Как да реагираме, ако детето ни има „лошо приятелче”?

Лошата среда, лошата компания или просто „лош приятел” са оживял кошмар за родителите

Родителите, бабите и дядовците често се тревожат детето им да не попадне в лоша компания или да „не се поведе по” лош приятел! Но какъв всъщност е поводът за страховете им и има ли смисъл от тях?

Кои са „лошите приятели“?

Кой родител не мечтае да види с детето си интелигентен, ерудиран, възпитан приятел? Без изключение всички майки и татковци се притесняват, когато децата се сприятеляват не съвсем с тези, с които очакват.

Никой не иска детето да започне да пуши, да бяга от вкъщи или да прекарва време по улиците, правейки Господ-знае-какво.

Притеснението се усилва, когато в живота му се появи нов приятел с различна култура, семейни ценности, вяра, материално положение. Майките и татковците могат да се дразнят от речта, външния вид или маниерите на „натрапника”. Той е различен и по този начин предизвиква истинско отхвърляне. Такъв приятел също става „лош“, дори и никога да не е държал цигара в ръцете си.

Да не говорим, че учителите започнат да наливат масло в огъня. „Вашата Диди започна да учи по-зле, щом се събра с Ваня“ и „Кристияна се поведе по акъла на Симона…“.

Новият приятел на детето става „лош“ не само когато директно го настройва срещу родителите му или предлага да опитат алкохол. Достатъчно е просто дъщеря ви или сина ви вече да не слуша никого. Приятелят е лош, защото подкопава родителския авторитет! Разбира се, на някои майки и татковци им е трудно да се разбират с това: „Вложихме толкова много усилия за теб, възпитахме, блъскахме се… А ти!“

Кажи ми кой е твоят приятел, за да ти кажа кой си
Първото нещо, което родителите трябва да направят, когато разберат за присъствието на „лош“ приятел, е поемат дъх, да го освободят и да се успокоят.

Помислете, че детето и неговият нов приятел могат да са свързани по някакъв начин. Ами ако този „лош“ приятел защити сина си или дъщеря си от нападения или им помага в нещо? Външният вид понякога е измамен. Нищо чудно, ако „насилникът“ се окаже любознателен, контактен и разбиращ? Децата често виждат неща, които възрастните не могат да видят. Понякога те са в състояние да разпознаят диамант дори в ръбестото камъче. Добрите оценки, медал по художествена гимнастика и дядо професор не правят детето автоматично страхотен приятел.

И понякога „лош” приятел е човек, който позволява на детето да покаже бунтарския си дух, особено по време на юношеството.

Общи препоръки за родителите, които се притесняват за „лошите” приятели на децата си

1. Не можете да забранявате на децата да се сприятеляват, да прекъсвате контактите му и да ги наказвате (с изключен интернет, отнет телефон, забрана за излизане). Забраните са въже, които децата рано или късно късат. Резултатът е пълна липса на доверие в майките и татковците.

2. Станете по-толерантни към приятелите на детето си и покажете уважение към неговия избор. Не е нужно да обичате „лошите“ приятели на вашето дете и не им лепете „етикети”: по този начин можете да предизвикате сериозен конфликт. Покажете минимално уважение към хората, които все още не са имали време да се опознаят толкова отблизо, колкото вашето дете.

3. Вместо да критикувате компанията или отделните приятели на детето си, опитайте се да ги разберете. По каква причина детето се сприятелява с него? Защо това приятелство е толкова важно за него? Защо не ви харесва тази връзка?

4. Говорете по-често с детето си. Задайте му водещи въпроси, за да разберете по-добре. Например: „Какво най-много харесваш в Гошко?“
Оказва се, че в повечето случаи децата виждат отлично, че нов приятел пуши или краде от магазини и впоследствие сами прекъсват отношенията си. Разбира се, такова приятелство може да не приключи мигновено, но ще приключи, ако на детето се даде избор.

5. Опитайте се да поканите новия приятел на гости, да поканите на кино или извън града. Може би той не е толкова лош, колкото го описват неговите учители, съседи или други родители? Така можете по-добре да разберете какво ги свързва с вашето дете.

6. Покажете на детето си подкрепата си. Покажете, че уважавате избора им, дори и да е отрицателен. В този случай детето ще разбере: не е нужно да доказва нещо на мама и татко, да прави на пук, за да покаже колко е голямо. И вероятно нежеланите приятели в крайна сметка ще „отпаднат“ сами. Ако се случи нещо „необикновено“, детето първо ще дойде при вас за съвет и подкрепа. В този случай, разбира се, е важно да не казвате „Нали ти казах!“

Лошите приятели са не само врагове, но и учители. Често са необходими на детето, за да премине през определени (макар и негативни) социални преживявания и да направи изводи. Оставете на детето си правото да избира приятелите си. Не забравяйте, че забраняването и осъждането на приятели не помага. Поверителната комуникация помага.