Как да предпазите тинейджъра си от фатални грешки

Тийнеджърството се счита за преходна възраст, в която ще случват много бурни промени

Известен факт е, че човешкият мозък изживява най-сериозни промени от раждането до третата годинка. Преходната възраст – тийнеджърството, е вторият по важност етап от развитието на човека. През този период способността за изменение се осъществява под въздействието на натрупания опит. Ето защо задачата на възрастните е да защитят децата от негативния опит, доколкото това е възможно, както и да им осигурят добра перспектива в дългосрочен план.

В днешно време границите на юношеството са по-широки – от 10 до 25 години. Психолозите считат, че е налице забавено съзряване, тъй като съвременният тийнеджър по-късно поема своята социална роля. Дори и след навършването на 20 години, хората не винаги са в състояние да отговарят напълно за своите постъпки. Младите не бързат да създават семейства, да имат деца, а предпочитат да се посветят на работата и забавленията. На тази възраст възможностите за човешко познание са огромни, но късното съзряване има и своите рискове.

Тийнеджърите изживяват различно промените. Някои откриват своите цели в постигането на високи академични резултати, а други тръгват по „кривия път“. Психологическият климат в семейството е изключително важен в този момент, защото децата са податливи на разстройства. В тях е силно активен центърът в мозъка, който отговаря за реакциите в резултат на мнението на другите. Това обяснява причините тийнеджърите да са по-склонни на неправилни постъпки под влияние на връстниците си, отколкото ако сами трябва да преценяват.

Употребата на леки наркотици в тази възраст повишава желанието на мозъка за допамин (хормонът на удоволствието), което ги стимулира впоследствие да търсят същите стимули. Ако те по някакъв начин липсват в средата, която ги заобикаля, те залитат и в крайности. Паралелно с това в тях трябва да се развиват самоконтролът и възможността за налагане на ограничения с лични усилия. Така усвоените уроци способстват за успехи на по-късен етап в живота.
Принос за това трябва да имат както родителите, така и учителите.

Какво могат да направят родителите:

1. Говорете на детето, че го обичате и държите на него
Любовта никога не е твърде много. Майките и бащите, които смятат, че студенината в отношенията изгражда характер, грешат. Когато децата чувстват искрена любов, почти винаги те имат по-малко претенции и капризи.

2. Не се притеснявайте да изразявате физически любовта си
Прегръдката, потупването по рамото, физическият контакт изобщо укрепва емоционалната привързаност и взаимното доверие.

3. Бъдете чувствителни към нуждите на детето
Задачата на родителите е да помогнат на тийнеджъра да развие способност да действа независимо, да му дадат възможност да взима решения

4. Създаване на чувство за закрила в дома
Домът наистина трябва да е крепост за тийнеджърите. Детето има потребност да се връща в острова на спокойствието, когато иска да избяга от многобройните проблеми, с които се сблъсква.

5. Да участват в живота на детето
Така се създава психологическа стабилност у детето, което ще я поддържа през целия си живот, а и ще се опира на нея, когато има необходимост от самодисциплина.

6. Да упражняват взискателността им
Нужно е да се установи ясна граница в поведението. Човек се учи на самоконтрол, когато отсрещният първи регулира поведението му.

7. Бъдете честни и не прекалено строги

 Съвети за учители

1. В програмата за обучение трябва да има и упражнения за развитие на паметта

Те подпомага паметта, но и самоконтролът.

2. Упражнения за концентрация и осъзнатост

Намаляват нивата на стрес и опасността от психически разстройства.
3. Аеробни упражнения

Гарантират здраве на тялото и мозъка в резултат на интензивно кръвоснабдяване.

4. Предмети по социално и емоционално обучение

Различните житейски ситуации развиват устойчивост, положително отношение и упорство.

5. Поставянето на сложни и интересни задачи

Програмата в училище трябва да запали страстта на ученика да преодолява различни препятствия и предизвикателства.