Как да изградите самочувствие, ако сте отгледани от критикуващи родители

Критиката не винаги е градивна, особено ако е чест спътник в детството ни

Пътят на възрастният обикновено е предначертан в детството. От това в какво семейство расте до условията на живот, зависи до голяма степен какъв човек ще израсте. Ролята на родителите е най-значима. Ако те са критични много над „здравословното”, това може да съсипе самочувствието на всеки. Естествено, трудно се изгражда щастие и успех с подобен товар. Как обаче да преодолеем това наследство?

До какво води израстването в критична среда?

Начинът, по който човек се справя с живота, се „учи”, докато расте. Всичките умения и емоции са в резултат на преживяванията в детството. Ако той е бил обграден от повече критика, отколкото от приемане, това ще му нанесе сериозни вреди на съзнателно, несъзнателно и дори- телесно ниво. Всичко това се проявява като:

Страх от провал

Постоянният натиск от страна на родителите не могат да направят детето по-успешно или по-обичащо училището, спорта, семейния бизнес. Те само засяват устойчиво съмнение в собствените способности. То расте с ниско самочувствие, непрекъснато живее в страх от провал.

Усещане, че е незначим

Критичният родител, без дори да осъзнава, руши вътрешната опора на детето си. То не само разбира, че не отговаря на очакванията на мама и татко, но и започва са се чувства ненужен, необичан, пълен боклук.

Вина и срам

Осъждането деформира личността. Обвива я в пашкула на срам и вина. В главата му се запечатва: „Аз не съм такъв. Каквото и да се случи, никога няма да бъда добър.“ Непрекъснатият срам от самия себе си може да доведе до сериозно хронично заболяване.

Ограничения в развитието

Критиката на родителите води до появата на негативни нагласи, които спират и отклоняват личния потенциал. Това не означава задължително, че детето ще се провали, но трудно ще успее да постигне това, което при други обстоятелства би могло.

Неправилна реакция на стреса

Непрестанната критика води до събуждане инстинкта за самосъхранение, който реагира по неподходящ начин на тревожността. Детето започва да проявява деструктивно телесно и емоционално поведение към външния свят.

Как се проявява травмата от детството при възрастните

Детето расте и последствията от травмите му започват да растат. Родителите може и да са забравили критиките си, но последствията от тях остават.

Психологическо изгаряне

Твърде критикуваните деца стават работохолици, перфекционисти и често страдат от бърнаут или депресия. Детският ентусиазъм им е чужд, не вярват в успеха си, живеят в съмнения и дори им е трудно да се изразят.

Съзнанието им говори студено и безмилостно, забранява им почивка и радост от живота. Най-страшното е, че такъв тип хора са способни на крайности, за да получат похвала и други стимули, свързани с производството на допамин.

Физически последствия

Деструктивните методи на възпитание са сериозна предпоставка за психосоматични проблеми като главоболие от напрежение, чревна дисфункция, мускулни спазми и проблеми със зрението.

Как да се освободим от негативните нагласи

Преодоляването на травмите от детството са дълъг процес, който изисква преосмисляне, вътрешна работа и евентуално професионална подкрепа. Най-доброто, което може да се направи е да се работи, съчетавайки методите.

1. Осъзнаване, приемане и изразяване на емоции

Ако сте живели в толкова критична среда, опитайте се да разберете какво точно ви е наранило като дете и как това е повлияло на живота ви. Не се плашете, а преживейте забравените емоции: тъга, негодувание, срам или гняв. Разберете най-после, че тези чувства са нормални.

2. Потърсете професионална подкрепа

Помислете за срещи с психолог, който ще предложи подкрепа, ще ви помогне да разберете чувствата си и да преминете по-леко през това иначе болезнено осъзнаване. Ако проблемът има психосоматични прояви, хубаво е да се прегледате и при лекар.

3. Техники за балансиране на ума

Използвайте техники за релаксация, за да намалите нивата на стрес; опитайте се да замените негативните утвърждения на ума ви с положителни, забелязвайте и подчертавайте в ума си всичките си достойнства.

4. Социализация

Стойте далеч от всички токсични отношения, дори това да са роднини и приятели от детинство. Всеки, който разколебава самоувереността и самоуважениетож ви, трябва да се намира в периферията на живота ви, а не в центъра му. Стремете се към здравословна комуникация- хора, които са ви истински приятни и които чувствате като съмишленици.

5. Приятни дейности

Изпълвайте свободното си време с неща, които ви харесват и такива, които ви превръщат в по-добрата версия на себе си: спорт, изкуство, музика или ръчен труд – това ще ви помогне да придобиете увереност в способностите си.

Истината е, че преодоляването на психологическа травма е сложен и продължителен процес. Бъдете търпеливи, не се обвинявайте в слабост и не се отчайвайте, а повторете отново, докато отчетете успех. Бъдете добри със себе си и така по-лесно ще вървите по пътя към пълноценен и щастлив живот.