Как да отговоря остроумно и категорично на неудобните въпроси

За съжаление, хората обичат да питат

При това няма значение доколко сте близки, дали сте в приятелски отношения, или пък в жестока конкуренция. По природа човекът е любопитно създание, а когато това любопитство е гарнирано и с нахалство, може да попаднем в доста неловки ситуации. Мнозинството дори не се интересува от нашите проблеми и въпросите, с които ни засипва, са практически резултат от лошо възпитание, липса на елементарна култура и желание да ни постави в патова ситуация.

За жалост, хората обикновено нямат добри намерени и това личи много добре в разговорите, които водят. Независимо дали са ни близки, или не, повечето от тях се чувстват изключително несигурни в собствената си кожа и чрез “мачкането” на другия успяват да постигнат що-годе някакво равновесие в себе си.
Жените са особено потърпевши от подобен род вмешателства в личното пространство. С течение на времето обществото свиква да им налага доста по-високи изисквания за обществен успех в сравнение с мъжете. За мъжа няма да бъде генерален личностен проблем фактът, че е неженен или че бебето се бави. Жената обаче се приема за “виновна” по презумпция. Нейна е грижата да се омъжи навреме, да роди поне две деца, да печели достатъчно и да умее да върти семейството си изкусно.

Ако някъде по пътеката на обществените очаквания нещо се обърка, идва редът и на безумните въпроси отстрани. Хората не могат да проумеят, че някой е избрал да живее живота си по-различно и че нещата, които са от съществена важност за тях, не означават нищо за него. Отделен е въпросът, че дори всичко да ти е наред от гледна точка на всеобщите очаквания, все ще се намери почва за допълнителен бонус въпрос. Целта му, разбира се, не е добронамерен интерес.

Неудобните, нахални и дори безумни въпроси на човека отсреща практически целят няколко неща:

1. да ни засегнат, при това често доста болезнено.

2. да ни накарат да се чувстваме неудобно.

3. да ни поставят в ситуация да се питаме какво не ни е наред.

4. да унищожат самочувствието ни.

5. да разколебаят вярата в собствените ни сили и усещане за успех.

В резултат на подобно непредвидимо навлизане в личното ни пространство в душата ни може да остане чернилка, която да ни трови в продължение на дни. Затова и ние самите сме главният фактор, способен да ни спести неприятни изживявания. Независмо от същността на въпроса – кога ще се омъжиш, кога ще раждаш, кога ще правите второто бебе, колко печелиш и пр. – целта е ясна – да ни наранят и обезверят. Подходящият отговор в такива ситуации ще ни спести бъдещи въпроси и ще затвърди самоуважението ни.

Хората, които буквално “изпяват” всичко на събеседника си от желание да не го обидят и засегнат, често стигат до възможността да намразят себе си, защото не са съумели да отклонят намесата му. В резултат самочувствието им наистина се подрива и целта е постигната. Хитро, нали?

Ето какво можем да направим, за да поставим на нужното място натрапника:

1. Пълно игнориране. В момента, в който усетим накъде върви разговорът, абсолютното избягване на въпроса е добър ход. Когато любопиткото осъзнае, че няма да получи отговор, в най-добрия случай, ако притежава поне елементарна култура, ще се засрами от поведението си.

2. Порой от думи. Когато засипем събеседника с каквото и да е слово, различно от тематиката на въпроса, на практика го оставяме с пръст в устата – с ужасяваща липса на пикантна информация, която да храни деня му.

3. Контравъпрос. Това е добър начин всеки клюкар да забрави за нас и да започне да говори за себе си. Клюкарите умеят много добре да се поставят в центъра на света.

– Кога ще се жениш? Правите ли опити за бебе? Защо още нямаш деца? Само на теб ли не ти плащат достатъчно?
– А как премина твоята сватба?/Как се запозна с мъжа си/жена си? Децата добре ли са? В твоята фирма търсят ли хора?

За по-смелите добър вариант е и генералната промяна на темата: Утре ще вали ли?.

4. Контравъпрос с директна атака. Целта му е да пререже всякакви опити за навлизане в личното ни пространство, да озапти натрапника. Ако ни попитат кога ще се омъжваме, можем да отвърнем с въпрос за евентуалния му предстоящ развод например.

– Кога ще раждаш?
– Когато синът ти роди дъщеря./Когато децата ти те хвърлят в старчески дом.

– Кога ще е сватбата?
– Като разрешат многоженството./Когато се разведеш с мъжа си/жена си.

5. Отговор подигравка. Целта тук е да отговорим, но в сферата на научната фантастика. Измислянето на подобен невероятен отговор ще затвори всички пътища към следващи въпроси.

– Ще има ли сватба?
– Религията ми не го позволява./Властта ми забранява./Обречена съм да съществувам свободна, родово проклятие тегне над мен.

6. Предварителен списък с готови отговори. Въпросите са традиционни (сватба, дете/деца, развод, заплата и пр.), затова е лесно да се въоръжим с подготвени реплики и да ги запаметим. В нужния момент изстрелването на отговора решава проблема ни с нахалника. Прекрасна е и възможността да обмислим предварително какво точно да кажем и какво искаме да постигнем.

7. Директна заявка, че не желаем да отговорим както сега, така и утре. Лесничко и простичко, доста често и спестяващо бъдещи подпитвания.

Каквито и да са намеренията на отсрещната страна, добрият отговор ще ни донесе най-вече личен комфорт. За нещастие, някои хора наистина прекаляват и не извличат поука от нашия отпор. Затова, ако се наложи грубо и безцеремонно да прекратим атаката, не бива да се притесняваме. Все пак не ние започнахме тази игра, нали?