Как да общуваме с тийнейджърите, без да „взривим мира” у дома?

Общуването с тийнейджър е като да вървиш по минно поле и изисква особено внимание, търпение и дори- себеотрицание

Чували ли сте вица, в който се казва, че тийнейджърите са като котки- появяват се само като са гладни, а като посегнеш да ги погалиш- съскат?! Смешно е, стига да не знаете от опит, че това е самата истина. С подрастващите наистина трудно се живее. Те не са точно малки, но са много далеч от зрелостта. Този преходен период е труден за всички у дома, защото ежедневието ви напомня на военен конфликт между поколенията. Един родител обаче не бива да развява бялото знаме, нито пък да отказва разбиране. За да оцелеете през пубертета с минимум поражения, т.е. да съхраните близостта и доверието с детето, трябва да се придържате към някои препоръки:

1. За възпитание вече е късно, за влияние- не!

Ако тийнейджърът е особено труден, а родителите- просветени, търсят терапевт. Някои смятат, че психологът ще „поправи” детето им, но не разбират, че то не е коте, което трябва да бъде обезпаразитено. То никога няма да стане кротко и послушно като преди…и това е добре! Това е естествения ход на растежа и отделянето му като личност.

Разбира се, никой не бива да бъде толерантен към неуважението и лошите постъпки. Въпросът е, че тийнейджърите вече не подлежат на възпитание. За такова е късно, но в силата на ангажираният родител е да окаже въздействие. Например, не е добре да му говорите като на дете„Не бъди груб! Ти беше възпитано момче.“ Възрастният ще чуе: „Не бъди груб! Няма да търпя подобно отношение!“

2. Разберете, че то пет пари не дава как се чувствате!

Може да опитате кротко да обясните, че поведението му ви разстройва, но малко вероятно е да постигнете нещо. Тийнейджърите просто не се интересуват от друг, освен себе си и проблемите на малкия си свят. Не, те не са зли! Просто преглътнете огорчението и разберете, че това е само етап. След 10 години сегашните преживявания ще ви изглеждат дори смешни! Обещаваме!

3. Една кралица/крал на драмата вкъщи стига!

Родителите на тийнейджъри са като самите тийнейджъри: Лесно палят и виждат всичко в черно и бяло. Крайностите на пубертетите са направо заразни!

Истериите, конфликтите, смелите надежди и разочарованията са характерни за децата в тази възраст. Винаги е било така. Затова не драматизирайте. Ако емоциите ви завладяват, успокоете се- с дишане; мента, глог и валериан или каквото там ви помага.

4. Не показвайте кой е шефът

Независимо, че дори на 50 децата за родителите си са само деца, в бащиния дом вече има нов претендент за трона. Предстои ви жестока битка за властта, но не използвайте изрази като:
„Докато си под моя покрив, ще правиш каквото казвам“, „Тук нищо не е твое“ и „Като почнеш да носиш пари, тогава ще казваш.“ Да, тийнейджърът трябва да уважава вашата собственост и труда ви, но и вие не правете така, сякаш сте някой, който проверява съдържанието на чужд телефон, само защото го е подарил.

Отказът от конкуренцията не означава отказ от лидерство. Родителите са на върха на семейната йерархия, защото поемат отговорност, затова те определят правилата. Но ако постоянно доказвате това с думи, значи нещо се е объркало: детето управлява или живеете без правила.

5. Бъдете наставник в живота, но не го карайте да живее живота по вашия начин

Заплахите и диктатът нямат ефект върху тийнейджърите. Те ще се чувстват задължени да направят обратното. Най-лошото решение е да се обидите, да се отдръпнете и да оставите нещата да се влошават неконтролируемо. Най-разумно е го оставите, но не до степен да пострада невъзвратимо. Предупреждавайте за последствията, но не се заяждайте като го застигне неизбежния лош финал. Споделете своя опит, признайте си грешките на своята младост. Не смятайте, че ще спечелите авторитет, ако криете нещо. Бъдете гид в живота на детето си, за да знае то, че може да говори с вас за всичко. И нещо много важно, забравете за изречението „Нали ти казах?!”

6. Ясно дайте да се разбере, че правата идват с отговорности

Ако тийнейджър иска повече права, не се тревожете! Категорично го подкрепете, но му вменете допълнително отговорност. Ако например има нелепи финансови претенции, разяснете му ситуацията с бюджета ви. Не го карайте да се отказва от скъпите си мечти. Поощрете го да си намери почасова работа или ангажимент през ваканцията. Дори може да покажете отзивчивост- като му дадете част от сумата, но ако сам събере останалата.
Ако разполагате с пари за скъпите му удоволствия, може да му вмените още задължения. Ако откаже, не го превръщайте в драма. Просто приемете, че сте в позицията на шеф, който не е длъжен да дава заплата на някой, който не иска да работи! И бъдете неотстъпчиви в позицията си!

7. Използвайте социалните мрежи, за да се заявите

Вече няма тийнейджър без акаунт в социална мрежа. Направете си и вие, но не за да го дебнете, а за да сте в духа на новото време. Споделяйте своя информация, интереси; запознавайте се с нови хора и приемайте поканите за приятелства на връстниците на детето си. Ще научите нови неща за новото поколение!

8. Позволете да бъдете критикувани

Вие не сте идеални и не заблуждавайте детето си, че сте такива. Дори позволете да ви прави забележки. Това ще ви направи по-добър и адекватен родител.

Разграничете обаче критиката от грубостта. Оставете тийнейджъра да говори каквото си иска, но с изискването да проявява учтивост. Само по този начин той ще се научи да критикува в приемлива форма и ще го прави в зряла възраст.

Твърде вероятно е да разберете, че всичко, което сте направили, не е било както трябва и дори е вредно. А вие сте безнадеждно демоде. Но тази информация пропуснете през ушите си. Ще научите истината за себе си като родител след 10-20 години. Сега може да изтърпите градивна критика, но не и обвинения.

Бонус-съвет: Насочете женската конкуренция в правилната посока

Между майка и дъщеря често се появява познатата женска вражда, особено ако става въпрос за красавици. Дъщерята обикновено печели поради възрастта си, а възрастните не признават дори пред себе си, че завиждат на младостта си. По тази причина се появяват в главата им мисли като „тя изглежда ужасно“.
Ако сте майка и се дразните от тийнейджърката си, помислете добре: ако срещнете подобна на улицата, бихте ли се усмихнали или намръщили? А на младини как бихте реагирали на подобно момиче?

Съзнателната конкуренция може да бъде полезна. Това ще провокира майката да се погрижи повече за себе си като жена, а тя от своя страна ще научи дъщеря си как да превърне минусите в плюсовe, което ще спаси момичето от капана на анорексията, лошите приятелки и коварните гаджета.