и сестра му Мария-Луиза в Испания. Щом синът й се жени, тя решава да прекара златната си възраст в курортното градче Ещорил във вила, наречена „Янтра”.
Едва пред 1993 година, след почти половин век, се завръща в България, когато препогребват сърцето на покойния й съпруг.

Царицата издъхва седем години по-късно. Погребват я в Асизи – в църквата, където се е венчала. В единственото си интервю за български журналист споделя: „Няма неща, които мразя. Човек трябва да прощава“.

Мафалда – Розата, прекършена в Бухенвалд

Царица Йоанна, въпреки житейските превратности, цял живот има предано семейство. За нейно съжаление обаче, през 1943 година губи не само съпруг, но и най-близкия си човек в задружния Савойски клан. Принцеса Мафалда – сестрата, с която си приличат най-много и нейната най-близка довереница, става една от отчаяните души, погубени в Лагерите на смъртта.

А животът й изглежда така обещаващ…Тя е второто дете на краля, негова любимка и първа красавица в двора. Да, брат й един ден трябва да седне на бащиния й трон, но всички й обещават блестящо бъдеще на кралица.

Принцеса Мафалда е дръзка в най-симпатичния смисъл на думата. Тя създава сериозни проблеми на фамилията с избора си на съпруг. Влюбена е във Филип Хесенски и не се предава, докато тя – католичката не се венчава за него – протестанта. Разбира се, изборът й не е така скандален – той е правнук на кралица Виктория и внук на император Фридрих II, а баща му – единственият крал на Финладния. Още тогава е имало сведения, че избраникът й е бисексуален, но едва ли някой е имал куража да сподели истината с влюбената принцеса.

Двамата се женят, раждат им се четири деца, но бракът им не минава за щастлив. Принц Филип става истински активист на нацистката партия в родината си и Хитлер го използва като топла връзка със съюзниците си на Ботуша.

Принцеса Мафалда никак не се харесва на Фюрера, която изглежда твърде опасна за плановете му да превземе света с война. Нарича първата красавица на Савойската династия: „Черна мърша в Италианския кралски двор”.

Въпреки смутните времена, тя заминава в България, за да подкрепи сестра си след смъртта на мъжа й Борис III. В България научава, че Италия е капитулирала, че на децата й е дадено убежище във Ватикана. Принцесата е напълно наясно какво може да й се случи. На сбогуване с царица Йоанна я моли да се грижи за невръстните й деца.

Без да знае, че мъжът й е арестуван за подозрения в нелоялност, приема поканата на немското посолство в Рим. За да притиснат баща й, от СС я похищават и затварят в Бухенвалд. Там преживява глада и униженията с останалите лагерници.

Има късмета да е единствената оцеляла сред 400те загинали при бомбардировките в Завода за боеприпаси, но я откриват потънала до шията в боклуци. За да я спасят, се налага да й ампутират ръката. Умира от кръвозагуба в нощта на 26 срещу 27 август 1944 година, без да й бъде изпълнена последната воля да разговаря със свещеник.

Семейството научава за смъртта й след година. Десетилетия по-късно синът й принц Мориц кръщава първородната си дъщеря на деня. Сестра й – царица Йоанна доживява да види и втората си родина, и семейното щастие на децата си. През 1994 се ражда първата й правнучка. Наричат я Мафалда. Днес младата дама впечатлява с изящество, висок стил и любов към музиката…също като пралеля си преди век.