Как да разпознаете жертвата в себе си и да вземете живота в свои ръце

За да бъдете щастливи и успешни, на първо място трябва да излезете от ролята си на вечна жертва

Никой съзнателно не би иска да бъде жертва, но не са малко хората, които изживяват живота си в напразно очакване да получат любов, уважение и подкрепа. Това е лош късмет и ужасно стечение на обстоятелствата…до едно време. Оказва се, че хората, които така и не успяват да постигнат важните неща в живота, всъщност са се настанили удобно в ролята на жертва. Ако живеете с усещане, че не ви ценят, няма кой да ви обича и непрекъснато ви използват, не е ли възможно да сте като тях?!

Жертвата действа противно на собствените си интереси: опитва се да бъде добра с всички, страхува се да прояви агресия и да каже „не“, лесно позволява собствените ѝ граници да бъдат нарушени и не смее да се доближи до непознати.

Жертвата живее с усещане за безпомощност или безполезност- т.е., това е преди всичко модел на поведение. Това някога ѝ е помогнало да се адаптира към обстоятелствата- нараняване, насилие или болест, травма, свързана с родителите. Просто в един миг е спряла да чувства, да вярва в доброто и да цените себе си.

Жертвата също има скрита полза

За нея решението изглежда по-трудно от страданието. Жертвата избира да страда, вместо да напусне съпруга, който я бие. В крайна сметка той я ревнува толкова много, което означава, че я обича! Жертвата предпочита да не дава пари за ресторант- та майка й изобщо не ходи по ресторанти! Жертвата предпочита да търпи, отколкото да заяви, че работата й струва повече.

Болката и страданието добавят самочувствие на жертвата. Жертвата не може да напусне този пост, вътре в нея има една нелепа вяра, че това е подходящо място за нея. Жертвата уж искаше да е щастлива, но има хиляди „но”, които я убеждават в обратното.

Има и друга жертва – жертвата на своята безотговорност. Тази жертва все още чака: Гаджето да се промени, шефът да осъзнае цената ѝ, морето да се раздели и да се случи чудо. Такава жертва чака с години, докато животът й се промени.

Откъде идват жертвите?

Психологията на жертвата е защитен механизъм на психиката. Това е болката, на която не е реагирано- също като да живееш в бункер, а войната да е свършила.

Жертвата се научава да пренебрегва нуждите и чувствата си. Научава се да не избира сама.

Жертвата живее всеки ден в безпокойство- независимо какво се случва. Та е готова на всичко, за да не бъде лоша – дори това да я кара да се чувства зле.

Да станеш жертва реално не е избор. Изборът идва по-късно, когато реши да продължи да изпълнява негативния сценарий. Това не е очевидно, но жертвата също получава ползи от неравностойно положение. Ето защо е толкова трудно да спре.

Понякога страданието ѝ помага да остане обичана. Да се чувства добре. Да не се страхува. Да се съжалява. Понякога продължава да мисли, че още има нужда от помощ.

Често жертвите сами продължават да създават същите неизгодни условия за себе си- майка, която върши работата на 30-годишния си син, за да продължи да се отказва от всичко заради него и да чувства нужна или момиче, което продължава да ходи на всички олимпиади, защото го хвалят, а то иска да се занимава само с изкуство.

Защо жертвата не получава нищо?

Трагедията на жертвата е, че тя жертва най-ценното си на олтара на интересите на други хора и поведението й продължава през целия й живот. Това не само ѝ пречи да му се радва. Тя просто „мирише на жертва” и провокира агресорите.

• Жертвата не поема рискове. Животът ни поставя предизвикателства, на които трябва да отговорим. Например, да започнем по-трудна работа. Жертвата няма да може да направи това, защото се смята за недостойна или защото се страхува от критика. Всеки конфликт ще я изплаши- няма да може дори да защити мястото си на опашка.

• Не приема хубави неща. Жертвата дълбоко в душата си е сигурна, че няма право на нищо. Дори и много да го иска. Една жертвоготовна майка може да плаче, че е съсипана от домакинство, но ако съпругът й предложи да наеме бавачка, тя ще откаже: Защо да харча пари? Жертвата мечтае да бъде обичана, но ще отблъсне мъжа, който й прави комплимент.

• Не си поставя цели. Жертвата обикновено следва собствени цели- не остава време за тях. Всичко върви към задоволяване на нуждите на другите.

• Жертвата действа противно на собствените си интереси. Тя се съгласява на всичко, за да не изглежда лоша. Всякакви задачи в работата се стоварват върху нея, а близките не спират да я затрупват с ангажиментите си. Дори на кино, тя отива на онези филми, които другите са избрали.

• Губене на време. Жертвата постоянно живее с усещането, че животът й минава. Сякаш изобщо не живее или не живее собствения си живот.

Как да спрем да бъдем жертва?

Когато разпознаете жертва в себе си, първото желание е да оставите всичко както е, защото е ужасно страшно да го промените. Второто желание е да обърнете негативния сценарий на 180 градуса и да станете агресор – толкова силна изглежда тази позиция! Уви, зад агресията се крие и болка. Жертвата трябва да спре да се саможертва, да култивира здравословна агресивност, за да може да каже „не“. Но определено не трябва да се превръщате в насилник.

Запитайте се:

• Преди колко години се случи нещо, което ви нарани?
• Защо страдате за това през всичките тези години?
• Какво ти дава това страдание? – Продължава. А това означава, че е от полза за вас.
• Какво правите, за да подхранвате страданието?
• Какво правите всеки ден, за да изберете болката?

Изводът е един: Щастието е решение.

Двете основни цели на жертвата са да излекува травматизираната част от себе си и да формира нови поведенчески стратегии.

1. Мога да го направя. Отговорност, поемане на рискове, поставяне на собствени цели и вслушване в чувствата ви. Това отличава възрастния от детето, за което родителите решават всичко. Започнете с малко: намерете ново хоби, научете се да свирите на китара, плащайте сметките си за комунални услуги. Спрете да вдигате телефона, ако бившият ви се обади, за да каже неприятни неща. Спрете да мислите, че всички около вас са ви длъжни, а започнете да вярвате, че вие самите можете да направите много. Напишете план за това какво ще правите всеки ден, за да вървите към доброто си бъдеще. Подходете към това сериозно!

2. Аз мога. Приемайте комплименти, подаръци, повишения в работата. Да бъдеш обичан, без да го заслужаваш. Печелете достатъчно добри пари. Бъдете щастливи, дори ако някой не е.
Напомняйте си често: Аз мога да направя това.

Добре е да мислите върху тези въпроси всеки ден:

• Има ли граница на моята жертва?
• За кого се жертвам?
• Кой трябва да забележи моята жертва? Мама, приятели, бивш?
• Какво избягвам, като съм жертва? Отговорност? Страх от промяна?

Е, последното нещо, за което трябва да се подготвите, е, че понякога дори близките ви няма да ви подкрепят. Хората не винаги ценят, когато жертвите се опитват да се изправят. През годините на вашата саможертва те са свикнали да се възползват от вашата надеждност и очевидно няма да харесат опитите ви да промените нещата. Това е цената, която трябва да платите. Може да се окажете във вакуум за момент, преди социалният ви кръг да се промени. Просто запомнете: Това е нормално!

И си дайте време. Да сте на ваша страна няма да стане веднага, но си заслужава.