Как да идентифицираме аутизъм и защо ранната намеса е толкова важна?

Отглеждането на дете с разстройство от аутистичния спектър изисква комплексен подход. А ранната намеса играе основна роля за тях

Около 1 на 100 деца по света има аутизъм, според Световната здравна организация. В същото време качеството на диагностиката се подобрява всяка година. Това от своя страна води до нарастване броят на диагностицираните деца. Те се нуждаят от комплексната грижа на родители, психолози, психиатри, образователни институции. За да имат възможно най-добър резултат от усилията им обаче, е нужно навременно идентифициране на проблема.

Ранни признаци на аутизъм при дете: на какво трябва да обърнат внимание родителите

Аутизмът е разстройство на неврологичното развитие, което засяга социалните, комуникационните и поведенческите умения. Хората с аутизъм често срещат трудности в общуването с другите, разбирането на емоциите и изразяването на собствените си чувства.
Разстройствата от аутистичния спектър (ASD) са разнообразна група от състояния. Няма два еднакви индивида с ASD! Хората с аутизъм са различни, поради което разстройството се нарича „аутистичен спектър“.

На каква възраст детето се диагностицира с аутизъм?

Аутизмът може да бъде диагностициран от детството, от 12-18 месеца. Въпреки това, като правило, диагнозата се поставя на възраст 2-3 години, когато говорните нарушения на детето стават по-забележими.
Някои от първите признаци при дете може да включват:

-липса на зрителен контакт,
-липса на реакция, когато се обръщате към него с име,
-спонтанни или стереотипни движения,
-липса или забавяне на развитието на речта,
-проблеми в общуването с връстници.
При аутистични разстройства страдат сферата на общуване, социалната сфера и сензориката. Много често детето от спектъра избягва контакт с очите, не отговаря на името си, не се интересува от социално- сензорни игри като криеница, гоненица, всякакъв вид надникване и т.н.

Аутистичните разстройства нямат ясно изразени външни прояви, да речем, като синдром на Даун или церебрална парализа, което затруднява диагнозата.

Сетивните нарушения имат външна проява – често това са повтарящи се стереотипни движения. Детето може натрапчиво да маха с ръце, да се върти около себе си; да затваря уши поради силно възприемане на звуци, да яде неядливи предмети, да играе нефункционално с играчки.

Кой лекар диагностицира аутизъм и кога трябва да „играете на сигурно“?

Диагнозата „Аутизъм” се поставя от психиатър въз основа на преглед на детето, разговор с родителите и специални тестове. Най-ефективният план в света е планът ADOS-2, който определя рисковата група от 12 месеца.

Въпреки че само психиатрите участват в диагностицирането на аутизма, препоръката е да се намери не само професионален психиатър, но и невролог. Той може да забележи първите признаци на аутизъм, дори детето да е само на годинка.

Изследването на разстройствата от аутистичния спектър е в компетенцията на психиатъра, но неврологът извършва допълнителни прегледи, за да изключи възможността за други нарушения на нервната система на детето.

Друг важен съвет, който по принцип си спестяват: Вслушвайте се в интуицията си! Но не отблъсквайте близките си, които може първи да ви кажат на глас, че нещо не е наред с детето ви. Проверете страховете и предположенията на близките си при съответните специалисти. Не отлагайте, а не чакайте чудо – действайте! От проверката няма да стане по-лошо!

Ако детето ви е по някакъв начин различно от своите връстници – забелязва се на детските площадки, коментари от роднини, познати – тогава по-вероятно е да Не изглежда така и трябва да се свържете със специалист.

Ранната диагностика и намеса са ключът към развитието на дете с ASD

Може ли човек да се „излекува” от аутизма? Не. За съжаление все още не е измислен начин да се отървете от него. Но можете да помогнете на детето си да овладее комуникативни умения и всички знания, които ще улеснят живота му. Това се случва по време на корекционни занятия с логопеди, психолози, специалисти по адаптивно физическо възпитание, сензорна интеграция, арт терапия и др.

За развитието на дете с аутизъм и по-нататъшния му пълноценен живот в обществото е важно да не отлагате и да започнете корекционни класове възможно най-рано.

Защо ранната намеса е толкова важна за дете с аутизъм?

Най-големият дефицит при аутистичните разстройства е дефицитът в общуването и комуникативната сфера. Детето не обръща внимание на другите хора, концентрира се повече върху предмети. Все още няма яснота по въпроса. Нормалните деца се научават да съществуват в този свят като имитират възрастните. Децата с аутизъм, като правило, не се интересуват от всичко това. Но така е много трудно за човек с аутизъм да живее в обществото.

При ранна намеса корекционните сесии със специалисти спомагат за фината настройка на основните механизми на взаимодействие. Според психолозите е важно дете с аутизъм да се научи да общува с другите възможно най-скоро, за да не се образуват забавяния в развитието.
В заниманията се компенсират липсата на взаимодействие в ранните етапи. Детето разбира, че контактът с другите е интересен и забавен.

Точно това се случва навреме за ранна намеса в развитието на дете с аутизъм. Днес в много страни това се правни още на година и половина! Акцентът е върху компенсирането на дефицитите в социалната сфера.За да може детето да се учи възможно най-рано, използвайки типичните механизми на развитие – чрез зрителен контакт и имитация.

Родителите са най-важните участници в екипа за развитие на дете с аутизъм

След веднъж поставена диагноза, ефективността на ранната интервенция зависи не само от компетентността на екипа от специалисти, но и от това колко ще бъдат ангажирани родителите в процеса на отглеждане на дете с аутизъм.

Трябва да учите дълго и упорито.

Няма лекове за аутистични разстройства! Основното, което СЗО препоръчва, е ранна намеса и поведенческа терапия. Тоест, това са коригиращи класове – обучение на дете на полезни умения, необходими за живота, с помощта на съвети и насърчение. Академични, ежедневни , комуникативни умения – всичко , за да се социализира максимално. Но за да се образуват необходимите невронни връзки в мозъка, детето трябва да учи дълго, много и упорито! Това е около 4-7 часа на ден!

Ако детето посещава поправителни занимания, да речем, по един час 1-2 пъти на ден в седмицата, то през останалото време родителите трябва да работят с него (това включва и учене по време на разходка , ежедневие, съвместна игра, а не само упражнения на масата).

В същото време психологът отбелязва, че процесът на обучение на деца с аутизъм включва някои трудности.

Те имат свои специфични тесни интереси, имат свои стереотипни поведения, с които предпочитат да се занимават в свободното си време. И по това време най-вероятно те не се развиват. Тъй като невронните връзки се формират в момента, когато нова информация навлезе в мозъка. Децата се чувстват добре и по-удобно, когато изпълняват неща които са им познати, неща без взаимодействие с други хора. Затова за специалистите и родителите е предизвикателство постоянно да учат дете, което не иска да учи. Ето защо родителите трябва не само да участват,но и да разбират принципите на поведенческа психология.

Как родителите да намерят екип от специалисти и да започнат да помагат на детето си?

Ако педиатър, психиатър, невролог потвърди аутизъм при дете, не се паникьосвайте! Животът продължава, той е разнообразен. Запишете си час при логопед, ABA терапевт, в сензорни стаи и др. Потърсете силните страни на детето си! Опитайте се да си запишете и час за басейн, за рисуване, за балет – живейте, развивайте се и се радвайте на всеки успех на детето си и те непременно ще дойдат! Нищо не се променя само там, където нищо не се прави!